Ролята на Руската империя и граф Игнатиев в процеса срещу Левски продължава да вълнува българите. Била ли е съдбата на Апостола в ръцете на руския дипломат? Ето какво казват български историци за случилото се през 1873:
Повод за дискусиите дава най-вече една депеша от Архива на външната политика на Руската империя от 30 януари 1873 година. Тя е подписана от граф Николай Игнатиев, руският върховен дипломатически представител в Истанбул. Нейното съдържание предизвиква твърде различни оценки за ролята на генерала-дипломат в един от най-драматичните епизоди от борбата на българите за национално освобождение. В депешата между другото четем:
"Както известява нашият Генерален консул в Русе, въпросът за предполагаемото Софийско съзаклятие е получил задоволително решение. Изпратената от Цариград Следствена комисия е успяла да открие само неколцина злосторници. Тя е приключила своята работа и трябва скоро да се върне тук. Вътрешното положение в българските области обаче остава несигурно. Сред населението се шири дълбоко недоволство, предизвикано от лошото управление. Това състояние на духовете съдържа в зародиш елементите на не един заговор. Безспорно е, че щастливият изход от Софийската афера се дължи на умереността на Великия везир, който този път изглежда е последвал нашите съвети. Вместо да подпомага играта на Мидхат паша, придавайки на обстоятелствата преувеличено значение, той е препоръчал на Комисията да не надхвърля целта, като тласне разследванията отвъд строго необходимото".
Игнатиев е обслужвал единствено интересите на Руската империя
И до днес няма категоричен отговор на въпроса дали интервенцията на граф Игнатиев в делата на Високата порта в крайна сметка е допринесла за екзекуцията на Левски или пък е спасила неговата организация от пълен разгром - след признанията на Димитър Общи за обира на османската поща при Арабаконак. В едно обаче цари единодушие: че граф Игнатиев е обслужвал само и единствено интересите на своята империя. В зависимост от външната политика на Санкт Петербург той е бил ту гръмогласен защитник, ту прагматичен циник по отношение на съдбата на попадналите под османско владичество християнски народи.
"Руският княз на българите", както е представян граф Игнатиев в руската преса, печели славата си заради подкрепата за създаването на Българската патриаршия и позицията му в острия българо-гръцки спор по този повод. Участието на Игнатиев в налагането на клаузите на Санстефанския предварителен мирен договор също допринася за популярността на генерала-дипломат в България. Макар че впоследствие те са напълно зачеркнати чрез фаталното за българското обединение руско-британско споразумение Шувалов-Солсбъри малко преди свикването на Берлинския конгрес през юли 1878. Именно сключеният в Берлин договор лишава Игнатиев от възможността да стане първият български княз. Известна е симпатията на големия държавник Стефан Стамболов към графа преди, а и след влошаването на българо-руските отношения през 1886 година заради грубата намеса на Санкт Петербург в делата на младото обединено княжество. Стамболов дори е водел кампания в подкрепа на избора на Игнатиев за български княз, но номинацията му пред Великото народно събрание през 1879 година е осуетена след изрична заповед на Александър Втори, припомня историкът проф. Людмил Спасов.
За истинската роля на граф Игнатиев в българското освобождение историците научават доста по-късно. През 1930 година при управлението на Кемал Ататюрк турският държавен архив решава да разчисти помещенията си от задръстилата ги книжнина, трупана векове наред. Две български фабрики за производство на хартия проявяват интерес към суровината и купуват няколко вагона. Оказва се, че те съдържат безценна информация. Държавната администрация в София не е допуснала хартията да бъде рециклирана. Нито пък е позволила тя да бъде върната в Турция, за което е настоявала Анкара, след като със закъснение разбира за допуснатата грешка. Именно този "подарък" понастоящем е сърцевината на съхраняваните в България източници за историята на Османската империя. Сред архивите са открити и преписи от разпитите на свидетели по време на процеса срещу Левски в София през 1873 година. Тези документи хвърлят светлина върху нееднозначната роля на Русия и нейния имперски пратеник в Истанбул за начина, по който борбата на българите за освобождение е била използвана за целите на руската имперска политика на Балканите. Нейна звездна цел винаги е била завладяването на Проливите. В някои случаи Русия се е противопоставяла на Високата порта с панславянска реторика, а в други е подкрепяла султана с цел възпиране на европейското влияние върху полуострова, обобщава проф. Людмил Спасов.
