ВСС: От прокуратурата незаконно изтича информация

Висшият съдебен съвет предлага на главния прокурор Никола Филчев да разпореди предварителни проверки във връзка с изтичането на информация от прокуратурата, съобщи говорителят на ВСС Нели Куцкова след днешното заседание на съвета. Предложението до обвинител №1 е по повод публикуването на скандалния списък с имената на 42-ма бивши министри и зам.министри и е основано на забраните да се разгласява информация по предварителни проверки, записани в чл. 360 от Наказателния кодекс и чл. 191, ал. 4 от Наказателно-процесуалния кодекс.

Днес пред Висшия съдебен съвет бе представен доклада на петчленната комисия, която трябваше да установи начина за разпространение на скандалния списък с предварителни проверки срещу 42 - ма бивши министри и зам.министри от три бивши правителства, най-вече от това на ОДС.

По "тоя списък" вече има образувано следствено дело в Столичната следствена служба срещу неизвестен извършител. С искането Филчев да образува проверка в самата прокуратура, висшите магистрати на практика констатират, че от прокуратурата незаконно изтича информация и така се стеснява кръгът на хората, които са могли да разпространят списъка.

Скандалното четиво бе публикувано в края на януари от 6 столични ежедневника. Като източник на информацията бе посочена прокуратурата. На следващия ден, 24 януари, съдебни репортери от няколко столични медии обявиха, че тогавашният говорител на главния прокурор Никола Филчев и ръководител на пресслужбата на Върховната касационна прокуратура Николай Марков лично ги е привиквал в кабинета си, за да им раздава списъка. Марков обвини колегите в лъжа и обяви, че прокуратурата нито официално, нито неофициално е разпространявала подобна информация. Тази своя теза напусналият заради скандала говорител изложи и пред комисията на ВСС, която разговаря с него миналия вторник.

Като следствие от публикуването на имената 16 журналисти от централни медии написаха протестна декларация за начина на разпространяване на информация от прокуратурата и поискаха равен достъп до фактите за нейната дейност. Жалби във ВСС по този случай внесоха и някои от хората, чиито имена фигурираха в списъка.

Друга констатация, записана в доклада, е че според жалбоподателите и журналистите има зависимост между публикуването на критични материали за прокуратурата и последващи прокурорски проверки или започване на наказателно производство.

В подкрепа на това становище се отбелязва, че публикации във в "Дневник" и "Капитал" са последвани от множество проверки на издателите на вестниците, огласени в интервю на зам.главния прокурор Христо Манчев за в. "Монитор" на 21 януари 2002 г.

Огласяването на списъка с 42-те имена на 23 януари пък се предхожда от статия в "Демокрация" и официално писмо от шефа на пресслужбата на прокуратурата от 22 януари т.г. до главния редактор на вестника, пише още в доклада на петчленната комисия. В това писмо тогавашният ръководител на пресслужбата Николай Марков, от служебната си позиция обвинява вестника в "изразител на интересите на тесен кръг бивши управляващи, които обществото отхвърли заради корумпираната им политика и срещу които прокуратурата повдига и ще повдига обвинения за извършените престъпления". В официалното писмо говорителят на прокуратурата е нарекъл бившите управляващи "престъпниците".

Това писмо днес ВСС оцени като недопустими политически оценки в официална кореспонденция от името на неполитизираната прокуратура. Причина това да се допусне, според ВСС, е че пресцентърът на прокуратурата е работил без ясни правила за правата и задълженията на неговия ръководител и без прозрачност кой е отговорен за съставянето на официални съобщения.

Представителите на прокуратурата, включително и бившият говорител Николай Марков, категорично отричат наличието на връзка между критичните публикации в медиите и образуването на предварителни производства срещу конкретни лица. Този спор сериозно уврежда престижа на съдебната власт, констатират петимата магистрати от работната комисия. Според тях, в повечето случаи статиите са начало на продължителни скандали, които ангажират общественото внимание. Огласяването на предварителни и непотвърдени със съдебен акт факти засягат доброто име и честта на публично известни личности, се констатира още в доклада.

Той беше приет без възражения от членовете на ВСС. Единодушно е изразено становището, че споровете между отделни личности или изявите на някои представители на съдебната власт рефлектират негативно на съдебната система и срамът се носи и от хората, които съвестно си вършат работата, обясни Нели Куцкова. По думите ѝ единствено председателят на комисията - и.д. шефът на спецследствието Румен Георгиев, е гласувал против решението на съвета докладът да не бъде раздаден на медиите, а те да бъдат запознати само с констатациите в него.

Всички събрани данни по случая с "оня списък" ще бъдат предадени по делото в Столичната следствена служба, добави говорителят на ВСС. Куцкова припомни, че комисията има само констатиращи, а не разследващи правомощия, а самият ВСС няма законови основания да въздейства върху работата и действията на главния прокурор.

Въпреки това Висшият съдебен съвет назначи комисия от четирима магистрати, която да обобщи сега действащите правила и да предложи на ВСС единни препоръки за работата на пресслужбите или говорителите на всички звена от съдебната власт.

Самият Никола Филчев днес отново не се яви на заседанието на Висшия съдебен съвет. От началото на скандала със списъка обвинител №1 е бил само на едно заседание на висшите магистрати. Така главният прокурор оставя без последствия многобройните искания и препоръки, които висшите магистрати отправят към него и работата на подопечната му институция. Потапянето на Филчев и липсата на пресслужба лишават и медиите от възможност да получат официален коментар на въпросите за ролята, мястото и правомощията на прокуратурата в съдебната система.