Вторият милиард за "безплатното" саниране одобрен от три комисии

Дори и тези пари няма да стигнат за всички желаещи да обновят домовете си, каза Лиляна Павлова

Енергийната, бюджетната и регионалната парламентарни комисии одобриха решението на правителството в оставка да се отпуснат от бюджета още 1 милиард лева за саниране на панелните блокове изцяло за сметка на държавата.

Парите са заложени под черта в бюджета за 2017 г. и одобряването им от Народното събрание ще даде картбланш за продължаване на стартираната от ГЕРБ програма за безпрлатното саниране.

Дори и допълнителните пари обаче няма да стигнат за осигуряване на финансирането за всички желаещи да обновят панелките, в които живеят, с бюджетни средства, стана ясно от думите на министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова.

Видимият ефект от изпълнението на програмата в градове с масово завършени сгради доведе до увеличаване на броя на регистрираните сдружения до почти 6000, като и вторият милиард няма да може да обхване всички, заяви пред депутатите тя. Според нея такъв тип програма трябва да има поне следващите 10 години, за да се обхванат всички панелни сгради. В последствие тя трябва да се разшири и освен многофамилните да обхване и по-малки и еднофамилни жилищни сгради, смята Лиляна Павлова.

Тя определи програмата за саниране като аполитична и имаща социално, екологично и икономическо измерение, тъй като почти 600 малки и средни строителни фирми участват в изпълнението на различен тип дейности по нея.

Предложението за втория милиард за панелките предизвика бурни реакции по време на заседанията на трите комисии. При дискусията в енергийната комисия депутатът от "Атака" Магдалена Ташева поиска точните адреси на обновените сгради, за да направят народните представители проверка на свършените работи. Депутатите от БСП Георги Търновалийски и Румен Гечев от БСП пък напуснаха заседанието на бюджетната комисия, заради липса на разчети за необходимостта от допълнителните 1 млрд. лева, както и късното внасянe на искането в Народното събрание.

Очакванията са за тези повече от 2 хил. сгради, за които има подписани тристранни споразумения, т. е. по тях се работи и те са на някакъв етап от процедурата по обновяване – обследвания или обществени поръчки за инженеринг, енергийните спестявания да достигнат около 200 млн. лева годишно, а спестените палрникови емисии ще са 319 килотона годишно, посочи зам.-министърът на регионалното развитие Николай Нанков.

В началото се проведе и антикампания, но хората вече се убедиха. Видяха се положителните ефекти – по-уютни и топли домове, по-добре изглеждащи сгради, намалени вредни емисии, намалени сметки за отопление на потребителите с 50%-70%, работа за малките и средни строителни фирми, увеличаване на заетостта, оборотите и приходите в бранша, продължи Лиляна Павлова.

Още по темата
Още от Бизнес

Кой според вас стои зад решението за отстраняване на Силвия Великова?