Властта се търкаля на улицата и никой не я иска

Симеон вече оглавява правителство на малцинството. Поредната порция негови избраници напуснаха парламентарната група, която през юли 2001 г. беше от 120 души, а сега се сви до 97. С 20 -те депутати на коалиционния партньор Ахмед Доган правителството остана с подкрепата на 117 гласа в парламента, което означава, че оттук нататък то може да падне във всеки избран момент.

Със сигурност това няма да се случи тази седмица, по повод внесения от БСП вот на недоверие, тъй като новоучредената група "Новото време" няма да го подкрепи.

Но оттук нататък именно това е групата, която ще играе ролята на "балансьор" за мнозинството и ще участва в сметките на царя наравно с ДПС, чиито гласове досега бяха жизненоважни за оцеляването на кабинета.

Не е ясно какви условия ще поставят на премиера нововремци, но е ясно, че всякакви пазарлъци за смени в кабинета или преразпределяне на властови позиции ще се извършват много трудно, като се имат предвид увеличения брой на преговарящите страни и оставащите вътрешно разделени групички в ПГ на НДСВ.

"Новото време", които поне от година заплашваха да се отцепят, вероятно са разбрали, че нямат особени шансове в НДСВ, което вече е отмираща политическа сила и където не те, а приближеното до премиера юридическо лоби има думата за по-важните решения.

С отцепването на нововремци парламентарните групи стават седем, като към тях се добавят и независимите депутати.

Простата аритметика показва, че оттук нататък никоя от групите извън НДСВ и ДПС няма политическо оправдание хем да критикува правителството, хем да го крепи. Приказките, че новите формации имали нужда от време да се изграждат като партии, на практика са чиста проба цинизъм и подигравка с избирателите. Никой не е гласувал за тях, за да използват парламента като плацдарм за политическите си експерименти, при това подсигурени с депутатски заплати, екстри и публичност на гърба на данъкоплатците.

Мнозина предричаха срив на политическото с идването на царя. Но това, което става в момента, е пълен погром. Симеон Сакскобургготски, който преди три години обещаваше да отзовава от парламента депутати, които не отговарят на високите му морални и политически критерии, на практика вече не може да контролира никого и нищо.

По тази причина неговото по-нататъшно оставане във властта вече няма никакви политически основания, освен едно - липсата на кураж от страна на опозицията да поиска властта. БСП, която се ползва с най-високо обществено доверие, се притеснява, че няма да получи мнозинство за самостоятелен кабинет, а десните партии не са убедени колко от тях могат да влязат в следващия парламент и какви проценти ще вземат.

Никога досега ситуацията не е била толкова безнадеждна - властта се търкаля на улицата, а никой не я иска.