Всеки трети българин има близък с инфаркт или инсулт

Всеки трети българин има близък, претъпял инфаркт или инсулт. Информираността на българите по отношение на сърдечно-съдовите заболявания и рисковите фактори за тях се повишава в последните години, но все още има заблуди за тях. Една от тях е, че атеросклерозата е заболяване на възрастните, а това не е така. Това сочат данните от национално представително проучване на агенция "Естат" представено в сряда от Дружеството на кардиолозите по повод Световния ден на сърцето.

Все още у нас хората смятат, че атеросклерозата е проблем само на възрастните. Възрастните хора над 60 години редовно мерят своя холестерол, докато сред младите това правят 43%.

Проучването показва още, че българите масово оставят отговорността за своето здраве изцяло на своя лекар. Така например над 60% от анкетираните не знаят резултатите от последното си изследване. По този повод кардиологът доц. Васил Велчев коментира, че за съжаление се забелязва тенденция една част от българското общество да отказва да се ангажира със собственото си здраве.

Колегата му д-р Васил Трайков обясни, че всъщност атеросклерозата започва в ранна възраст, но проявленията ѝ стават видими в късна възраст. "Процесът е дълъг и всеки един от нас трябва да се замисли доста по-рано", посочи той. По думите му трябва да се работи за промяна на тези нагласи.

Основните рискови фактори за сърдечносъдовите заболявания са фамилната обремененост, тютюнопушенето и високото кръвно налягане. Превенцията е много важна, защото рискът от инфаркт и инсулт може да бъде намален чрез контрол над кръвното налягане и прием на лекарства, спиране на тютюнопушенето, здравословно хранене и физически активности. Сред рисковите фактори за сърдечно-съдовите заболявания е и мръсния въздух.

Председателят на Дружеството на кардиолозите проф. Асен Гудев коментира, че постепенно културата и нагласите на хората се променят и те се научават да следят основните рискови фактори за сърдечносъдови заболявания като висок холестерол, високо кръвно налягане, висока кръвна захар. "Атеросклерозата, или атеросклеротичните сърдечносъдови заболявания: инфаркт, инсулт, периферносъдовата болест, аневризмата на абдоминалната аорта – все състояния, които в острия стадий могат да са животозастрашаващи – всички тези заболявания започват в една ранна възраст", посочи Гудев. Той обясни, че рискът се увеличава с годините висок холестерол и концентрацията на холестерола.

"Нашето послание всяка година е, че таргетът трябва да са младите", посочи Гудев. Той даде пример, че създаването на хранителните навици става в дестко-юношеска възраст. Същевременно проучвани я показват, че намаляването на солта в храните намалява драстично честотата на инсултите и инфарктите и затова хранителната индустрия е важен партньор в постигането на здравните цели.

Д-р Надежда Тодоровска от БЧК обясни, че организацията работи с групи за обучение за оказване на първа помощ при сърдечносъдови инциденти. Като проблем тя определи факта, че у нас само около 30%от хората са минавали и то еднократно обучение по първа помощ. А едно познание, което не се повтаря, се забравя и няма как да бъде приложено в критична ситуация, когато адреналинът е висок. Тя призова и за промяна в законодателството, с което да се уреди ползването на автоматични дефибрилатори на обществени места от обучени граждани. По думите ѝ сега доброволците, ако се отзоват и окажат първа помощ с такъв дефибрилатор, в последствие могат да бъдат подведени под наказателна отговорност. Същевременно при ползването на автоматичните дефибрилатори няма какво да се обърка, така че да се навреди на пострадалия, а може само да се помогне.

"Не е нужно да си пожарникар, за да работиш с пожарогасител. Това са устройства, направени за лаици и много хора щяха да са днес сред нас, ако имаше възможност, култура и нагласа да се оказва първа долекарска помощ, докато дойдат екипите на Спешна помощ, които са разкъсани от свръхнатоварване", коментира в подкрепа на идеята проф. Гудев.

Според актуални данни на Евростат 22% от хората в ЕС на възраст над 15 години съобщават за високо кръвно налягане, като България се нарежда сред държавите с висок дял на хипертониците (29.7%). Преди нас са Хърватия – 37%, Латвия и Унгария - с по 32% и Литва - 29.9%. На обратния полюс са Ирландия (12%), Люксембург, Румъния и Холандия (всичките с 16%).