Възгледите на Васил Левски за българското освобождение изключват вмешателството на която и да е външна сила, преди българите да покажат волята си за въоръжена борба срещу османското владичество. "И от дявола можем да потърсим помощ, но първо трябва сами да си свършим нашите вътрешни работи, а след това да молим други да помагат", пише Левски през 1872 година. "Русия обаче държи да дирижира събитията в България, а не да остави подготовката в ръцете на самите българи. Освен това империите са се поддържали, когато е ставало въпрос за тяхната сигурност. Левски е бил следен от османската полиция и е бил арестуван, когато турците са прочели писмата на Любен Каравелов и Данаил Попов, че трябва да се вдига въстание. Странното е, че в дневника си граф Игнатиев не съобщава нищо за процеса срещу Левски", посочва историкът проф. Христо Матанов. "Ето защо Игнатиев не бива да бъде демонизиран. Той е изпълнявал само и единствено заръките на господарите си в Санкт Петербург", смята професорът. Колегата му Людмил Спасов на свой ред обяснява поведението на Игнатиев по време на процеса срещу Левски с провала на делото в Русе през 1867 година, организирано от Мидхат паша срещу т.нар. Свищовско съзаклятие, свързано с четата на Филип Тотю. То приключва с изпращането на 52 бунтовници на дълго заточение. Граф Игнатиев, който не е понасял Мидхат паша, вероятно се е страхувал събитията по времето на съда срещу Левски да получат същото развитие и вместо "злосторник", обвиняемият да са окаже бунтовник, действащ под влияние на Русия.
Какво е истинското лице на граф Игнатиев?
"Левски е съден в София като организатор на въоръжена политическа конспиративна организация по османския наказателен закон. Приписано му е и убийството на младия ратай Стойчо Герганов, за което са се полагали 15 години тъмничен затвор. И досега юристите спорят дали османският закон е коректно приложен, защото издаването на смъртна присъда е било възможно само ако е имало въстанически бунт. Османският съд над Левски е приел обира в Арабаконак и няколко убийства именно за начало на такъв бунт", твърди историкът проф. Пламен Павлов.
Краят на кариерата на Игнатиев в руската имперска администрация обаче повдига и още въпроси за истинското лице на графа. В качеството му на вътрешен министър при крайно консервативния Александър Трети граф Игнатиев има пряка роля в един от най-жестоките погроми над евреите в Русия. Името на "славянолюбеца" и до днес е свързано с жертвите на масови погроми над евреите в седем губернии, с планове за изселването им от селата, с изхвърлянето им от занаятите, както и с широкомащабен план за изселването им от Русия.
По думите на някои, графът-генерал се бил разплакал, когато през 1906 година научил за издигнатия му приживе паметник в центъра на Варна - по инициатива на гражданите града. Паметник в Русия той никога не е имал.
