Важно е да излязат наяве невидимите центрове на власт

Предприетите от премиера Сергей Станишев действия спрямо министър Румен Овчаров и двамата зам.-министри какво са – край или начало на кризата по върховете на властта, предизвикана от корупционния скандал?

Не мога да бъда безкрайно категоричен дали е едното или другото. Във всеки случай това беше една добра стъпка от гледна точка на ангажирането на премиера с по-бързото и адекватно решаване на ситуацията. Премиерът показа, че e силно заинтересован, заедно с прокуратурата, да стигнат до крайната истина по въпроса.

Прав ли е президентът да твърди, че действията на премиера са закъснели?

Ако бях на мястото на Сергей Станишев, навярно бих постъпил по същия начин и по същото време. Преди да имам достатъчно основание да направя нещо, трябва да имам достатъчно факти. Всяко едно прибързано решение щеше да направи неубедителна подобна стъпка. Нямаше да предпази Станишев от упреците на опозицията, а само щеше да направи по-големи напрежение в средите на БСП. Така че това, което той направи и времето, в което го направи, е в рамките на възможното. Политиката иска единствено възможното.

А дали са достатъчно категорични тези действия - не трябваше ли Румен Овчаров да бъде отстранен от поста, а не да излиза в отпуск, което се смята отвън за “хвърляне на прах в очите”?

Желанието за реално партньорство с прокуратурата и поканата на външни наблюдатели правят абсолютно невъзможно каквото и да било “замазване”. Не мисля, че реалният проблем е конфликтът между следовател №1 и Румен Овчаров. Това е привидността.

Трябва да се разбере в действителност кои икономически интереси е засегнал Румен Овчаров, с кои икономически кръгове евентуално е свързан, това би обяснило цялата картина. Защото така наистина изглежда междуличностен конфликт и серия от публични гафове на Александров и Овчаров.

Разследването на прокуратурата ще бъде ли достатъчно, за да се стигне до “дъното” и до тези “неформални кръгове за влияние и шантаж”, както ги нарече министър-председателят?

Искрено ми се иска да е достатъчно. В същото време си давам сметка, че тук става въпрос в кратки срокове да се направи това, което години не е правено. Аз лично като гражданин не се вълнувам толкова от бързината, с която прокуратурата ще успее да си свърши работата. Тя несъмнено е с огромен обем. По-скоро ме вълнува дали тя ще успее да стигне до дъното. Защото, ако успеят да се направят видими тези невидими центрове на власт, които несъмнено играеха и продължават да играят много сериозна роля в икономико-политическия живот, това ще е нужното на страната. Само това би довело до онова пречистване, без което не си представям онова бъдеще,  което желая за страната си.

Виждате ли признаци на политическа воля и подходяща конфигурация тези кръгове да излязат наяве и да бъдат неутрализирани?

За пръв през последните17 години виждам такава политическа воля. За пръв път виждам такава не политическа, а правно-гражданска воля и в главния прокурор. Такова съвпадение досега не сме имали. Скандали, дори по-големи по обем и социална значимост, имаше при всички правителства, но по една или друга причина всичко остана  в мъглата на прехода. Сега за пръв път има шанс нещо да се случи и то да е добро за страната.

В какъв аспект виждате това, което може да се случи?

Има реален шанс, подсказа го и премиерът. Конкретното разследване по скандала да бъде радикализирано дотам, че да даде отговор на въпроса свързан ли е или не Румен Овчаров с някакви икономически интереси в “зоната на здрача”, чии интереси е засегнал, с което е активирал тази атака срещу себе си.

За мен няма никакво съмнение, че той, независимо от какви мотиви е бил движен – дали от грижа за общия интерес или преследвайки някакви частни политически и икономически интереси - Овчаров е засегнал сериозни частни бизнес интереси и около “Булгартабак”, и Държавния резерв, и в енергийната сферата, и около бивши лица от структурите на бившата Държавна сигурност. Безспорно това са трите най-значими групи частни интереси, които могат да претендират, бидейки в сянка, да влияят върху видимата част на политическия живот.

Бих желал разследването да покаже в чий интерес и с какви цели е действал Овчаров. Както и неговите евентуални налични или отсъстващи връзки със сенчестата икономика или чии сенчести интереси Овчаров е засегнал. И да стигна до извод кои политически фактори се опитват да обслужват тези частни интереси в този скандал, извличайки политически дивиденти.

Как, според вас, ще се отрази скандалът върху изборите на 20 май? Ще инкасира ли БСП негативи, как ще бъдат повлияни ДПС и НДСВ?

