В София трябва да се промени политиката "всичко в центъра"

Бяхте столичен общински съветник от 1999 до 2003 г., кандидат за кмет на столицата от БСП. Сега сте само водач на софийската листа на "Движение 21" на Татяна Дончева. Кое ви мотивира да приемете предложението и защо отново не участвате в кметската надпревара?

Аз съм на определена възраст и се кандидатирам за съветник, защото мъдростта може да е полезна с опита, който имаш. Да бъдеш кмет се иска енергия, много тичане, много други качества, които на времето може да съм ги имал, но сега вече е друго.

Означава ли това, че "Движение 21" подкрепя кандидатурата на Йорданка Фандъкова за нов мандат?

Не мога да се ангажирам от страна на движението. Аз лично я харесвам. Доскоро живеех в квартал "Гоце Делчев". Фандъкова беше директор на гимназията в района и направи много за него, Южния парк и т.н. Факт е обаче, че има райони в София, за които се прави много малко. Съсредоточава се огромен ресурс предимно в едни райони, за сметка на други. От три години живея в Горна баня и там е майка плаче. На моята улица с танк не може да минеш. Започнаха ремонт на съседната улица и се шегувах, че ще ми отнемат аргументите за критика на кметицата, но те пропуснаха моята улица.

Кои са ощетените столични райони?

Например за последните десет години в Горна баня не е направено много. Все още сме на септични ями, улиците са разбити. Това са преките ми наблюдения. Не е допустимо 60% от къщите да са със септични ями през ХХІ век. И това не е само в Горна баня. Така е и в кварталите по т.нар. Южна дъга на София като Кръстова вада, Бояна, Драгалевци, Симеоново.

Наред с хубавите неща, свършени през последните години, има няколко насоки, в които може да се търси подобрение в работата на Столичния общински съвет (СОС).

Едното е опашките пред гишетата в общинските администрации по райони. Хората нервничат с часове на опашки, за да си платят данъците или да си извадят оценка на имота. В същото време чиновниците работят в мизерни условия, набутани в малки неугледни стаички. Недопустимо е общината да не може да си устрои тези служби, които осигуряват ресурсите ѝ.

Необходимо е да се погледнат и периферните райони и да се направи нещо и за хората, които живеят в тях, защото те също плащат данъци и то не малки. Не може целия ресурс да бъде само за центъра. Като общински съветник може да бъдеш полезен в дискусиите в общината като се види каква част от средствата може да се насочат и към периферните райони. Може грешката да е в кметовете по места. Те да не са инициативни, да не движат нещата.

Нали затова "Движение 21" издига кметове за всичките 24 района?

Да, за да имаме реална представа за отделните райони. Сега имам персоналната представа за два района, в които съм живял. Единият пример е добър, другият е лош. За другите имам по-бегла представа от приятели.

Ако трябва да бъда откровен, проблемите с инфраструктурата не могат да бъдат решени лесно и бързо, дори и при най-добро желание от страна на кмета и на общинския съвет. Въпросът е да се види какво може да се направи и да се промени политиката "всичко в центъра".

В едно интервю, когато бяхте кандидат за кмет на София казвате, че силовите структури контролират икономиката на Столична община. Това е било през 2003 г., сега сме 2015 г. продължават ли силовите структури да контролират софийската икономика?

Нямам този поглед. Не съм толкова в детайлите на софийските проблеми. Навремето бях съблазнен да се откажа от банкерска дейност и да се кандидатирам за кмет, защото виждах колко мирише, смърди образно казано в Столична община. Стефан Софиянски беше един ореол. Антоан Николов работеше с десетина журналисти, водеше ги на почивки, на екскурзии и това, което ставаше в Общинския съвет, не ставаше обществено достояние. Това беше тогава. Целта ми беше да подскажа, че нещата могат да бъдат направени. Колко европейски пари бяха усвоени по времето на Софиянски?

Когато Стефан Софиянски беше кмет ние не бяхме членове на Европейския съюз. Тогава започна договарянето на проектите по предприсъединителните фондове. Има неща, които ги задвижи именно Софиянски като метрото например и добре, че бяха продължени. Освен това Софиянски нямаше тази подкрепа от централната власт, която я има сега Фандъкова.

