Как прокуратурата провали разследването си за измамата "САПАРД"

Доказателствата от Германия са разделени така, че да нямат никаква стойност

Людмил Стойков и Марио Николов (на преден план) на едно от заседанията по делото си за пране на пари. Снимка: БГНЕС

Гръмкият провал на прокуратурата по делата за аферата "САПАРД" с главни действащи лица близките до БСП бизнесмени Марио Николов и Людмил Стойков на практика се оказва предизвестен.

Основният проблем се крие в структурата на обвиненията, които са оплетени още в началото на българското разследване. Критично се оказва решението на обвинението да раздели материалите и подсъдимите на две, коментираха пред Mediapool магистрати, запознати с процеса.

Проследявайки хронологията на наказателното производство се вижда, че прокуратурата е "минирала" евентуалния си успех още в края на 2007 г., когато раздели в две дела събраните материали за аферата.

Едното – за източване на 7.5 млн. евро срещу Марио Николов, съпругата му Мариана, Анна Шаркова, Валентин Ангелов, Лазарина Георгиева, Иван Иванов, Григор Главев, Петя Хаджииванова и Радмил Петров и другото – за пране на пари срещу Людмил Стойков, Марио Николов, жена му Мариана, Шаркова, Иван Иванов, Главев и Валентин Иванов.

За какво всъщност става дума? Софийската градска прокуратура (СГП) образува разследването за аферата "САПАРД" на 5 декември 2006 г. по конкретен сигнал от ОЛАФ за международна измама в Германия и България. Именно затова случаят стана може би най-емблематичният и най-важен критерий за ефективността на правораздаването ни пред Брюксел. По тази причина в четвъртък шефът на службата Джовани Кеслер изрази своето притеснение от двойния аршин в двете страни.

Вместо да приемат казуса по възможно най-сериозния начин обаче, родните разследващи правят серия от тотално необясними действия, като първо практически саботират годните доказателства от Германия, а освен това изобщо не се интересуват от това, кой фактически е нареждал паричните преводи, с които се твърди пране на пари.

Разделянето спасява от присъди Марио Николов и още трима

На 31 май 2007 г. немската прокуратура изпраща на българските си колеги чрез специален трансфер всички доказателства, събрани от митнически дознатели в Германия по делото срещу Улрих Райзахер и Михаел Енгелхарт, уличени и осъдени още през 2008 г. за участие в международната схема.

Според неофициална информация на Mediapool сред въпросните данни е имало иззета подробна комуникация между двамата заподозрени германци и българите Марио Николов, Анна Шаркова, Петя Хаджииванова и Радмил Петров, в която те уговарят издаването на фактури за покупко-продажба на машини за месопреработка.

В серия имейли между тях е посочено съдържанието на отделните документи, както и причината, поради която въпросните фактури се толкова необходими – за да бъдат представени пред Държавен фонд "Земеделие" в България. От комуникацията им става ясно още, че всичко е координирано от Николов, а останалите трима са действали като негови сътрудници.

Германците изпращат на СГП и самите фактури, също иззети по тамошното дело. Прави впечатление, че посочените данни в тези документи напълно съвпадат с информацията, обсъждана в продължителната комуникация между Райзахер, Енгелхарт, Николов, Шаркова, Хаджииванова и Петров.

Въпреки това на 5 декември 2007 г. българската прокуратура разделя своето разследване на две. По необясними причини всички данни от Германия са приобщени към делото за пране на пари, но в същото време на Хаджииванова и Петров не са повдигнати обвинения по този казус. Двамата остават обвиняеми само по другото дело – за източване на средства от програма САПАРД.

Проблемът в тази ситуация е, че според българския Наказателен кодекс (НК) организираната престъпна група включва най-малко трима души. Това означава, че данните от германските власти са били за една банда, а разделянето на посочените четирима участници в нея на двама по двама в отделни производства изначално възпрепятства възможността някога да бъдат осъдени за дейността им, разкрита от властите в Германия.

Прокуратурата тотално игнорира доказателствата от Германия

Обратно на логиката, Хаджииванова и Петров стават подсъдими в процеса за източване на средства от програма САПАРД, където доказателствата, събрани от германските разследващи, изобщо не намират място.

