Върнатият от президента Закон за концесиите мина на първо четене

С гласовете на ГЕРБ, Обединени патриоти и ДПС върнатият от президента Румен Радев Закон за концесиите мина на първо четене в Народното събрание. Против гласуваха БСП и "Воля", като само един депутат на Веселин Марешки подкрепи законопроекта.

ГЕРБ настоя законопроектът да се приеме, защото в противен случай ни заплашвала наказателна процедура, тъй като с текстовете се въвежда европейска директива. Целта беше законът да мине на второ четене през парламента до 15 юни, което вече няма как да се случи.

Причината е, че БСП поиска най-дългия възможен срок от три седмици за предложения между първо и второ четене и ГЕРБ се съгласиха. Те поканиха правните експерти на президентството да участват във всички форми на обсъждане на разпоредбите между двете четения на законопроекта.

Аргументите на Радев за първото му вето като президент бяха, че Законът за концесиите въвежда "широки граници на субективизъм и възможности за корупционни практики".

Законопроектът

Законопроектът предлага две основни форми на концесии - публично-частно партньорство и концесия за ползване. С него се предлагат и три вида процедури - открита, състезателна с договаряне и състезателен диалог.

Евродирективата въвежда праг от 5 225 000 евро, като концесиите, които са над този праг, са дефинирани като концесии с трансграничен интерес.

Проектозаконът предвижда концесиите да се възлагат от министрите и кметовете на общини. Министерският съвет и общинските съвети запазват правомощията си да одобряват предварително определени решения.

За да се гарантира общественият интерес, Народното събрание ще се произнася за концесиите със срок от 35 или повече години.

По отношение на общинските концесии, когато максималният срок е 20 години или по-дълъг, се предлага одобряването да стане с мнозинство две трети от общия брой от общинските съветници, а когато срокът е 35 години или по-дълъг, освен решение от общинския съвет е необходимо и решение от Народното събрание.

Ябълката на раздора – "вечните концесии"

Ябълката на раздора се оказа възможността за т.нар. "вечни концесии", при които няма срок, а контролът от страна на държавата е слаб.

В новия проектозакон равнопоставеност между двамата съдружници в публично-частното партньорство липсва и везните се накланът към частния интерес, смята Дора Янкова от БСП. Според нея част от сдаването на държавния суверенитет е да дадеш националното богатство да се управлява за жълти стотинки.

Колегата ѝ Атанас Костадинов обяви, че предложения закон е лобистки и преследва корпоративни интереси.

Председателят на правната комисия в парламента Данаил Кирилов от ГЕРБ, който е един от вносителите, обясни, че сега прагът на концесиите е 35 години плюс възможност за удължаване с една трета, т.е. става 50 г.

Христиан Митев от "Обединени патриоти" каза, че малкото направени изменения качествено променят внесения от Министерския съвет законопроект. Така са отпаднали голяма част от възраженията на президента и за това патриотите го подкрепят, обясни Митев.

От ДПС се съгласиха, че институтът на концесията не се използва ефективно. Споделяме необходимостта от нов подход при предоставянето на концесиите с цел защита на обществения интерес, каза Ахмед Ахмедов. Сред слабостите на законопроекта той посочи, че се нарушават правата на общините, защото се намалява процентът на концесионното заплащане, което общините могат да получат от държавата за концесия на държавни води на тяхна територия.

В дебатите ГЕРБ дадоха като лош пример несъстоялата се концесия на магистрала "Тракия", както и концесията на летищата във Варна и Бургас. В отговор от БСП попитаха дали са склонни Народното събрание да направи преглед на всички концесии.

Александър Ненков от ГЕРБ от ГЕРБ нарече всички обвинения на левицата като "абсолютно нелепи". Той коментира, че досега няма нито една концесия за изграждане на инфраструктурен обект, при който рискът да се поема от частния оператор, което означава, че сегашното законодателство не е достатъчно гъвкаво.