Виртуалният образ СИМ(е)ОН

През почивните дни исках да видя нещо разведряващо по кината. Четейки афиша с информация се спрях на филм с Ал Пачино "СИМОН". Разказваше се за неуспял режисьор, който създава виртуален модел на супер звезда. Появил се от никъде този несъществуващ образ завладява сърцата на милиони хора, покорява холивудските професионални среди, по целия свят се правят фен клубове. Хората плачат и се смеят, когато тя плаче и се смее. Образът ѝ се превръща в национален герой, дори обявява, че ще се занимава с политика. Историята беше весела и с усмивка си помислих, колко ли наивен и лековерен трябва да е човек за да повярва на тази виртуална героиня.

Излизайки от салона и връщайки се към нашата, българска действителност, все още с мислите за филма, в мен изплува друг образ, който идеално се вписваше в тази лековата и смешна история - образът на царя-премиер Симеон. Паралелът беше потресаващ. Появил се отникъде в българския политически живот, той започна да раздава виртуални обещания за нов морал, за 800 дни, за бърз просперитет, за несимволично повишаване на доходите, за борба с престъпността и корупцията. Със своя виртуален "екип" от "знаещи и можещи чужденци" Симеон завладя сърцата на хиляди, изтерзани от тежкия живот българи, които лековерно се довериха на поредния измислен герой, обещаващ "светлото" бъдеще. Но за година и половина станахме свидетели на неговото виртуално присъствие: в Министерския съвет се работи много по "тези" въпроси, които неясно защо не са в дневния ред на гражданите, те са някакви други-виртуални; Народното събрание взима решение, задължително за всички, Симеон изпълнява някакво друго, измислено неизвестно от кого - виртуално; партията НДСВ се създава, не се създава, има я, няма я - виртуална е; пред журналисти в Европа и света Симеон говори едно, пред българските - друго, противоположно, но позиция липсва - виртуална е.

Извършен е ужасяващ терористичен акт в САЩ - премиерът отбелязва мъдро, че това е далече от България. Отменена е приватизацията на Булгартабак - премиерът няма отношение по въпроса. Незаконна е приватизацията на БТК - премиерът е безучастен. Конституционният съд връща 44 текста от закон като противоконституционни - царят не е в час. Един министър подслушва свой колега, опозицията, журналисти - Симеон отново не е в темата. Срещу бивш полицай е заведено дело, че е спрял контрабанда и си е свършил работата - коментарът на Симеон отсъства. България е поканена за член на НАТО, а някой обвинява бивш висш държавен служител в шпионаж в полза на НАТО - премиерът отново няма мнение дали може да се шпионира в полза на съюзник или все още сме врагове с НАТО. По улиците на София се извършва показен разстрел на магистрат - за Симеон това отново не е по темата.

Историята на филма престава да ми бъде увлекателна и весела. Не на екрана, а на наш гръб се упражнява политика от виртуален, несъществуващ премиер. Но още по - ужасяващ е въпросът, кой е онзи неуспял режисьор, който управлява измисления премиер?

Може би този режисьор, посредством неговата кукла, желае да ни потопи в розови сънища, наркотизирайки ни с виртуални доходи, виртуално здравеопазване и образование, виртуална сигурност - лична и национална, виртуална свобода и накрая ни налага виртуален живот, докато той, режисьорът, трупа слава и краде пари, а може би целите му са по зловещи?