Тежки присъди за Марио Николов и компания

Тежки присъди за Марио Николов и компания

Основният обвиняем по аферата "САПАРД" Марио Николов получи втора тежка присъда в рамките само на три месеца. В сряда той бе признат за виновен като ръководител на организирана престъпна група, източвала чрез документни измами предприсъединителната европейска програма. Николов бе осъден на 12 години затвор при първоначален строг режим. Освен това съдът конфискува и половината от имуществото му.

В края на март близкият до БСП бизнесмен получи друга десет годишна присъда за пране на пари. По двете дела пред правосъдието той отговаря в компанията на още няколко човека. За пране на пари подсъдим бе и президентският спонсор Людмил Николов, но той бе оправдан.

Втората присъда на Николов, който е собственик на "Палмигруп" АД, идва след 2 години съдебни заседания на първа инстанция. Той е осъден на 5 години затвор като шеф на престъпна група и на 12 години за документно престъпление, като ще изтърпи по-тежката присъда. Съпругата на Николов - Марияна получи три години затвор като член на организираната група и пет години за документно престъпление.

Според прокуратурата семейство Николови и още седем души са източили 7.5 милиона евро по програма САПАРД като са извършвали измами чрез фалшиви документи за внасяне на машини за месопреработка от чужбина. Машините са били купувани на старо, но са описвани и представяни като нови. Цената им освен това била завишена.

Ана Шаркова, Валентин Алексиев, Лазарина Георгиева и Иван Иванов също бяха признати за виновни по двете обвинения. За участието си в престъпната група те получиха по четири години лишаване от свобода и по десет за документните престъпления.

Всички признати за виновни ще изтърпяват по-тежките наказания при първоначелен строг режим с изключение на Марияна Николова, чийто режим ще е общ. Освен това съдът отнема и половината от имуществото на всеки един от тях.

Процесът завърши с една условна присъда за Григор Главев, който също ще бъде лишен от половината си имуществото. Радмил Петров и Петя Хаджииванова бяха напълно оправдани от съда.

Съдът уважи гражданския иск на фонд "Земеделие" срещу "Родопа голд" (една от фирмите, участвали в схемата) за близо 3 млн. лв.

По време на финалните пледоарии преди седмица прокуратурата поиска 17 години затвор за Марио Николов. За неговата съпруга Марияна и останалите 7 подсъдими бяха поискани по 12 години.

Тогава Марио Николов предрече, че ще бъде осъден. Той помоли съда да бъде напълно оправдан, но изрази скептизма си, че това ще се случи, защото "обществено-политическият натиск е твърде голям в този момент".

Пред журналисти Марио Николов тогава заяви, че се чувства изкупителна жертва на държавата, с цел да бъдат извлечени политически дивиденти. След като чу присъдата в сряда, той отказа коментар.

Разследването срещу него започна преди 4 години, след като Европейската служба за борба с измамите ОЛАФ изпрати сигнал до българските разследващи органи. Замесените в аферата германски граждани отдавна са осъдени и изтърпяват присъди.

Двете дела са сред съдебните процеси, които ЕК системно наблюдава като знакови за състоянието и реформите в българската съдебна система.

Като всяко знаково дело и това не мина без коментара на вътрешния министър Цветан Цветанов. Той определи решението на съда като "странно". Любопитен факт е, че делото се гледа от председателя на Софийския градски съд Георги Колев, който е сред основните поддръжници в съдебната система на създаването на специализирано съдилище, което управляващите лансират.

"Странно е, че Николов е осъден без съучастник, недейте да мислите, че организирането на такава престъпна схема може да осъществи само един човек", заяви министър Цветанов пред журналисти. Изглежда обаче, той не е бил добре осведомен за изхода на процеса. Очакванията са резултататът да бъде докладван незабавно на Брюксел, който да го отбележи като позитивен напредък за България в юлския си мониторингов доклад.

Присъдата подлежи на обжалване, а признати за виновни без съмнение ще се възползват от тази възможност.

Още по темата
Още от България

Адекватни ли са мерките за кризите с водата и боклука?