Не правя абсолютен паралел, но една община като Враца например беше усвоила пари по пет-шест проекта, а София по нито един не беше усвоила. Беше взет един изключително скъп облигационен заем с лихва от над 9%. Парите бяха взети накуп, а не бяхме готови с проекти да ги усвоим. В същото време се плащаха лихви. Правехме общинска приватизация с държавен дълг и общината не беше компенсирана и много други неща. Тогава бях в кухнята, виждаш проблемите, поставяш ги.

Друг е въпросът, че тогава съотношението на силите беше такова, че СДС имаше абсолютно мнозинство в СОС. БСП имаше икономически интереси и гласуваше със Софиянски. Честно си казвам, от шест сделки – пет бяха на СДС, а една - на БСП. В много от бордовете на общинските фирми бяха хора на СДС и БСП...

Включително и вие бяхте в борда на здравния холдинг.

Аз бях по-друга линия.

Коментарите бяха, че сте там, за да обслужите интересите на Торао Токуда, заради болницата и поста ви на изпълнителен директор в "Токуда банк".

Както виждате холдингът не просъществува, а идеята не беше лоша. Сега здравният министър Петър Москов се опитва да прави същата структура на държавно ниво.

Проблемът беше, че се застъпиха много интереси и се представяше само черната светлина на здравния холдинг, а борбата е всеки да може да прави обществени поръчки, за да взима комисионни.

Навремето се окрупняваха отделните сектори с аргумента да се прави икономия от мащаба. Сега сме свидетели на обратното – раздробяване на поръчките с аргумента да има хляб и работа за всички фирми, заради икономическата и финансова криза. Кой от двата модела е по-добър за София?

В отделните сектори нещата стоят по различен начин и трябва да се гледат и във времето. На един етап може да се вижда по-рационално едно решение, на друг етап друго.

Един от смисъла да влезеш в Общинския съвет е, че тогава се сблъскваш с реалните проблеми и ако не заиграваш, търсиш най-оптималното решение. Отстрани не може да се каже кое е най-доброто решение. Трябва да си вътре в нещата.

Като страничен наблюдател сега виждам, че ремонтите са под всякаква критика. Асфалтират есента, през пролетта дупките отново са цъфнали. Какви са тези договори с фирмите, има ли неустойки в тях за качеството, гаранции. Като си вътре може да бъдеш по-взискателен.

От дистанцията на времето в момента не знам как се управлява общинската собственост. Навремето имаше много големи интриги около общинските пазари, подлезите и т.н. Спомням си как навремето едно лице държеше всички заведения в Студентски град и плащаше само 19 000 лв. Тогава предложих да ми ги дадат за 190 000 лв. Десет пъти повече, но не ми дадоха.

В момента кой владее заведенията в Студентски град?

Нямам представа, но факта, че там има толкова много нощни заведения, барове, казина и игрални зали е абсурдно. Навсякъде по света кампусите са само за студенти и там освен басейни и спортни площадки няма друго нищо. Дори няма едно заведение, откъдето да си купиш закуска, освен столовете. Спомням си на времето, когато се борехме за отделен статут на Студентски град.

Няколко неща ме накараха да се включа в листата на общинските съветници. Едното е, че нямам други ангажименти. Тази година ми е последна в университета и ще оставя преподаването. Така мога да отделя повече време за общинските дела. Освен това натрупаният ми опит би бил полезен. Аз съм достатъчно осигурен, за да се заигравам в разни игрички, бордчета и т.н. Най-важното е, че в нашето движение всеки може да запази своята индивидуалност. Не става въпрос за партизиране, не става въпрос за налагане на някакви норми на поведение като да гласуваш под строй и голяма част от хората, включени в листите, дори не са активни членове на движението, а са в листата заради техните качества.

В листата са хора с авторитет, доказали се в работата си професионалисти, с визия за развитието на София. Те не влизат за да се устроят, защото си имат бизнес. Това се доближава до движението "Св. Георги Софийски", с което влязохме навремето аз и Вежди Рашидов. Бяхме малко и нашият глас беше глас в пустиня. Образно казано не може да играеш волейболен мач три от пет, като почваш срещата от 3:0. Другото е малко спаринг партньор, работа да се намира. Ситуацията сега е по-различна. И бюджетът е по-различен...

