Въглищните централи в "Марица Изток" ще работят поне до 2030 г.

Въглищните централи в "Марица Изток" ще работят поне до 2030 г.

Въглищните централи в комплекса "Марица Изток" със сигурност ще работят до 2030 г., а при инвестиции в нови технологии – може и до по-късно. Това предвижда проект на Интегриран национален план за климата и енергетиката до 2030 г., с хоризонт до 2050 г, представен на синдикалните организации в неделя, съобщиха на следващия ден от КНСБ и Министерството на енергетиката. Този план е изискване на Еврокомисията за определяне на националните цели на държавите членки в областта и политиките и мерките за постигането им. Документът предстои да бъде консултиран с Брюксел и да бъде публично обсъден в парламента, с общините, гражданите и неправителствените организации.

Интегрираният план трябва да гарантира, че на европейско ниво ще бъдат постигнати общностите цели за 32% дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия, 32.5% подобрение на енергийната ефективност и поне 15% междусистемна свързаност до 2030 г.

Така с плана се признава, че българските въглищни централи, ако получат изключение от влизащите в сила то 2021 г. нови екоизисквания, ще могат да работят най.много до 2030 г., което от ЕК и екоминистерството винаги са твърдяли, но министърът на енергетиката Теменужка Петкова казва, че те ще могат да получат безсрочна дерогация.

За целите на документа е разработен прогнозен енергиен баланс на база комбинация от прогнози за добив и внос на енергоносители, необходими за осигуряване потреблението от горива и енергия в страната. Прогнозите обхващат развитието на секторите електроенергетика, топлоенергетика, преработване на нефт и др., като отчитат възможностите за подобряване на енергийната ефективност и запазване тенденцията за износ на електрическа енергия, съобщават от енергийното ведомство. Не се посочват обаче никакви данни от цитираните анализи.

Пред профсъюзите енергийният министър Теменужка Петкова е обяснила, че прогнозата за електроенергийния сектор отчита предпоставките, свързани със запазване ролята на местните въглища до 2050 г, развитието на ядрената енергетика и производство на електроенергия от ВЕИ, при пазарни условия и с акцент върху собственото потребление.

В интегрирания план е предвидено увеличаване на дела на възобновяемите енергийни източници в крайното брутно потребление до 25 процента, съобщи енергийният министър. Повече обаче няма да има ценови стимули за производителите на този вид енергия и те ще трябва да изграждат своите мощности изцяло на пазарен принцип.

В плана е записано, че до 2030 г. България може да има нова ядрена мощност, стана ясно на срещата с КНСБ и КТ "Подкрепа“. Това обаче е записано под условие, тъй като зависи от частния интерес към проекта и редица други условия, уточняват от синдикатите.

В интегрирания план страната ни е предприела необходимите действия и мерки, заложени в европейската нормативна база за изграждането на устойчив Енергиен съюз, гарантиращ развитието на нисковъглеродна енергетика, сигурност на доставките, повишаване на енергийната ефективност, либерализация на пазара и внедряването на нови технологии за борба с климатичните промени, допълват от енергийното министерство.

Още по темата
Още от Бизнес