Критикувайки унищожителните за прокуратурата мотиви на САС

Върховният съд възобнови делото за пране на пари по аферата "САПАРД"

Казусът, станал емблема за провалите на разследващите, отново ще бъде гледан на втора инстанция

Снимка: БГНЕС

Върховният касационен съд (ВКС) възобнови в сряда делото за пране на 7.5 млн. евро по аферата "САПАРД" и го върна за повторно разглеждане в Софийския апелативен съд (САС), който през септември 2012 г. отмени осъдителните присъди по казуса, остро критикувайки тактиката на обвинението.

Става дума за делото срещу Марио Николов, съпругата му Мариана, Ана Шаркова, Иван Иванов, Валентин Ангелов и Людмил Стойков, които бяха обвинени пране на пари и организирана престъпна група, но оправдани от Апелативния съд.

Единодушие в доводите на ВКС и главния прокурор

Съдиите от ВКС Елена Величкова (председател), Пламен Петков и Николай Дърмонски на практика изцяло се съгласяват с доводите срещу колегите им от САС, изложени по-рано от времнно и.д. на главен прокурор Бойко Найденов за възобновяване на делото.

В това искане бе посочено, че Апелативният съд е допуснал "съществени процесуални нарушения при формиране на вътрешното убеждение на съда по възприетите от него нови фактически положения вследствие извършения фрагментарен анализ на част от доказателствената съвкупност".

Според главния прокурор до оправдателните присъди на втора инстанция, произнесени от настоящия член на Висшия съдебен съвет Калин Калпакчиев, се е стигнало заради игнориране на доказателства от негова страна, отказ от разпити на свидетели, поискани от обвинението и "позоваване на противоречиви експертни заключения с приета във въззивното съдебно следствие допълнителна банкова експертиза, налагаща назначаване на нова арбитражна експертиза за отстраняване на възникналите противоречия".

Става въпрос за експертно изследване, назначено от САС, според което подсъдимите Марио Николов, Мариана Николова, Анна Шаркова, Иван Иванов и Валентин Ангелов не са превеждали части от получената от Държавен фонд "Земеделие" субсидия от 7.5 млн. евро от сметките на дружествата бенефециенти по САПАРД към фирмата "Палмигруп"АД.

"Като е констатирал различия между заключенията на първоначалната комплексна техническа и банкова експертиза с новоназначената и изслушана във въззивното съдебно следствие, съдът не се е опитал да ги изясни с допълнителна или арбитражна експертиза, а е ползвал само изводите на последната кой физически е наредил превеждането на сумите от субсидиите", посочва Върховният касационен съд, очевидно приемайки аргументите на Бойко Найденов.

Има ли проблем с разделянето на делата за източване и пране на пари

Другият основен довод, с който съдия Калпакчиев оневини всички подсъдими в процеса, бе, че "осъщественото от прокуратурата разделяне на наказателното производство в досъдебната му фаза стои в основата на фактическите, доказателствени и правни трудности пред настоящето дело. С разделянето на производството прокуратурата сама е създала непреодолими пречки пред пълното и вярно установяване на фактите по случая и правилното приложение на закона".

Според САС прокуратурата е разделила доказателствата по случая в две отделни дела – за източване на 7.5 млн. евро от програма САПАРД (което предстои повторно да тръгне в спецсъда, заради отвод на председателя на състава) и за последващото им изпиране и така се е лишила от възможността да докаже наличие на престъпна банда, тъй като предполагаемите ѝ четирима членове се оказват разделени в две отделни производства.

На 31 май 2007 г. немската прокуратура изпраща на българските си колеги чрез специален трансфер всички доказателства, събрани от митнически дознатели в Германия по делото срещу Улрих Райзахер и Михаел Енгелхарт, уличени и осъдени още през 2008 г. за участие в международната схема.