В какво финансово здраве е Столичната община, според вас?

Не знам точно задълженията на общината, но смятам че е в добро състояние. Има добра събираемост на местните приходи, преизпълняват се. Разбира се, има и проблеми. Един глобален е такса смет. Той не може да бъде решен лесно. По принцип не е справедливо да се изчислява на база данъчната основа, но не съм видял нито една сериозна разработка коя да е другата основа, така че да е работеща и по-справедлива. Това е въпрос на сериозен професионален разговор в общината.

Имам студенти, които направиха дипломни работи по тази тема. Проучена е практиката в други европейски страни като Англия и Холандия. Опитът показва, че работещият в чужбина модел не може механично да се пренесе у нас, защото там манталитетът е друг.

Ако такса смет е пропорционална на броя на живущите по някакъв начин, то финансовото състояние на някои жители е такова, че те пожизнено не могат да платят тази такса. Затова казвам, че за такса смет няма лесно решение.

За мен е по-добре общинска фирма да поеме дейностите по чистотата в София. Така може да влияеш по-добре върху размера такса смет. Няма да има далавери с фактурирането.

Как намирате два милиарда общински дългове на фона на един милиард лева бюджет?

Нормално е. Тези дългове са във времето. Освен това една голяма част от тези инвестиции са възвръщаеми, така че не е проблем.

Не е точно така. Например "Топлофикация" от години трупа дългове. Вече са над 810 млн. лв. и толкова години нищо не се прави за да се реши този проблем.

"Топлофикация" е един от най-големите проблеми на София. Само си я прехвърляме от държавата на общината и обратното. Когато като финансов министър подписвах за водния заем, и други такива заеми, идеята беше да бъдат сменени магистралните водопроводи, да се направи завод, да си произвеждаме тръбите и т.н. Ние пропиляхме парите и нищо не стана от тези неща. Тази загуба на вода, която имаме от около 40 – 50%, загубата на топлина по преносната система – това са глобални проблеми, за които трябва да се търсят сериозни решения.

Когато се кандидатирах за кмет, тогава ме убеждаваха, че столицата трябва да има главен художник. Гледах малко скептично на тази идея, но сега като се замисля от дистанцията на времето може би са били прави. Сега гледаме безобразията - всеки блок се боядисва, в който цвят му харесва – розово, зелено, няма никаква естетика. Реклами се слагат, където си пожелаят.

Като отидете по света всички сгради боядисани в един цветове, всички первази унифицирани. В съзнанието ми се е запечатал испанския град Сантандер, Париж е по-същия начин.

Сега до старинна сграда в София изниква опаковано стъкло. Или съборетините в центъра, с падащите мазилки върху главите на пешеходците. В същото време това са имоти с висока стойност дори в условия на криза. За да се променят тези неща, се иска воля, правила на играта.

Така че има какво да се желае, но не може да се отрече това, което се направи през последните години по отношение на детските градини, на решаването на транспортния проблем.

Отдавна се говори, че на входните булеварди трябваше да се направят подземни паркинги. Идваш от провинцията оставяш си колата и си хващаш метрото или трамвая и си свършваш работата. Едва сега започнаха да се правят кръгови кръстовища, детелини и т.н.

Да, защото всичко това се прави с европейски пари.

София може да впрегне всякакъв потенциал, за да може да измъкне максимума от тези пари, което не се прави. Мисля, че не е достигнат предела, може още.

Какви цели си поставя "Движение 21" – колко съветници да вкара в общинския съвет и колко районни кмета да има?

Това не ме питайте. Винаги съм казвал, че от критикарство и евтин популизъм трябва да се отървем. Най-лесното е да критикуваш и да обещаваш неща, които знаеш, че няма как да станат. Да говориш, защото така искал електората за мен е непонятно.

Ние искаме да бъдем земни. Да видим какво реално може да се направи. Да се вземе най-работещото решение за дадения проблем. В "Движение 21" сме се събрали екип от професионалисти.

Кои градове през изминалите четири години се открояват с добро управление?

Бургас е един от градовете, където много се направи. За да има успех е нужно да има общ език между централната и местната власт. Да си го кажем направо, ако кметът на София е от БСП, той ще бъде смачкан от централната власт. И това го има.

