Варна се превръща в "черноморската перла" на старите картички

Варна се превръща в "черноморската перла" на старите картички

След Освобождението от 1878 година Варна с бързи темпове променя облика си от типичен османски търговски град в модерен европейски курорт с развита инфраструктура и промишленост. Предците ни са имали идея как да сторят това. Построени са морската градина, морските къпални, морското казино, турската крепостна стена е разрушена, за да се отпуши развитието на новата морска "столица" на България. Във Варна се строят хиляди красиви къши, неокласически обществени сгради, нови булеварди... Царското семейство също има слабост към Варна и построява двореца "Евксиноград" с красивата му градина.

Преди Втората световна война управата на града има амбиции да "краде" туристите дори от френската ривиера, а Варна се рекламира в европейския печат като "Перлата на Черно море".

След 1944 година тази енергия разбираемо замира, но градът е поддържан сравнително добре и културното му наследство до голяма степен е запазено... с някои изключения. Известената "Дупка" във Варна (продадена от Георги Гергов на община Варна за 43.2 милиона) е резултат на недомислие, което води до събаряне на няколко от най-красивите сгради в центъра.

Съхраняването на наследството е подпомогнато от факта, че Варна не става жертва на тежки бомбардировки като София. Но това, което бомбите не са сторили, в крайна сметка се извършва от самите варненци и техните управници.

Ултиматумите

Преди две години община Варна даде ултиматум на всички собственици на рушащи се сгради - паметници на културата да започнат реставрация.

"След (изтичането на ултиматума -б.р.) община Варна е в правото си да предприеме мерки по тяхното укрепване, като предяви и претенции за придобиване на собствеността, ако не бъдат възстановени средствата, вложени в ремонтите", предупреди главният архитект на града Виктор Бузев на 10 февруари 2017 година.

Той заплаши, че ще използва и "ядрената" опция от Закона за културното наследство и ще ипотекира къщи за сметка на собствениците, за да ги спаси с основен ремонт. Крайният срок на този т.нар. "ултиматум" изтече през юли 2017 година. Досега община Варна е заявила намерение да ипотекира и спаси само един културен паметник – красивата сграда на "Софийската банка" в историческия център.

Останките от Софийската банка, скрийншот "Гугъл"

Резултатът?

Културното историческо наследство на Варна продължава да се руши с бързи темповете. Процесът се подпомага от част от собствениците, които искат да строят нови сгради на мястото на старите. Мерките за защита на стария облик на Варна не се различават особено от тези в София, Велико Търново и Пловдив, за които Mediapool вече писа.

"Актуалният" регистър с паметниците на културата във Варна е от... 1987 година. В него фигурират 552 паметника на културата, но значителна част от тях вече са рухнали. За други 150 сгради е текло обследване към онзи момент, което така и не е приключило.

Списъкът от 1987 г. засега е единственият официален документ, качен на сайта на община Варна в секцията "Паметници на културата". Актуализацията на списъка започна преди три години, но още не е приключила.

Междувременно община Варна се сблъсква с истинско бедствие. Общо 147 от ценните сгради в града са обявени в тежко състояние. През последните пет години за тях са издадени предписания за аварийно укрепване, сочат данните, предоставени на Mediapool по реда на Закона за достъп до обществена информация. От 2000 г. досега 34 сгради са изцяло извадени от списъка с културното наследство на Варна. Останали без никаква защита, част от тях са съборени.

По общи оценки близо половината от всички останали "живи" паметници на културата на територията на града са в тежко състояние. Само за 30 години поне 1/3 от културното наследство на града изглежда е загубено.

През март 2017 г. председателят на варненския офис на Съюза на Българските архитекти арх. Димитър Стефанов описва размерите на бедствието.

"Констатирахме, че на година 80 паметника се събарят във Варна, а за последните години са общо около 200. Те се събарят, саморазрушават се или скоростно излизат от списъка... Сградите се знаят кои са, въпросът е да се определи кое е по-важно за града – дали частния интерес на определена група хора или обществения интерес", обясни арх. Стефанов пред БНР. Официалните данни от общината са за 9 съборени паметника за последните три години.

Бедствието

Сходно е положението само във Велико Търново, но в старата столица възрожденските къщи са с гредоред и опазването им изисква наистина колосални усилия. На този фон Варна губи масивни неокласически постройки, вдигнати преди век.

Ултиматумите на кметството не оказват въздействие върху собствениците. Общината няма стратегия, с която да ги поощри да си съхранят имуществото в добро състояние. При това положение всички декларации от кметството звучат като празни приказки.

Нужни са още 100 години

В едно отношение Варна е по-добре от София. Морската община има представа колко сгради са реставрирани през последните седем години след положени от нея усилия. Бройката от 25 стари сгради е твърде недостатъчна, някои от тях са собственост на самата община, но все пак има налични данни. За сравнение, в София хаосът със списъците е тотален и изчисления няма как да правят.

Възстановяването на Варна се случва със скорост от четири къщи на година. С тази бързина Варна би реставрирала културното си наследсво след повече от век. Тогава старите къщи във Варна, ако още ги има, биха били 200-годишни. Далеч по-вероятно е Варна да остане красив град само на старите снимки.

Още по темата
Още от България

Изненадани ли сте, че Антикорупционната комисия не откри нередности около "Апартаментгейт"?