Много е динамичен скандалът и развитието му. На пръв поглед би трябвало БСП да е най-потърпевша и губеща, от друга страна пък би трябвало ГЕРБ да е най-печеливша. Това и най-често са предъвква в публичното пространство. Проблемът е, че с последното си развитие, особено с позицията на Сергей Станишев, част от електората на БСП ще бъде допълнително мобилизирана. Защото тя видя твърда решимост да се сътрудничи за цялостно разплитане на случая, което импонира на част от разочарованите от липсата на твърдост в БСП. Затова ефектът върху БСП не би могъл да бъде много еднозначен.

От друга страна, все още не е ясно до каква степен опозиционните сили ще успеят да извлекат дивиденти за себе си. Те биха могли да го сторят, стига обаче да не преиграват. Защото преиграването би могло да създаде усещане, че те играят в полза на онези сенчести икономически интереси, които Румен Овчаров е засегнал.

Тази нескрита радост в определени среди би трябвало да направи много хора бдителни. Ако прегледаме типажите, които най-силно се радват, сред тях ще открием доста съмнителни икономически и политически интереси. Затова много бих се радвал разследването да стигне до дъното.

Как биха се възприели промени в кабинета след европейските и преди местните избори? Това ли е най-реалистичният сценарий или са възможни и по-драстични като разпад на тройната коалиция?

Трудно ми е да гадая. Ще е абсолютно произволно и непочиващо на никаква реални факти. Промени навярно ще има и навярно те ще бъдат продиктувани не само и единствено от оценка за работата на всеки министър, но ще се привнесе и този нюанс, който беше провокиран от сегашния скандал. По всяка вероятност биха могли да си отидат всички онези или голяма част от онези министри, в чиито министерства има съмнения за практики, които спокойно можем да наречем корупционни.

Във всички случаи това би било пречистване.

Допускате ли сериозни трусове и размествания в БСП, ако Овчаров бъде отстранен от министерския пост, като се имат предвид силните му позиция в партията?

БСП не е партия на бързите жестове. Едва ли ще се стигне до окончателното му отстраняване, преди да стане ясно каква е ролята на Овчаров във всичко това, което се случва.

Ако случайно се окаже, че Овчаров е правил точно това, което е трябвало да се прави - да се ограничи достъпът на всички икономически групи до държавни активи около Държавния резерв и “Булгартабак”; ако е ограничил полето за действие на енергийната мафия, без от това да е спечелила някаква предполагаема, свързана с него, група; ако е ограничил достъпа до финансовия ресурс на държавни предприятия на структури, свързани с бившата ДС – това ще са точно действията, които е трябвало да предприеме един министър.

Според депутата Татяна Дончева (БСП) начинът на движение на този скандал ужасно напомня последните месеци на 1996-а година, когато правителството на БСП падна от власт. Какви са шансовете това да се случи сега?

Не мисля, че има шансове това да се случи. Безспорно при добро желание ще намерим някакви такива аналогии. Но има и някои съществени различия. Най-същественото в момента е, че икономиката е в добра кондиция, в сравнение с 1996 г.

Сега Овчаров е дезавуиран, превес в БСП имат средите около Румен Петков и президента Първанов. Нарушен ли е балансът в партията и как ще се възстановява?

Това са малко пресилени и много популярни констатации, които са произволни. Те почиват на твърде превратна представа за това как функционира БСП. Това са научно-популярни визии и впечатления и не са реалност.

Какви тогава са в действителност нещата в БСП?

Със сигурност близкото бъдеще ще покаже. Но преди да има някакви твърди факти, които да ни позволят да разсъждаваме смислено, Румен Овчаров си остава една влиятелна фигура в БСП. Той ще си има своите съмишленици, ще има своите поддръжници, най-малкото защото много хора интерпретират политическите му действията като правилни.

Лични симпатии и антипатии в ръководството на БСП навярно има, но тя е партия, която винаги е успявала. Имало е и много по-драматични ситуации в нейната история, но винаги се е стигало до намиране на баланса.

Мислите ли, че сега БСП ще намери баланса?

Не виждам абсолютно никаква заплаха от тази гледна точка за тази партия. Единственият риск за нея е, ако в качеството си на управляваща допусне развитие на икономическата ситуация като през 1996 г. и ако се окаже, че значими сегменти и лица от нейния политически елит са замесени в корупция. Иначе междуличностни симпатии или антипатии не са в състояние да ѝ създадат значими проблеми.

Ако на България бъде наложена предпазна клауза по глава “Правосъдие и вътрешен ред” смятате ли, че адекватният отговор ще е отстраняване на министър Румен Петков?

Съмнявам се. Първо да видим дали ще има такава клауза и какъв ще бъде фокусът на евентуалните обвинения. Защото едно е, ако той бъде върху един или друг елемент върху правосъдната система, друго е върху МВР. Ако упрекът е върху прокуратурата или следствието, няма Петков да бъде виновен. Ако бъде срещу МВР, то по-релевантно става разсъждението върху тази тема.