Не казвам, че навсякъде трябва да бъдат кметове на ГЕРБ, но това го има. Или най-малкото трябва да бъде уважаван човек, с авторитет в града, за да може като отиде, да постави нещата така че да му се обърне внимание.

Много е важно Общинският съвет да не играе контра на кмета. Няма значение кой какъв е влязъл. Важно е да се откроят приоритетите на общината и да се търси решение. В тези общински съвети, в които има противопоставяне, няма прогрес в общината.

Ролята на общинските съвети се подценява. Предизборната борба ще бъде основно между кандидатите за кметовете. Кметът е изпълнителната власт, но той работи по правилата одобрени от общинския съвет, по бюджета, одобрен от съветниците. Общинският съвет решава къде да се инвестират парите. Кметът е по организацията.

Когато има добър климат вътре в Общинския съвет, пренебрегват се политическите интереси, и се работи за благото на хората, резултатът ще дойде.

В повечето общини, където има значима фигура кмет – обединителна, колкото и да си песимистично настроен първоначално, започваш да убеждаваш противниците. Когато има по-голяма пъстрота в Общинския съвет това е основание за диалог, за дискусия, за търсене на по-доброто решение.

Ако всичко ти е предначертано, както когато аз като бях общински съветник – 60 точки в дневния ред се минават за час, защото то предварително е решено кой как ще гласува и всичко минава ей така.

То така е и през последните осем години, само че сега мнозинството е от ГЕРБ.

Въпросът е да има чуваемост в Общинския съвет. Не съм чул за Фандъкова да се говори, че е корумпирана. Това е много важно. Кметицата работи, любезен събеседник е и при неудобни въпроси не бяга от тях, а търси отговори.

Дори на някоя сесия, ако даден въпрос предварително е предрешен, едва ли тя не се замисля над проблема. Затова ми се иска в общината да има хора с позиции, които като изложат своята визия да бъдат чути. На студентите винаги казвам, за съжаление животът е такъв, че не избираш между доброто и лошото. Избираш относително по-малката злина, защото не може да решиш всички проблеми.

Има ли нужда София от Общинска банка? По ваше време беше направена скритата приватизация на банката и влезе бизнесменът Христо Ковачки. После повече от десетилетие се говореше как общината продава дела си и накрая банката се превърна в обслужваща за бизнеса на Ковачки и общински съветници.

Не смятам, че има нужда Столична община да има собствена банка. Всички тези идеи даден отрасъл да има банка, дадена община също и т.н. подлага банката на риск при криза. Когато има нормална и развита банкова система, у нас има 30 работещи банки, общината може да получи търсения ресурс.

Най-доброто решение е да се продаде общинския дял на стратегически инвеститор на добра цена. Общината може да реши да си остави част от акциите. Например 20% да задържи и да получава по-добро обслужване.

Независимо че тази банка е общинска, БНБ трябва да е взискателна към нея, както към всяка друга. Имам 25-годишен опит в тази сфера и мога да преценя дали тази банка работи за общината или не работи.

Една година след фалита на КТБ какво ви е мнението – че тя беше пирамидална структура, чиято смърт беше неизбежна, или че рухна заради политически интриги?

И двете неща. В никой случай банката не трябваше да остане собственост на Цветан Василев, но тя можеше да бъде одържавена и на обществото щеше да струва три пъти по-евтино. Разбира се нечии интереси нямаше да бъдат удовлетворени, които сега се удовлетворяват директно чрез фалита на банката и преразпределението на активите.

Имате ли поглед кой преразпределя сега активите?

Не. Имам поглед върху това, че ГЕРБ изиграха мръсна роля по отношение на КТБ. В това число и Бойко Борисов, дано не ми се разсърди персонално. Той беше поел ангажименти пред вложителите на банката преди парламентарните избори, че ще направи всичко възможно КТБ да бъде спасена, без да остава на Цветан Василев. Много хора се подлъгаха, финансираха, гласуваха за ГЕРБ.

След това Борисов изигра една сценка с "трите каки", които демонстрираха много голяма загриженост за спасяването на банката. Имаше разширено заседание на комисията по бюджет и финанси и когато ги попитах дали има направена сметка колко струва фалита и колко спасяването на банката. Те ме гледаха като ошашавени. Не може да вземеш такова кардинално решение, без да си направил разчета.

