Юлиян, който стана Сюлейман, и внукът му Микел

Сюлейман Алендеров преди се е казвал Юлиян Алендеров. Но след това е решил да се кандидатира за кмет на родопско село, заселено с мюсюлмани. А, както той обяснява, "Без мюсюлманско име е немислимо да спечелиш изборите в помашко село като Слащен".

Напоследък Сюлейман има проблем. Наложило му се да организира едно от най-важните събития в живота на седем-годишния си внук – обрязването. Осигурил за церемонията чудни зурли и тъпани. Но не могъл да събере достатъчно гости.

Въпреки че е популярен като кмет, много хора са предпочели да не дойдат на церемонията. Според тях не е прилично момче с християнско име да бъде посвещавано в традиционните мюсюлмански ритуали.

Ако родителите на Микел живееха по родните си места, те вероятно щяха да кръстят сина си Мехмед. Но те си изкарват хляба със земеделска работа в Испания, и, както обясняват: "С мюсюлманско име човек има проблеми да се интегрира в малките, провинциални градове на Испания".

"Напоследък стана проблем да имаш мюсюлманско име в Европа", казва Сюлейман. "Хората, които вярват в исляма, са асоциирани с тероризма и с Ал Каида". Той е приел мотивите на дъщеря си да кръсти внука с по-"безопасно" испанско име и не разбира защо неговите съграждани не могат да приемат позицията му.

Според него общността би трябвало да се отнася с по-голяма възприемчивост към подобни практики, особено като се има предвид оживената икономическа емиграция от района към цяла Европа. Много помаци се натъкват на същия проблем, когато се опитват да се интегрират в обществата на други държави.

Алендеров казва, че населението в района на Чеч, където е и неговото село, напоследък много е намаляло, като всяко от населените места е загубило по 400-500 души. Жителите на Слащен през последните няколко години са се свили от 2600 на 1000. "Не останаха деца да напълним гимназията!", отбелязва той.

Според официалната историческа наука помаците са етнически българи, които много поколения назад са приели исляма. Някои източници сочат, че те са 330 000, предимно в района на южните Родопи.

Някои от тях обаче настояват, че са турци, заселили се в България преди пристигането на славяните и прабългарите по тези земи през V и VI в.

След като добива независимост през 1878 г., Българската държава се опитва неколкократно да християнизира и интегрира помаците.

Опитите да се сменят имената им започват веднага след Руско-турската война от 1877-1878 г. След Балканската война от 1912-1913 г. също има такъв процес, а през Втората световна война над 200,000 души са принудително прекръстени.

Когато през 1972 г. Комунистическата партия разпорежда всички помаци да приемат български имена, тези от района на Чеч оказват най-силна съпротива. През декември 1989 г., след края на социалистическия режим, те са първите, които настояват пред българския парламент да им се върнат мюсюлманските имена.

Днес точно тук процесът на възвръщане обратно към християнските имена е особено видим. Хиляди помаци от по-младите поколения предпочитат християнски имена, с които да се чувстват по-удобно, присъединявайки се към българските емигрантски общности в Испания, Португалия, или Холандия.

По-старите генерации следят това развитие, но с нарастващо недоволство. Един от начините им да го изразят е да не се явяват на церемониите на "неверниците". Друг - да забраняват погребения в мюсюлманските гробища на покойници, които не носят турско-арабски имена.

"В Турция навсякъде са наложени местни имена, които изместват традиционните, приети от Корана. Така е наредил Ататюрк. Това обаче не създава проблеми", ядосва се Еми, майката на Микел.

В България, обаче, към религиозното объркване е добавено етническо. "Нашият народ е объркан. Има такива, които се смятат за турци, други за българи, трети се самоопределят като помаци", казва Мехмед Бакалов, един от помашките лидери в гр. Гоце Делчев.

Преди няколко години Момчил Петров, помак от Кърджали, се опита да напише първата история на своята общност. В нея той помирява версиите на българската и турската исторически науки.

Според книгата му "Помаците" етносът произтича от тюрките, известни още като прабългари, които формират българския етнос заедно със славяни и траки. Версията на Момчил Петров е популярна в помашката общност.

Поколението на Еми я приема. То от една страна иска да запази самобитността си, но от друга не иска категорично да бъде отделяно от българите.

Кметът Алендеров пък отстоява своята позиция – че характерът на човека не зависи от начина, по който звучи името му. “Микел, Михаил или Мехмед, ти си, който си," казва той.



*Георги Кулов е журналист в кърджалийския вестник "Нов живот".
Този текст е изработен в рамките на проекта "Как да пишем за малцинствата" на Балканската мрежа за разследващи репортажи, с финансовата подкрепа на Държавния департамент на САЩ.
Още от

Какво се крие зад истерията с "отнемането и продаването на деца"?