Въпреки че "европейците могат да спят спокойно"

Въпросът за приемането на България и Румъния в Шенген остава за септември

Борисов: Хага ни пише "6-", но Партията на свободата не ни иска

Въпросът за приемането на България и Румъния в Шенген остава за септември

Обсъждането на въпроса дали и кога България и Румъния ще се присъединят към Шенгенското пространство се отлага за септември, решиха лидерите на Европейския съюз. София реагира спокойно на поредното отлагане на влизането в зоната за свободно пътуване, въпреки че вече са изпълнили техническите изисквания за членство. Премиерът Бойко Борисов повтори, че за него темата "Шенген" вече е затворена, и заяви, че "европейците могат да спят спокойно, тъй като шенгенските граници се пазят по най-добрия начин".

Все още обаче не е ясно дали през септември ще бъде посочена конкретна дата за приемането на двете страни в Шенген. Председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой обяви, че влизането на въпроса в дневния ред на лидерите на ЕС през септември е напредък и добави, че вече има пътна карта за приемането на България и Румъния. Премиерът Бойко Борисов пък е оптимист, че още през октомври може да паднат въздушните граници, а по-късно и сухопътните.

София демонстрира сдържаност и не отправи критики към Холандия, която е единствената страна членка, официално противопоставяща се на присъединяването на двете страни, но Борисов за пореден път обяви, че България и Румъния пазят в пъти по-добре границите на ЕС, отколкото държави, които сега са в Шенген, че "имаме най-модерната техника, най-доброто оборудване, милиарди сме вложили в тази посока".

Букурещ обаче реагира остро, като румънският президент Траян Бъсеску определи поведението на Холандия като "злоупотреба без граници".

За напредък в процеса по присъединяването на двете страни може да се смята посочването на точна дата, когато трябва да бъде взето решение. Освен това холандският премиер Марк Рюте не посочи конкретно досегашното изискване на Холандия – два последователни положителни доклади на ЕК за България и Румъния, а заговори за особената важност на доклада през юли.

"Рюте ни пише ""Отличен" (6-), но Партията на свободата на дава за "Шенген"

Премиерът Бойко Борисов съобщи, че министър-председателят на Холандия Марк Рюте е поставил оценка "Отличен" (6-) на последния доклад на Европейската комисия за напредъка на България и Румъния в областта на правосъдието и вътрешния ред.

Разказът на Борисов леко противоречи на думите на Рюте от вчера, че Хага продължава да не приема присъединяването на двете страни в зоната за свободно пътуване заради липсата на достатъчно резултати и положителни доклади на ЕК.

"Досега това не се е случило - има напредък, но той не е достатъчен", заяви Марк Рюте.

Според Борисов обаче, ако "предстоящият през юли доклад е подобен, не виждам пречки да се разберем по тази тема".

Официалната позиция на Хага е, че не би преразгледала ветото си върху присъединяването на двете страни, преди да има два последователни положителни доклада на ЕК. Румъния, която вече се оценява по-високо в ЕК, обяви от своя страна, че е изпълнила това условие, но явно Холандия не споделя самооценката на балканската страна. България остава остро критикувана от ЕК. А опозиция и експерти определиха техническия доклад на комисията от февруари като един от най-острите спрямо България.

Борисов коментира още, че продължаващата холандска съпротива е "прецедент в ЕС, който ще им изиграе много, много лоша шега, защото не една държава, една политическа партия всъщност в Европа разиграва целия Европейски съвет".

"Не Холандия, една партия в Холандия. Това е проблемът. Ние сме изпълнили критериите. И просто е под достойнството ни вече да говорим по тази тема”, заяви Борисов.

Той визира холандската крайнодясна Партия на свободата, която въпреки че не е част от правителството на Рюте, го подкрепя.

Рюте, както и други министри от кабинета му, до момента твърдо защитават и аргументира нежеланието на Хага България и Румъния да влязат в Шенген не с позицията на Партията на свободата, а с необходимостта двете страни да постигнат напредък в борбата срещу корупцията и престъпността.