За съжаление нашия премиер много се влияе и е като ветропоказател. Не е компетентен във финансовата област, но явно няма и компетентни хора около себе си, на които да има доверие.

За фалита на КТБ вина имат също и БНБ, и правителството. ЕК имаше нагласата, имам информация отвътре, банката да бъде спасена. В това число и банка болница и работеща, която да събере работещите активи и пасиви (намерението за разделянето активите на КТБ на добри и лоши – бел. ред.). Това БНБ го направи, но внесе проектозакона в последния момент, когато парламентът беше вече в отпускарско настроение. Недипломатичния език на Иван Искров каза "топката е във вашите ръце". Тоест ние си измиваме ръцете, правете каквото искате.

Можеше Искров да каже, че това е съгласувано с ЕЦБ и ЕК, има картбланш от тях, дори че е било договорено получаването на финансова подкрепа от тях на цена под 1% за спасяването на КТБ. Те го отработиха по най-вандалския начин – топката е във вашите ръце. Депутатите се обидиха и банката беше оставена да фалира.

При едно одържавяване на КТБ кой ще си изтегли парите от нея, при условие, че държавата с цялата си мощ застава зад нея.

С КТБ беше направена една схема, която се прави и от много други бизнесмени, не е само Цветан Василев. Навремето я прави Илия Павлов, а след него и други новоизлюпени бизнесмени. Те правят една структура, регистрирана зад граница, и всички други структури задлъжняват към тази централа, която ги държи на ясли.

Всичко, което пускаше държавата, се лапваше от Цветан Василев с парите на вложителите в КТБ. Само че не си правеше сметката. Ако приватизираните предприятия и банката са негови, няма значение, че неговият шофьор, чистачка, секретарка е взела кредит, тя го е дала през втора, трета ръка, той контролира всичко. В момента, в който му взеха банката, всички тези посредници бушони гръмнаха. И сега не световна фирма по събиране на вземанията, но и Дядо Господ да докарат нищо няма да събере.

А можеше тогава да се разговаря с Цветан Василев и да му се каже забравяш за банката, че е твоя и за другите последици и дай да видим какво може да се спаси. Ще ти оставят тези предприятия, ако искаш да ги управляваш, но задълженията си остават. Много от тези кредити не са били необезпечени. Имало е записи на заповед, но той всичко изчисти и в един момент, когато дойдоха да правят оценка на кредитните досиета там вече нямаше никой.

Защото, ако ти си дал един кредит на секретарката, а тя на предприятието и има запис на заповед, подписан от секретарката и валидиран от предприятието, където са отишли парите, ти имаш законното основание да си ги търсиш от това предприятие. Сега записът на заповед изчезва, секретарката и да я вкараш в затвора няма никакво значение, обаче там където са реално парите, ти не може да си ги потърсиш, нямаш правното основание.

Тук нямаше диалог, имаше игра на мускули, показване на сърдене.

Защо се бавят стрес тестовете на банките?

Зависи как е подготвен стрес тестът. Това е като да изпитваш студент. Ние се шегуваме, но има два начина. Единият е да му докажеш, че нищо не знае, другият е да разбереш дали знае нещо. Зависи кой метод ще избереш.

Страхът е ако бъдат заложени завишени критерии и някоя от банките ни не може да ги покрие и изтече информация, а това няма начин да не се случи, това може да предизвика паническо поведение и да започне теглене на пари.

За това се смята, че е по-добре да се дадат критериите, банките да си ги приложат вътрешно или заедно с човек от БНБ. Тоест - напиши им рецептите и им дай им възможност да се поправят.

Знае се, че някъде нещата не са както трябва, но ти му даваш възможност да се поправи. Трябва обаче да бъдеш твърд, да наблюдаваш внимателно процеса, да дадеш срокове за изчистване на пропуските. Так че дай възможност, а не режи главата веднага.

Сега банките отидоха в другата крайност. Свалиха прекалено лихвите по депозитите и продължават да водят рестриктивна политика по отношение на кредитирането. Не може банка да дава лихва по депозитите под 1% и да дава кредити при лихва от 5 – 6%. Такова нещо никъде го няма. Другият проблем е с вдигането на таксите и комисионните.