Според неофициална информация на Mediapool сред въпросните данни е имало иззета подробна комуникация между двамата заподозрени германци и българите Марио Николов, Анна Шаркова, Петя Хаджииванова и Радмил Петров, в която те уговарят издаването на фактури за покупко-продажба на машини за месопреработка. Последните двама обаче са подсъдими само по делото за източване на 7.5 млн. евро и по тази причина САС заключи, че наличие на престъпна група няма как да бъде доказано.

Върховният съд обаче не е съгласен с този извод: "Във връзка с обвинението по чл.321 (организирана престъпна група) от НК, ВКС намира за необходимо да посочи и неверните изводи на съда за оправдаване на подсъдимите Николов и Шаркова поради "липса на обвинение" спрямо Петя Хаджииванова и Радмил Петров и оттам липса на изискуемия се от закона минимум на участниците в ОПГ. Всъщност, аргумент срещу това му становище може да се извлече и от хипотезата на ал.4 на чл.321 от НК, при която деянието е съставомерно и ако сборът на наказателноотговорните ѝ участници спадне под минимума щото някои от тях са известили за създаването ѝ властта, преди да се осъществи което и да е от замислените престъпления, като е безспорно, че това престъпление (за ОПГ) е на формално извършване".

Този аргумент на ВКС е повече от странен предвид факта, че в случая изобщо не е налице хипотезата, че евентуалният състав на престъпната банда е намалял под минимума от трима души, защото някой от членовете е съобщил на властите за дейността ѝ.

Документната измама

Разминаване в мнението на САС и ВКС има и по отношение на т.нар. предикатно престъпление – деянието, от което са придобити парите, които впоследствие са изпрани, според прокуратурата. Съдия Калпакчиев прие, че документна измама няма как да бъде доказана, тъй като цялата процедура по отпускането на субсидия по САПАРД се следи, контролира и одобрява от служители на Държавен фонд "Земеделие". Което пък предполага "съвместна престъпна дейност на съответното физическо лице, представляващо бенефициента с конкретни длъжностни лица от агенцията", каквито обвинения не бяха повдигнати.

"Дори и да има пропуски при извършваните проверки на обектите на дружествата-бенефициенти от служители към акредитирания орган, с комплекта документи, сред които са и фактурите за закупените машини (както е прието от САС – при манипулирани данни и на "завишени цени") и заявленията за финансова помощ, с декларацията на вносителя на документите за достоверност на отразените в тях данни, е бил очертан размерът на имуществото, средствата, които всяко едно от тях е следвало да получи като изправно кандидатствало за такава помощ по програмата. Или, това сочи най-малкото на осъществяване на документни престъпления по чл.316 вр.чл.310 от НК, по чл.313 и по чл.210 вр.чл.209 от НК, за което следва да се прецени дали има изложени факти в обвинението", смята обаче Върховният съд.

Съдиите Величкова, Петков и Дърмонски допълват още, че "изясняването на всичко това е необходимо, за да се отговори, дали положително или отрицателно, има ли извършено предикатно престъпление и дали то е кумулирало по престъпен начин средства, имущество, икономическа изгода. Не без значение е и колко и дали въобще дружествата биха получили субсидия по програма САПАРД, ако машините са били стари, реновирани и какъв е всъщност размерът на престъпно придобитото, което следва да се установи с експертно заключение след огледа им от специалисти за фактическото им състояние, параметри и пазарна цена към датата на фактурирането им, за което също се настоява в искането на главния прокурор".

Така делото за пране на 7.5 млн. евро по аферата "САПАРД" предстои да бъде разгледано повторно от Софийския апелативен съд. Подобна съдба има и казусът за източването на парите, който скоростно бе пратен от прокуратурата в спецсъда, след като подсъдимите се възползваха от правото си да поискат разследването да бъде прекратено или внесено в съда след изтичането на 2 години от повдигането на обвиненията.

