Всички концесии за подземни богатства минават в екоминистерството

Само един компетентен огран ще издава разрешителните за търсене и проучване на подземни богатства, ще внася за одобрение в Министерски съвет предложения за отдаване на концесия на находища и след това ще контролира изпълнението на договорите. Това ще е Министерството на околната среда и водите (МОСВ), реши в петък Народното събрание, приемайки на второ четене текстове от промените в Закона за подземните богатства. 

В шестмесечен срок от влизане в сила на документа, министерствата на регионалното развитие и благоустройство, на икономиката и на енергетиката и енергийните ресурси ще трябва да предадат в ековедомството всички преписки по издадени разрешителни за търсене и проучване на природни богатства и процедурите за подготовка на концесии, обясни за Mediapool Юлия Арутюнян, експерт в дирекция “Подземни богатства” на екоминистерството.

В момента все още четирите ведомства, според компетенциите си, издават разрешенията и предлагаха концесиите на кабинета. МОСВ дава документи за нефт и природен газ, за метални изкопаеми и скално-облицовъчни материали. Енергийното министерство движи нещата с твърдите горива. Регионалното ведомство – за строителни материали и неметални изкопаеми. Икономическото – за оползотворяване на технологичните отпадъци. В Европейския съюз обаче практиката е цялата документация по търсенето и проучването, търговските открития и експлоатираните находища да се движи от един орган.

В момента, от МОСВ са издадени 432 разрешителни за търсене и проучване на различни видове подземни богатства, тепърва ще се изяснява още колко преписки ще постъпят при нас, каза Арутюнян.  

Друга поправка, която бе приета в  петък, фиксира максималният размер на площите, които могат да се предоставят за търсене и проучване, според седемте групи  на подземните богатства. Досега в закона за всички полезни изкопаеми, освен за нефта и природния газ, най-големият терен, който е можело да се даде на фирмите е бил 200 кв. км. Вече за всяка група има размер, като за някои терените са се запазили в досегашните максимални граници.

За тръсене на нефт и газ на суша максималният терен остава до 5 хил. кв. км. За проучвания в континенталния шелф – площта също се запазва до 20 хил. кв. км. При металите и въглищата ще действа настоящата граница от 200 кв. км. За неметалните изкопаеми като глината максималният терен става 10 кв. км. Същият размер е заложен и при търсене на строителни и скално-облицовъчни материали, за скъпоценни и полускъпоценни камъни, както и за преработка на технологични отпадъци, предвиждат приетите корекции.

Регламентира се и срок за провеждане на конкурсните процедури по предоставянето на разрешителните за търсене и проучване на подземните богатстав. Досега не е би фиксиран такъв. Вече екоминистерството ще трябва да ги провежда в срок от 45 до 90 дни, обясни Арутюнян.

Предстои и приемането на допълнителен текст в Закона за подземните богатства, който ще уреди нормативно напускането на площта, в чиито рамки са извършвани проучванията или добива на полезните изкопаеми. В момента няма изискване към титуляра на разрешителното за търсене и проучване в какво състояние да освободи терена, ако не намери нищо за разработване, нито към концесионера след като приключи с добива на фиксираните в договора твърди и прогнозни запаси на суровината.

Ние от 1999 г. на практика при сключването на споразумениета за търсене или на договорите за концесия изискваме от титулярите на разрешителни или от концесионерите банкова гаранция в полза на концедента – държавата, обясни Арутюнян. Средствата се отделят, в случай че фирмата не си изпълни задълженията по рекултивация на терените и ликвидация на сондажи и друг вид техника, използвана при проучването или добива. Тогава с парите от тази сметка държавата ще провежда дейностите по възстановяване на околната среда.

Друго важно допълнение в Закона за подземните богатства, чието одобрение предстои в пленарна зала, е възможността титулярът на разрешение да извършва търговска дейност с материалите, които са добивани по време на извършване на технологичните проби да установяване на вида, количеството и местонахождението на залежите, допълни Юлия Арутюнян. В момента това не може да се прави и проучвателните фирми са затруднени. Точно как и при какви условия ще се извършва продажбата на материалите от технологичните проби ще се залага във всеки договор, обясни експертката. Ако обаче титулярът на разрешително започне да продава количества от запасите като продукция от пробите, той ще бъде санкциониран. Търговия с добиви преди да се структурира концесията също ще се глобява, предвиждат корекциите в закона.