Възстановяването на НСлС е признание за този орган

В досегашния закон за съдебната власт имаше една празнота. Беше уредена прецизно възможността и процедурата за снемането на имунитет на съдия, прокурор и следовател, но не и процедурата и това кой е компетентен да поиска имунитета на самия главен прокурор. Аз направих предложение в закона за съдебната власт, което бе прието. Според новия текст една-пета от ВСС може да иска снемане на имунитета на главния прокурор, след което той се отстранява от длъжност до завършване на наказателното производство.

Този въпрос беше интерпретиран неправилно в публичното пространство - че едва ли не някой има персонални проблеми с главния прокурор или пък, че тази поправка има персонална насоченост. Това е дълбоко погрешно и очевидно е насочено към създаване на конфликти с тази висша длъжност и лицето, което я заема в момента. Тази поправка беше належаща, защото в живота можем да се изправим хипотетично пред тази възможност. Ако липсва процедура, при която да се снеме имунитета на главния прокурор, обществото и държавните органи ще гледат безучастно, включително и в случаите, когато главният прокурор е извършил тежко престъпление или множество тежки престъпления.

Възстановяването на Националната следствена служба е признание за необходимостта на страната от такъв орган, който да може да осъществява безпрепятствено разследване на територията на страната, да се търси отговорност за извършените престъпления, включително и извън страната и същевременно да координира дейността на всички останали следствени служби в България.

Моето лично становище е, че в някои други части проектът няма да доведе до подобряване на работата на съдебната власт. Ако някои от измененията биха довели до този ефект, то такъв не може да се очаква в близките една-две години, вероятно може би много по-късно. Например едно конкурсно начало ще влезе в сила тази година и ефектът и внимателният подбор не може да се очакват незабавно и веднага. Може би ще се почувства след две-три или повече години.

За голямо съжаление и този път, когато се изменя закона, управляващите не забравиха да засилят правомощията на министъра на правосъдието. Това са действия и стъпки за домогване към правомощия, които би трябвало да се оставят на самата съдебна власт - правата на изпълнителната власт да прави кадрови и дисциплинарни предложения, да извършва проверки на органите на съдебната власт, които съвсем не говорят, че се зачита и уважава принципа на независимост на съдебната власт, а напротив.

Говоря за непрестанни опити независимо за кое управление става дума - синьо, червено или бяло с две жълти ивици, домогване към правомощия на съдебната система. Като юрист не смятам, че България има нужда от засилване на политическото влияние върху дейността на съдебната система. За жалост обикновено, дори когато министрите са бивши колеги-съдии или са бивши прокурори забравят за независимостта на съдебната власт и не е много редно политическата власт да се намесва в работата на съдебната. Те забравят, че са били съдии и стават автори на подобни изменения.

Не е нормално за тези осем години от приемането на закона за съдебната власт, той да бъде ремонтиран, преработван, допълван, изменян повече от 14 пъти, включително и с решение на КС. Това означава, че досега парламентът е работел некачествено и приемал правни норми, които не са имали трайно приложение в живота и практика. Не може да се очаква, че при такива чести промени в съдебния закон, съдебната власт има оная стабилност, от която се нуждае, за да свърши своята работа.