Ключови думи
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
24 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Никой и никога не е оспорвал характера на имперската политика на Русия и причините за руско- турската война. Това е било начин на съществуване и експанзия на всички империи, а малките народи винаги са били потърпевши. Да видим обаче как са действали и другите империи. Руският цар Александър се смята за покровител на дванайсетте милиона християни под османско владичество и иска да влезе в историята като освободителя на Ерусалим. Това не се харесва обаче на старата кръстоносна нация Франция, която …
още не се е оправила от руската си травма от 1812 година.Кримската война (октомври 1853 – февруари 1856) е военен конфликт между Русия и съюз между Османската империя, Франция, Британската империя и Сардинското кралство и е част от дълъг конфликт между Великите европейски сили за влияние върху териториите на западащата Османска империя. Към средата на 19 век Англия и Франция изместват Русия от близкоизточните пазари и поставят Османската империя под свое влияние. Император Николай I не успява да се договори с Англия за разделяне на сферите на влияние в Близкия изток и затова прибягва към пряк натиск върху Османската империя, за да запази своите икономически интереси на Черно море и да укрепи влиянието си на Балканския полуостров. Англия и Франция от своя страна спомагат за изострянето на конфликта, разчитайки на откъсването на Крим и Кавказ от Русия./Май никой не говори, че Крим не е руски/ Руският император Николай I умира през март 1855 г. и на трона се възкачва неговият син Александър II. Той се съгласява да започне преговори за мир в началото на 1856, след като Австрия заплашва да се присъедини към коалицията срещу Русия. В Париж е свикан конгрес, който завършва с Парижкия мирен договор от 30 март 1856 г. Една от тежките клаузи за Русия е забраната за присъствие на военен флот в Черно море.Поради успехите на Русия на Кавказкия фронт и крайното изтощение на силите на воюващите в Крим, както и поради унищожаването, в основни линии, на турския флот в битката при Синоп и на западноевропейската флотилия край бреговете на Крим при буря, загубите за Русия са предимно политически и не твърде значителни. Русия загубва влияние и престиж, с което не се примирява и което води до изостряне на Източния въпрос. Националноосвободителните движения на Балканите дават повод на Русия да потърси реванш в Руско-турската война от 1877 – 1878 г. На 26 юни/8 юли 1876 г. се подписва тайното Райхщадско споразумение, в което Австро-Унгария и Русия се съгласяват какви територии да бъдат разпределени на кои страни, след края на войната. Съгласно това споразумение, страните се съгласяват, че на Балканите няма да се създаде голяма славянска държава. Райхщадското споразумение е разширено с Будапещенската тайна конвенция между Австро-Унгария и Русия, както и споразумението между Русия и Великобритания от 30 май 1878 г. Меморандум № 1 На юг България ще бъде разграничена така, че да няма излаз на Егейско море. Западните граници на България ще бъдат коригирани, така че да не включват в себе си небългарско население, примерно на изток от линията Нови-Пазар и Курча Балкан (т.е. приблизително към Серес). България ще бъде разделена на две провинции – едната от тях, на север от Балкана, ще получи автономия под княжеско правителство, а другата – на юг от Балкана, ще получи широка административна автономия с губернатор-християнин, назначаван в съгласие с Европа. Руският император отдава особено значение в Южна България да няма турска армия. Лорд Солсбъри е съгласен, при условие, че руският император няма да възразява, ако турските войски имат право да влизат в южната провинция, за да се възпротивят на въстание или нахлуване от друга страна. Британското правителство иска и Русия се съгласява висшите постове в милицията в Южна България да бъдат назначавани от Високата порта в съгласие с Европа. През декември 1876 г. е свикана Цариградската конференция. Великите сили обсъждат границите на една или повече автономни български провинции в рамките на Османската империя. Изготвят проект за автономия на Босна и България. В началото на 1878 година действуващата руска армия е на 20 км от Цариград. Великобритания изпраща в Мраморно море боен флот, който да