Властта в задочен спор за усвояването на европарите

В правителството към момента липсва единна идея каква е целта на усвояването на европейските фондове, до които страната ще има достъп от 2007 г. Това стана ясно в неделя по време на дискусията, посветена на втория икономически доклад “Конвергенция и европейски фондове”, изготвен за президента Георги Първанов.

На дискусията присъстваха вицепремиерът Ивайло Калфин, министрите Пламен Орешарски, Николай Василев и Емилия Масларова, депутати, представители на бизнеса и на неправителствени организации.

По думите на вицепремиера Калфин, управляващите трябва да търсят баланс между икономическото развитие на страната като цяло и развитието на изоставащите региони. Не е нормално да се развиват само 3-4 икономически центъра, подчерта той като се позова на данните в доклада, че икономиката на София, Пловдив, Варна и Стара Загора значително изпреварва в развитието си останалата част на страната.

Калфин допълни, че макар “развитието на региони, в които има смисъл да се инвестира” да почива на здрава икономическа логика и би повишило икономическите показатели на страната, доближавайки ги до тези на членките на ЕС, това ще доведе до обезлюдяване на останалите области.

Европейските фондове трябва да се използват по-скоро като средство за икономически растеж, защити противоположната позиция министърът на администрацията Николай Василев. Невъзможно е да бъдат преодолени всички различия, подчерта още той.

Пред Mediapool Василев уточни, че според него европейските средства трябва да се влагат “там където има смисъл” като уточни, че е противник на “раздаването на пари на калпак” в отдалечените села. Министърът на администрацията определи като “полезни” инвестициите в инфраструктура и човешки ресурси.

Сериозна дискусия при представянето на доклада, изготвен за президента Георги Първанов, предизвика темата за външнотърговския дефицит на страната.

Според председателя на икономическата комисия в парламента Йордан Цонев от ДПС, това е едно от “макроикономическите пропуквания”, на което трябва да се обърне внимание. Цонев обаче определи като погрешно средство за решаване на проблема да се използва само фискът. Икономиката на страната не произвежда достатъчно, не предлага достатъчно, не спестява достатъчно и не инвестира достатъчно и скоро ограничаването на дефицита чрез заделяне на средства във фискалния резерв ще престане да действа, допълни още депутатът.

Слабият износ ни отдалечава от Европа

Според икономическия съветник на президента проф. Димитър Иванов, който е сред авторите на обсъждания доклад, подобни фактори като огромния външнотърговски дефицит са водили до криза в много по-развити икономики от българската.

Проф. Иванов определи и още един ключов проблем за икономиката ни – че българските домакинства харчат опасно много, в сравнение с доходите, които получават.

Темпът на потребление на домакинствата у нас през последните около четири години надхвърля ръста на доходите им, посочи проф. Иванов.

Разликата в нарастването на харчовете и на доходите е в резултат на кредитния бум, особено в жилищните заеми. Това влияе зле и на търговското салдо, дефицитът по текущата сметка е рекорден. Отрицателното салдо е и едни от показателите, който ни отдалечава от нивата на Европейския съюз, посочи още той.

При вземането на решения за икономическата политика на България трябва да се имат предвид  външните и вътрешните рискови фактори, коментира още икономистът. Сред опасните фактори в страната той посочи силните опити за нарушаване на български инвестиционен климат, недостатъчния икономически растеж и намаляващите спестявания.

Пестим едва 6-7 на сто от доходите си

В България има изключително ниско нива на спестявания, които според статистиката са около 6-7 на сто от доходите в семействата за миналата година, каза и вицепремиерът и министър на външните работи Ивайло Калфин. Ако искаме да се увеличават спестяванията, една от основните ни цели трябва е поддържането на ниска инфлация. Това може да стане с ограничаване на търсенето, отбеляза той.

Риск са и ниските доходи на пенсионерите, посочи Димитър Иванов. Отвън натискът е свързан основно с тенденциите за ръст на цените на петрола, като очаквания за догодина са суровината да надхвърли 70 долара за барел, а до три години да достигне и цена от 100 долара, каза той. Друг проблем е и задаващото се забавяне на икономическия растеж в световен мащаб.

Според финансиста Стоян Александров пък най-големите проблеми за българската икономика са нелоялната конкуренция и сенчестият бизнес, който в някои сектори на преработвателната промишленост е достигнал и до 70-80 на сто. За да оцелее един малък или среден бизнес, той трябва да е “с единия крак в сенчестата икономика”, допълни той.

Емиграцията налива 900 млн. евро годишно

Близо 900 млн. евро годишно са средствата, които влизат в българската икономика от емигрантите, обясни по време на дискусията и икономиста Веселин Минчев като се позова на изследване, проведено в края на миналата година. Той уточни, че пари от свои роднини в чужбина получават около 340 хил. домакинства в страната и това им носи среден доход с 1/3 по-висок от тези на останалите.

Към напускане на страната по икономически причини са склонни предимно хора, които получават месечно над 3 минимални заплати, както и повече мъже, отколкото жени.

Данните сочат още, че годишно България напускат около 20-25 хил. души като около 10-12% от тях определят като причина факта, че не искат да живеят в тази държава. Близо 2/3 от потенциалните емигранти нямат предварителна идея какво ще работят в чужбина или са склонни да се заемат и с най-ниско квалифициран труд, обясни още Минчев.

Според проведените изследвания, средствата от чужбина се харчат на първо място за потребление, на второ за покупка на МПС и на трето – за покупка на недвижима собственост. Икономистът обаче отказа да коментира дали страната ни трябва да стимулира емиграцията или да я ограничава, като подчерта, че изготвеният за президента доклад не дава рецепти, а предлага само анализ на възможните варианти.

Оценките показват, че желанието за емиграция намалява около 15 години след отпадането на ограниченията за работа на територията на ЕС, както и при изравняване на икономическите показатели, допълни Веселин Минчев. Той обаче подчерта, че това в крайна сметка зависи и от особеностите на народопсихологията и склонноста към мобилност, присъща за българите.