ВСС трябва да изработи ясни критерии за избора на главен прокурор

Висшият съдебен съвет (ВСС) трябва да разработи ясна процедура и конкретни критерии за избора на следващия главен прокурор, който да заеме поста след Борис Велчев през февруари 2013 г.

Това смята членът на новия състав на съвета Калин Калпакчиев, цитиран в понеделник от Дарик радио. По думите му, за да бъде взето правилно и защитимо пред обществото решение, трябва да се знае какви качества кадровиците търсят в кандидатите и как ще ги оценяват.

"Тези дни трябва да открием процедурата за избор на нов главен прокурор - смятам, че ВСС трябва да изработи един подробен профил с това какви качества ще търси в кандидатите за нов главен прокурор. Трябва да изработим и една достатъчно подробна и ясна процедура, по която ще се оценяват кандидатите своеобразно този профил. Ако това стане, изборът на новия главен прокурор ще бъде ясен за всички и това ще е гаранция за добро решение", коментира Калпакчиев.

Според бившия апелативен съдия това ще бъде първият изключително важен тест за съдебния съвет доколко е в състояние да наложи нови правила и нов стил на работа.

"За да стои изборът убедително, е важно да преценяваме кандидатите с един аршин - т.е. по отнапред създадени от нас критерии", добави Калпакчиев.

Той бе принуден отново да коментира и оправдателните присъди по делото за пране на пари по т. нар. афера "САПАРД", които прочете преди повече от две седмици. Повтаряйки мотивите си, Калпакчиев припомни, че основната причина за краха на процеса е разделянето на разследването и подсъдимите на две и пренебрегването на доказателствата за измамата, предоставени от Германия.

"Обвинението не съумява да организира събирането на доказателствата и формирането на отделните обвинения така, че да използва потенциала, който е бил много силен в материалите, които немската страна е изпратила. Буквално те са посочили кои са лицата в групата поименно и какво е установено за тяхната дейност. Малко е трябвало на българската страна в лицето на нашите разследващи органи да намерят съответствието на тези доказателства с българския наказателен закон", обясни членът на ВСС.

Калпакчиев подчерта, че критичните констатации в мотивите към решението на Апелативния съд не са упрек или обида към наблюдаващия прокурор Андрей Андреев или съдия Румяна Ченалова, която на първа инстанция осъди на 6 до 10 години затвор всички подсъдими, освен Людмил Стойков.

"Това което сме написали, не е упрек, не е обида към колеги, персонално към прокурора или към съдията от първата инстанция. За нас е важно това, което сме написали да бъде прочетено и дискутирано и това да доведе до някаква промяна занапред в работата на прокуратурата, в законодателството", уточни той.

По повод персоналните критики, които получи лично от премиера Бойко Борисов и от вътрешния министър Цветан Цветанов, Калпакчиев каза, че "не се случва за първи път съдът да бъде посочван публично като виновник за изхода на едно или друго наказателно производство".

"Това е вредно, защото се руши авторитетът на правосъдието, от друга страна такива публични саморазправи са манипулативни, защото те рядко почиват на познаване на истината, фактите. Такъв тип говорене е изключително безотговорно. Хората започват да не вярват на съда, а те трябва да вярват. Както банковата система, така и съдебната система, ако е лишена от доверие, тя ще фалира - грубо казано", посочи магистратът.

По отношение на бъдещата работа на ВСС Калпакчиев сподели, че с колегите му ще трябва да намерят решение на тежки проблеми като натоварването на магистратите и изготвянето на ясен механизъм за неговото измерване на това натоварване, както и липсата на критерии в дисциплинарната практика на съвета.

Той лансира и тезата, че ВСС трябва да бъде инициатор и най-малкото активен участник в дебати, които са свързани с промяна на конституционния модел – разделяне на съвета на съдебен и прокурорски и намаляване на мандата на членовете му на 3 години, вместо 5, както в момента.