Рюте обяви, че Холандия ще отстоява тази позиция, "колкото е необходимо" и посочи, че тя има "широка политическа подкрепа в страната му".

"Предстоящите през юли доклади на Европейската комисия за България и за Румъния по механизма за сътрудничество и оценка ще бъдат много важен момент. Ще направим преценката си на основата на доклада. Нямаме свои собствени критерии, ще се доверим на оценките в предстоящия доклад", заяви Рюте.

Той добави, цитиран от БТА, че Холандия иска да прочете положителен доклад, който да отчита всекидневното прилагане на критериите за Шенген.

След поредната среща на лидерите на ЕС се появиха различни коментари. Според някои дипломати острата съпротива на Холандия е основно срещу Румъния, а според други критиките са основно към България. Двете страни обаче не могат да бъдат разделени по пътя към Шенген, а и Холандия досега не е правила индивидуални коментари за тях.

България и Румъния няма да "търгуват" с членството на Сърбия

Румъния зае по-активна позиция като постави допълнителни искания за признаването на Сърбия за официален кандидат за членство в ЕС. Възраженията ѝ официално бяха свързани с влашкото малцинство в Сърбия.

Според дипломати обаче така Букурещ е искал да покаже, че само една страна може да спре процесите в Европа и да направи аналогия с позицията на Холандия по шенгенския въпрос.

Българският президент Росен Плевнелиев коментира от своя страна, че България ще покаже търпение и отговорност по казуса Шенген.

"България разбира, че натискът и чистото противопоставяне на една държава срещу друга държава в Европа не са добра рецепта и не са адекватни за ситуацията, в която Европа се намира", заяви Плевнелиев.

"Европа има нужда сега от солидарност, от обединение в тежката криза, която поставя под съмнение важни европейски приоритети. Затова България ще бъде този умен, солидарен, търпелив член, който обаче ще преследва своя интерес до край. Не можем да поставяме ултиматуми на други държави – това не е европейско. Не можем да спираме пътя на Сърбия. За нас е стратегически важно Сърбия да получи статута и да бъде стартиран процесът на интеграция на Сърбия и ние ще ги подкрепяме за това. Не е допустимо да се поставят условия, тъй като казусите са различни", каза още държавният глава.

Вицепремиерът и вътрешен министър Цветан Цветанов също заяви, че "нашата политика не трябва да бъде ясно противопоставяне с Холандия".

Бъсеску: За първи път има краен срок за решение

Румънският президент Траян Бъсеску заяви от своя страна, че единственото, което Букурещ иска от Холандия, е да спазва договора по присъединяване. "В условията за присъединяване към Шенгенското пространство нямаме условието Механизъм за
сътрудничество и проверка. Това е друг механизъм, предназначен за съдебната система, а не за сигурността на границите. (...) Пристанището, признато за основен вход за влизане на наркотици в ЕС, е Ротердам. Не Констанца и не Тулча", каза румънският президент.

Бъсеску отбеляза, че за първи път е определен краен срок за вземане на решение за присъединяване на Румъния и България към Шенген - Съвета по правосъдие и вътрешни работи през септември. Румънският президент посочи, че определянето на този срок е станало след разговор, който е имал с председателя на Европейския съвет Херман ван Ромпой.

"Имахме отделен разговор, който доведе до определяне на срок, в който да се вземе решението, защото иначе, вероятно би се отлагало до безкрай, докогато Холандия би имала правителство, в което няма крайнодесни партии, антиевропейски по същност", посочи Траян Бъсеску.

Той допълни, че Румъния и България са искали да получат гаранция, че в определен момент, след втория доклад, който очаква Холандия (по Механизма за сътрудничество и проверка - бел. ред.), Хага няма да поиска и трети.

"Остава да видим дали холандското правителство ще удържи думата си", заяви Траян Бъсеску.

Споделяне
Още по темата
Още от Европа

Одобрявате ли удължаването на извънредното положение с един месец?