Пълно мълчание за обвинението на Людмил Стойков

Друг необясним момент в решението на ВКС е свързан с обвинението на бизнесмена Людмил Стойков. Той бе оправдан и от двете инстанции досега, че е участвал в прането на пари чрез фирмата му "Дюни" АД, тъй като защитата му представи документи, според които всички визирани от прокуратурата парични преводи са от туроператорска дейност.

По тази причина по отношение на Стойков делото за източването на 7.5 млн. евро бе прекратено и той стана обвиняем само по другия казус, който сега ВКС възобновява. Според решенията и на СГС, и на САС, обаче бизнесменът няма никакво отношение към т.нар. предикатно престъпления.

Това обстоятелство обаче е подминато в решението на върховните съдии и така остава неизяснен въпросът - защо се възобновява делото и по отношение на него, след като две съдебни инстанции досега постановиха, че няма общо със случая.

Делото "САПАРД" – огледало на системни проблеми в разследването

Скандалът по делото за пране на пари по аферата "САПАРД" ескалира през октомври 2012 г. и стана емблематичен за начина, по който в държавното обвинение може да възлагат дела на удобни за ръководството прокурори.

Наблюдаващият прокурор Стойчо Ненков на своя глава отказа да протестира част от оправдателните присъди по казуса. С действията си той отърва от наказателно преследване бизнесмените Марио Николов и Людмил Стойков, които бяха подсъдими за пране на 7.5 милиона евро, източени от програма САПАРД.

От развитието на образуваните по този случай две съдебни дела се разбра, че прокуратурата е направила груба грешка да раздели случая на две още в самото му начало, вместо да води едно дело. Намерението на държавното обвинение бе да протестира оправдателните присъди пред Върховния касационен съд (ВКС) и след това да започне процесът отначало. Стойчо Ненков обаче обърка тези планове, след като излъга началниците си и не протестира оправдателната присъда, произнесена от тогавашния съдия в апелативния съд Калин Калпакчиев, който сега е член на Висшия съдебен съд.

Мотивите на прокурора бяха, че няма данни, уличаващи Николов и Стойков в пране на пари. С това делото бе прекратено. Прокурорите имат право да откажат по вътрешно убеждение да внесат обвинителен акт, да протестират присъда или да прекратят досъдебно производство, но ако това им убеждение противоречи на мнението на институцията, те са длъжни да се оттеглят от конкретния случай. Прокуратурата обвини Ненков, че е оттеглил протеста срещу двамата бизнесмени, без да уведоми ръководството на прокуратурата.

Проверката, която бе разпоредена от новия главен прокурор Сотир Цацаров, показа, че не само този прокурор е замесен в скандала. На 2 октомври 2012 г. делото е трябвало да бъде разпределено на нов прокурор от Софийската апелативна прокуратура, защото досегашният Магдалена Лазарова стана член на Висшия съдебен съвет.

В този ден сутринта системата за случайно разпределение на делата посочва като водещ прокурор Вичо Вичев (бивш шеф на Софийската апелативна прокуратура). Той обаче така и не разбира, че е посочен от система, защото шефът на прокуратурата Ангел Илиев не му е казал. Незнайно защо Илиев решава да пусне делото за разпределение още веднъж. Този път системата посочва самия него. Илиев обаче не харесва и този избор и пуска системата за трети път. Пада се прокурор Емил Дангов, който вече е харесан и получава делото. След два дни обаче Дангов решава да се откаже с аргумент, че познава един от подсъдимите. Така делото се озовава в Стойчо Ненков, който го е прекратил с действията си.

Скандалът взе главата на апелативния прокурор на София Ангел Илиев. От мотивите на съдия Калин Калпакчиев стана ясно, че провалът на делото е именно заради действията на прокуратурата и допуснатите сериозни пропуски още при образуване на делото и в обвинението.

Споделяне
Още по темата
Още от България

Успешна ли е стратегията на правителството за борба с коронавируса?