предотврати превземането на османската столица. Под натиска на Великите сили на 19/31 януари Русия сключва с Османската империя Одринското примирие, с което се прекратяват бойните действия. Съгласно предварителните договорености между Русия и Австро-Унгария, както и между Русия и Великобритания, няколко месеца по-късно Великите сили се събират, за да оформят окончателния договор по време на Берлинския конгрес. Берлинският договор от 1/13 юли 1878 между Великите сили и Османската империя ревизира Санстефанския и в началото на 1879 е потвърден с Цариградския договор между Русия и Османската империя. Като последици от руско турските войни Англия завладява Кипър през 1878г. Външната политика на Австро-Унгария е изцяло насочена към териториално разширение на Балканите, поради липса на алтернатива. Загубата от Австрийската империя на австро-пруската война лишава австрийските Хабсбурги от претенции към "германското наследство" в Централна Европа. Притисната от изток от Руската империя, за Дунавската монархия единствения възможен път за разширение е към Босна и Херцеговина с Новопазарския санджак - Без Босна няма Далмация, без Далмация няма моряци, без моряци няма флот, а без флот няма велика сила. Основопологащият принцип се свежда до: Страх от създаването на голяма и силна балканска славянска държава, като проводник на руската политика в региона, и в частност в Далмация, Илирик и Адриатика като цяло; Страх от влиянието на една бъдеща /като проекция/ голяма и силна балканска славянска държава върху центробежните тенденции и сили сред южните славяни в Австро-Унгария, и в частност сред словенците и най-вече сред хърватите; Преклудирането от страна на една голяма и силна балканска славянска държава на "ефективното" австро-унгарското "слизане" и към Солун, което ще доведе след себе си и до задушаването империята от всички страни, а това е своеобразна имперска нежиспособност и съответно имперски крах и край (което и става факт с края на ПСВ). Съгласно Берлинския договор от 1878 г. в Босна и Херцеговина е въведен окупационен режим на Австро-Унгария до Анексията на Босна и Херцеговина от 1908г
Ами хайде пробвайте. Колко години се пънете да махнете паметника в Борисовата градина или Ашьоша в Пловдив, ама нещо са ви слабички напъните.
Ами да се благодарим тогава на завоевателната и колониална война на Русия, щото поглеж - още сме носили фесове. Ами разбира се ще е такава. Кой монарх ще пролее кръвта на войниците си - нищо че са мужици - за оня дето духа. Въпросът е, че ние сме имали полза от това. А за обикновения българин по това време царя завоевател и колониалист е станал цар Освободител и няма да можете да изтриете любовта на народа към Русия. Даже и Борис го е разбрал - Винаги с Германия и Никога срещу Русия.
съвсем НЕ!случайно в Сибирската джамахирия НЯМА паметник на Левски! (само за сравнение - в САЩ има 3)
Каква е историческата роля на Германия(Прусия) и на Берлинския конгрес?
по ирония на съдбата (и поради кметица комуно-русофилка) улица "графигнатиеф" упорито носи именцето на тоя антибългарин и пресича и улица "Дякон Игнатий", и булевард "Васил Левски... На всичкото отгоре фЪНдъкова е склонна да пусне фъндък на руското пАсольству, като полу-обещава на пасола на улицата да му турнат и бюст на скверния граф...
Панславянизмът въобще е замислен като хибридна военна стратегия.
"Граф Игнатиева" не е булевард, камо ли голям, но е централна софийска улица и наистина би трябвало да бъде преименувана, заедно с Аксаков, Паренсов, Гурко, Дондуков, Скобелев и др. На тези от тях, които имат някаква военна заслуга за освобождението могат да се отделят някакви улички, но ние всички знаем, че те не дойдоха тук точно за да ни освобождават.
Хайде да сменим името на голямия бул. граф Игнатиев в София, носещ името на този предател на нашите интереси. Докога ще скланяме глава пред имперските домогвания на Русия? Не стига че най-голямия храм в София носи името на светията на царя им, а е строен с парите на всички българи. Срам и позор за нас , винаги преклонени главички. Още по голям срам е сегашния ни президент който се кланя на Путин и Русия.но ние сме си го избрали.
Една корекция- Левски признава убийството на слугата и изказва съжаление. А Пламен Павлов да прочете протоколите на процеса и собено мотивите за съдителната присъда преди да разсъждава провизо.