Така се случва и нещо повече. Обвинението, за което са осъдени Райзахер и Енгелхарт, е за съставяне на фалшиви фактури по поръчение на Марио Николов и тримата му сътрудници. Българите обаче всъщност не са обвинени затова по нито едно от двете родни дела. Фалшивите фактури не присъстват в обвинението и на никого друг от останалите подсъдими.

По този начин българската прокуратура практически се лишава от възможността да търси наказателна отговорност на Николов, Шаркова, Хаджииванова и Петров, за фактите, за които са осъдени двамата им германски съучастници. С други думи – нито едно от двете дела, водени от СГП, не е аналог на процеса в Германия, който в четвъртък бе споменат от шефа на ОЛАФ Джовани Кеслер.

По делото за пране на пари от германската схема подсъдими остават само Николов и Шаркова, чиято вина за участие в организирана престъпна група обаче вече няма как да бъде доказана по доказателствата от Германия, тъй като другите двама уличени - Хаджииванова и Петров, изобщо ги няма по това дело.

Българското разследване всъщност се съсредоточава върху усвояването на субсидията от САПАРД от няколко свързани помежду си дружества, без да се установяват връзките и отношенията между допълнително привлечените като обвиняеми техни управители.

Още по странното е, че прокуратурата дори не се занимава с обстоятелството, че ДФ "Земеделие" цели три пъти е проверил машините по проекта на Николов и категорично е констатирал, че те са нови. Въпреки това, разследване срещу въпросните длъжностни лица, създали идеално алиби на бизнесмена, липсва.

По делото за източване на 7.5 млн. евро от САПАРД Петя Хаджииванова и Радмил Петров бяха напълно оправдани още на първа инстанция, когато тогавашният председател на Софийския градски съд (СГС) Георги Колев осъди Марио Николов на 12 години затвор.

Шефовете на фирмите, сключвали договорите с фонд "Земеделие", чрез които съдът прие, че са източвани парите, пък получиха 10-годишни присъди - Анна Шаркова ("Родопа мийт" ЕООД), Валентин Ангелов ("Родопа консерв" ЕООД), Лазарина Георгиева ("Птицекланица - Чубра" ЕООД) и Иван Иванов ("Палмигра" ЕООД). Покойният вече шеф на "Родопа голд" ЕООД Григор Главев бе осъден условно на 3 години с 5-годишен изпитателен срок.

Хаджииванова и Петров се избавиха от наказателна отговорност

Интересното е, че СГП дори не протестира оправдаването на Хаджииванова и Петров, демонстрирайки очевидно примирение с факта, че доказването на вината им при така построеното обвинение е невъзможно. Така родните разследващи напълно игнорират и обстоятелството, че според германското разследване е била засечена именно тяхна електронна комуникация с осъдените Райзахер и Енгелхарт.

Освен това елиминират и възможността да внесат ново, прецизирано, обвинение за аферата срещу двамата, тъй като никой не може да бъде обвиняван два пъти за едно нещо, след като вече веднъж е оправдан.

Така или иначе в началото на август САС върна делото на прокуратурата за доразследване. Съдиите посочиха в мотивите си, че решението, постановено от Колев, е пълно с откровени противоречия, декларативни твърдения, некоректни факти и повърхностни изводи, непочиващи на реално установени обстоятелства по делото, наблюдавано от бившия обвинител в СГП Андрей Андреев, в момента спецпрокурор.

Производството за пране на пари също отбеляза сериозен успех на първа инстанция, след като съдия Румяна Ченалова произнесе 10-годишна присъда за Николов, 8-годишна за съпругата му Мариана и 6-годишни за Шаркова, Иван Иванов, Главев и Валентин Иванов.

Единствено Людмил Стойков очаквано бе оправдан, след като въпреки писменото заключение на работилите по делото дознатели изобщо да не бъде обвиняван, бе вкаран в делото заради участие в "изпирането" чрез плащания, правени от офшорката "Кингстън Ентърпрайсиз" към дружеството "Дюни АД", чийто шеф по това време бе именно той.

В съдебната зала обаче бе доказано, че всички парични преводи по тази линия са били по силата на договори за туроператорски услуги. Защитата на спонсора на бившия президент Първанов дори представи документи, че "Кингстън Ентърпрайсиз" работи с някои от най-известните и големи компании в тази сфера.

На втора инстанция за пръв път се разбра кой е правил паричните преводи

На втора инстанция обаче, повече от 6 години след началото на разследването, огромните кухини в обвинението излязоха наяве, подобно на другото дело по аферата "САПАРД". Допускайки допълнителна съдебно-икономическа експертиза, САС установи, че всъщност основното деяние, за което е образувано делото за пране на пари – плащанията от сметките на дружествата бенефециенти по САПАРД към дружеството "Палмигруп" АД, изобщо не са извършени от подсъдимите, а от няколко счетоводителки.

По време на разпитите им в САС те свидетелстваха, че никой не им е нареждал да правят тези преводи, а са го решили сами, тъй като обичайната практика е такава – след постъпването на субсидията, от нея автоматично да се превеждат задълженията към съответните кредитори. На въпрос на съда защо до този момент не са споделяли този факт с разследващите, бе обяснено, че никой досега не ги е питал.

Така се оказа, че прокуратурата не само, че сериозно е подценила или направо игнорирала данните, подадени ѝ от Германия, но и на практика изобщо не се е поинтересувала кой е фактическият извършител на банковите операции, от които се твърди, че са изпрани парите, източени от САПАРД.

С други думи стана ясно, че СГП е положила всички усилия така да построи двете си дела по аферата, че те да се сгромолясат взаимно заради очевидно хаотичното разделяне на доказателства и подсъдими в две производства.

Магистрати коментираха пред Mediapool, че разследващите са могли да си гарантират далеч по-безоблачен развой на казуса, ако бяха оставили доказателствата само в едно дело, придържайки се към фактическата обстановка, безспорно установена от германските митнически дознатели.

Така СГП щеше да разполага с хипотетична престъпна група, състояща се от Марио Николов, Анна Шаркова, Петя Хаджииванова, Радмил Петров, Улрих Райзахер и Михаел Енгелхарт, които можеха да бъдат осъдени за измама с европейски субсидии.

Именно за това престъпление Райзахер и Енгелхарт получиха още на 8 октомври 2008 г. съответно – 2 години и девет месеца за първия като извършител и 9 месеца за втория като помагач в колективна измама с евросредства.

Това, всъщност, бе споменато и от шефа на ОЛАФ в четвъртък, който коментира, че воденето на два паралелни процеса в две държави по един казус е загуба на време и пари, а и очевидно ефективността намалява. По тази причина той лансира идеята за т. нар. европейски прокурор, който да се занимава с измами с евросредства и контрабанда в ЕС.

Фиаското "САПАРД" показва опасни тенденции

От развоя на двете дела "САПАРД" стават болезнено ясни две изключително важни неща. Едното е, че прокуратурата или не разполага с капацитет, или умишлено обрича на провал особено важните за ЕК дела у нас. Другото е че, по определени казуси, определени съдии са склонни да произнасят тежки осъдителни присъди, дори и когато за това всъщност не са събрани достатъчно доказателства или обвинението е фатално сгрешено.

И двете решения на СГС по обвиненията за източване и пране на пари бяха произнесени около поредния мониторингов доклад на ЕК през 2010 г., като специално присъдата, издадена от Колев, предшестваше и назначението му на един от трите най-високи поста в съдебната система – председател на Върховния административен съд. Ченалова пък впоследствие бе "качена" в Търговското отделение на СГС, като в момента ѝ остава да доизгледа само едно наказателно дело – срещу главата на "Октопода" Алексей Петров.

Неоснователността на прознесените на първа инстанция присъди обаче очевидно не прави никакво впечатление на високопоставените представители на властта у нас. Това личи от изказването на главния прокурор Борис Велчев, който преди ден изрази надежда окончателното решение на Върховния касационен съд също да е осъдително, въпреки че фактически това е невъзможно.

Премиерът Бойко Борисов също коментира темата в тази посока по време на своя пресконференция с Кеслер и вътрешния министър Цветан Цветанов. Той обаче не пропусна да нападне председателя на състава на САС, оправдал обвинените за пране на пари по САПАРД, Калин Калпакчиев. Без да коментира доказателствата и делото по същество, министър председателя лаконично отбеляза, че съдията бил "един от хората, които бяха най-против министър Цветанов".

Още по темата
Още от България