България едва ли ще получи "да" за Шенген преди изборите в Холандия

Малко вероятно е България и Румъния да получат "да" за Шенген преди извънредните избори в Холандия през октомври или ноември. Това заявява пред БТА Адриан Шут, заместник-директор на Холандския институт по международни отношения и ръководител на факултет Европа на висшето училище. Повод за коментара му е оставката на правителството на премиера Марк Рюте след загубата на парламентарна подкрепа от страна на Партията на свободата.

Холандия е единствената страна членка на ЕС, която официално се противопоставя на присъединяването на двете страни заради липсата на достатъчно резултати и положителни доклади на ЕК., като се смяташе, че тази позиция е продиктувана от Партията на свободата на Герд Вилдерс, от чиято подкрепа зависеше мнозинството на управляващата десноцентристка коалиция в парламента.

Хага обяви, че не би преразгледала ветото си върху присъединяването на двете страни, преди да има два последователни положителни доклада на ЕК. Февруарският доклад за България, който от много анализатори и политици бе обявен за един от най-лошите, бе определен от Холандия като "малко или повече положителен" и се очакваше, чи при добър доклад през лятото тя ще оттегли ветото си над българското членство в Шенгенското пространство по въздух и вода. Въпросът за членството на България и Румъния дори влезе в дневния ред на лидерите на ЕС през септември.

Според Адриан Шут партиите, от които зависи промяната на позицията на Холандия в Съвета на ЕС, имат твърди становища за разширяването на Шенген. По неговите думи може да се очаква правителството в Хага да намери компромис, ако е редовно избрано, но напредъкът би бил по-труден, ако до вота работи временен (служебен) кабинет.

Според експерта холандският парламент може да подкрепи София и Букурещ, ако отчете напредък в доклада на Европейската комисия по механизма за сътрудничество и оценка през юли.

В отговор на въпрос дали очаква Рюте да остане служебен премиер до вота наесен, Шут изразява съмнение, че това е възможно. По негово мнение левоцентристката Партия на труда, която е втора по брой депутати в Генералните щати (парламента), би могла да състави самостоятелно правителство в преходния период.

Според оценката на Шут следват трудни месеци, тъй като в страната предстоят реформи в пенсионната система и здравеопазването. Експертът е на мнение, че предизборната надпревара "всеки срещу всеки" в страната вече е започнала и така е създаден климат, труден за постигане на компромиси.

Следващото холандско правителство може да е още по-неотстъпчиво

Шут е на мнение, че правителството на Рюте е било предразположено към намиране на решение по въпроса за Шенген повече, отколкото вероятният следващ кабинет в Хага. Според него всяка власт в Холандия поставя като приоритет върховенството на закона, но същевременно страната е започнала да търпи прекомерен натиск в преговорите с ЕС по въпроса с позицията си за Шенген. По негова оценка Хага е постигнала максимума в съпротивата си срещу разширяването на зоната и преди оставката на Рюте тъкмо е настъпил периодът, в който е трябвало да отстъпи пред натиска на комисията.

По неговите думи ЕС е имал полза от твърдата холандска позиция, например с извеждането по-високо в европейския дневен ред на въпроса за спазването на законите. Той изрази очакване за приемственост между политиката на правителството на Рюте и следващия кабинет, макар да очаква от новото правителство да бъде по-малко сговорчиво.

Попитан за позициите на Партията на свободата, Шут ги оценява като отслабени и коментира, че организацията трудно ще намери политически партньори. За нас първостепенен въпрос остава дали Рюте ще постигне коалиция с други опозиционни сили, посочва Шут.

Той отбелязва, че Холандия трябва да представи плана си за реформи пред ЕК и наред с това в страната ще се води предизборна кампания. По негова оценка ще бъде трудно договарянето на икономически и бюджетни реформи на фона на борбата за избиратели.

Според Шут правителството на Рюте не е било срещу ЕС, а е настоявало за съкращаване на бюджета на Общността и на националните разходи. По неговата оценка днес ситуацията би била различна, ако не бе изпълнена холандската препоръка за отписване на част от дълга на Гърция. Тонът на правителството често бе остър, а можеше да бъде по-дипломатичен, коментира Шут.