За македонците мирът зависи от въпроса "Кои сме ние?"",N

Размяна на ултиматуми между македонските сили за сигурност и албанските екстремисти много приличаше на разговор между политически глухонеми. Скопие поиска от бунтовниците или да се разоръжат, или да напуснат страната. "Армията за национално освобождение" обяви едностранно примирие с аргумента, че това е "жест на добра воля, за да се създадат възможности за начало на диалог по исканията на АНО". В противен случай тя нямало да се спре пред нищо, тъй като имала достатъчно оръжие и се борела за правата на албанците в Македония.

Затишието в Тетово продължи кратко. Но подновените стрелби на силите за сигурност срещу предполагаеми позиции на АНО, убийството в Тетово на двамата албанци - баща и син - по подозрения в опит за атентат и извършения в Скопие атентат срещу македонски полицай са само бегла илюстрация към мрачното очакване, че усложняването на македонския пейзаж тепърва предстои.

Правителството и екстремистите си отправиха знаци, които се разминаха и като равнища, и като посока, и като цели. Ултимативният тон на македонската държава към албанската бунтовническа армия прозвуча и като своеобразно напомняне, че отношението на властите към АНО е било - и продължава да бъде - като към екстремисти.
С други думи - изборът на "Армията за национално освобождение"е между капитулация чрез разоръжаване и капитулация чрез напускане на страната. Нито психологически, нито политически, нито като моментен потенциал на АНО е логично да се очаква, че такова нещо ще се случи. АНО едва отскоро действа като въоръжен фактор, а от още по-скоро обяви и свои искания, които по нищо не се различават от исканията на албанските партии в Македония - за промяна на конституцията на страната и за изравняването на правата на албанците с тези на македонците като два равноправни държавотворни народа.

Макар и средствата на АНО да са екстремистки, прокламираната ѝ кауза е близка на албанците в Македония. С всеки ден насилие и жертви пропастта между македонци и албанци става все по-дълбока, а шансовете за нормален диалог рязко намаляват. А и кой с кого би могъл днес да води диалог в Македония? Македонските политически партии не показват дори и със скрит намек, че са готови да разговарят с албанските партии за възможна промяна на конституцията на страната. Албанските партии нямат пространство за маневриране. Ако те застанат твърдо зад правителството в борбата му срещу АНО - без да са седнали на масата за преговори с македонците - то те много бързо ще загубят популярност и ще изглеждат като колаборационисти в очите на албанското население. Ако АНО продължи да действа като самостоятелен екстремистки въоръжен субект, то всякакви преговори между македонци и албанци по искания, споделяни и от АНО, ще компрометират македонските партии в очите на македонците.

Предизвикателният елемент в мозайката - от каквато и гледна точка да бъде оценяван, е АНО. Тази армия - ако пък бъде унищожена с прилагане на тотална сила - ще се превърне в трагичен символ за албанците в Македония и съвсем скоро насилието и нестабилността там ще придобият друга форма.

Има ли шанс за успокояване на обстановката и за намиране на мирно решение? От гледна точка на албанския интерес този шанс най-напред преминава през вътрешноалбански диалог между партиите и АНО.
Диалог, при който АНО да стане част от политическия инструментариум на албанските партии. Но и това не е достатъчно. За да има разговор между македонските и албанските партии във формат, който приобщава и АНО, е необходимо тя да бъде припозната като политически фактор и от македонците.

Ако това се случи - Скопие ще загуби битката на масата за преговори дори само заради обстоятелството, че е легитимирало политически АНО, без да се е осигурило със собствен ресурс. Нещо, за което се изисква немалко време.

За какво бърза АНО? АНО, всъщност, бърза да получи политическа легитимация, преди македонците да са се заредили със солиден и дългосрочен стратегически свой ресурс.

Има ли такъв и какво представлява шансът за успех, разглеждан от позициите на македонците? Този шанс, нека се напомни, не е в употребата на сила. Той не е и във воденето на самоцелен диалог. Шансът за македонците е в такъв диалог, който е построен върху ясна концепция за динамиката на македонската държавност. За ролята и мястото в една модерна държава както на македонците, така и на албанците, а така също и на другите етнически общности в тази страна.

Сложността да се концептуализира динамиката на македонската държавност в случая има една позабравена особеност. Тя е във вътрешната несигурност и външната оспоримост на съществуването на македонците не просто като население, а като национален произход. