Юристи оспорват правото на Лондон да задейства Брекзит без парламента

Тереза Мей

Вотът за излизане на Великобритания от Европейския съюз на референдума през юни няма конституционна сила. Това твърдят британски юристи, подели кампания да се накара правителството да поиска одобрението на парламента преди официално да задейства процедура за Брекзит, предаде Ройтерс.

"Референдумът имаше консултативен характер, нищо повече", каза Дейвид Паник пред Върховния съд.

Британският премиер Тереза Мей заяви, че ще задейства чл. 50 от Лисабонския договор, с който се стартира двегодишна процедура за излизане от съюза, до края на март догодина без въпросът да се гласува в парламента. Тя обаче се изправя пред юридическо предизвикателство дали правителството може да използва едно познато от историята право, известно като "кралска прерогатива", за да реши кога, как и дали да направи това.

Въпросът беше отнесен до съда. Иск срещу правителството бе внесен от финансистката Джина Милър. В него се изискват отговори на ключови въпроси - кой е овластен да решава в една демократична страна и дали права могат да бъдат отнемани без гласуване от законодателите.

Адвокат Дейвид Паник, представляващ ищцата Джина Милър, каза, че съдът е изправен пред дело, което повдига въпроси от фундаментална конституционна важност. Според него правителството погрешно смята, че Милър се опитва да промени изхода от референдума на 23 юни, в който 52 на сто от гласувалите се изказаха за напускане на ЕС, а 48 на сто - за оставане. Според него делото се отнася само за правото да бъде задействан член 50.

"Пред съда не се поставя въпросът за политическия изход от излизането на страната от ЕС. Нашето юридическо искане е в подкрепа на суверенитета на парламента. Този парламентарен суверенитет е въпрос за самия парламент", каза адвокатът, цитиран от Ройтерс. Според него парламентът може да одобри законопроект за задействане на член 50, да го отхвърли, да внесе поправки, които да определят процедурата във времето, или да изиска правителството да докладва пред парламента как върви процедурата.

Според Ройтерс много политици смятат, че референдумът само е показал, че британците искат излизане от ЕС, но не и как трябва да стане това.

Медийният дебат

Британските вестници в петък отделят широко внимание на горещата политическа и конституционна дилема, пред която е изправена Великобритания - трябва ли парламентът да се произнесе по въпроса как ще се преговаря за излизането на страната от Европейския съюз, въпреки отказа на премиера Тереза Мей да се допита до депутатите. Въпросът тези дни се разглежда и от съда в Лондон и заключението му се очаква с огромен интерес от страната.

Според електронния всекидневник "Индипендънт" дълбоко иронично и възмутително е, че най-активните радетели за Брекзит, които спекулираха с лозунга "Властта - на народа", сега искат да изолират най-легитимния орган на народовластието - британския парламент, като го лишат от правото да се произнесе.

Участието на парламента в решаването на въпроса ще помогне да се излекуват раните, нанесени от референдума, вместо да се налива сол в тях, като се действа, сякаш резултатът е бил не 52 на 48, а 90 на 10 в полза на Брекзит. Но "брекзитърите" явно вече не искат това, подчертава "Индипендънт", и добавя, че тримата най-активни поддръжници на кампанията за излизане от ЕС сега странно мълчат по въпроса.

Вестникът припомня думите на един от тях - консерватора Лиъм Фокс: "Аз гласувах за излизане на референдума, защото искам контрол над начина, по който приемаме собствените си закони; искам да бъдем една наистина демократична страна, в която избраният парламент да бъде мястото, където се приемат нашите закони".

Припомнят се и думите на Борис Джонсън - сегашния външен министър, през март, че членството в ЕС поставя под въпрос "парламентарната демокрация - начинът, по който народът упражнява властта си".

Сега тези хора са вече в управлението и като папагали повтарят думите на премиера Тереза Мей, че депутатите, които искат да упражняват контрол над преговорите за Брекзита, се опитвали "подмолно да подкопават демокрацията" и "волята на народа". Това е абсурдно, отбелязва "Индипендънт.

Вярно е, има някои еврофили, които все още мечтаят, че страната може по някакъв начин да остане в ЕС. Но огромното мнозинство от политиците, които подкрепяха оставането, сега приемат, че реалният въпрос е при какви условия ще напуснем ЕС. Тереза Мей еднолично интерпретира вота за Брекзит като едно единствено послание - да се ограничи имиграцията в страната. Това, разбира се, беше съществен фактор, но не единствен. Електоратът не гласува за излизане от единния пазар - реалност, която вече се очертава с изгледите за "твърд Брекзит", заключава "Индипендънт".

"Гардиън" също припомня, че резултатът от вота беше "на кантар" - 52 срещу 48, което означава ,че страната е дълбоко разделена. А депутатите, избрани през 2015 г., са разделени приблизително 150 на 475 в полза на оставането в ЕС. Това разделение не е изненадващо, но е опасно. И затова сега е моментът парламентът да бъде в сърцевината на националния дебат за бъдещето, пише вестникът, като подчертава, че депутатите са реалисти и едва ли ще пренебрегнат волята на народа, макар и изразена по такъв некатегоричен начин.

И причината е не само защото парламентът е източникът на легитимността на правителството. А защото парламентът е мястото, където следва да се обсъждат алтернативите пред страната, и където може да се постигне национален консенсус, посочва всекидневникът.

Тереза Мей поема извънредно голям политически риск, като иска да преговаря за условията на Брекзита само въз основа на пълномощията на изпълнителната власт. Това само задълбочава националното разделение. Със своята тактика на изключване на парламента, като се крие за мантрата "Брекзит означава Брекзит" - сякаш решението за излизане от ЕС и условията, при които ще се осъществи то, са едно и също нещо - тя играе в полза на своята партия, но на висока за страната цена, отбелязва вестникът.

Ако парламентът не подкрепи цялостната преговорна стратегия на правителството още преди началото на преговорите, то много депутати (и от двете партии) се чудят как, когато дойде времето, правителството ще спечели тяхното одобрение за крайния изход, заключава "Гардиън".

Споделяне
Още по темата
Още от Европа

Вярвате ли на приказката на Божков за Али Баба и подкупите към управляващите?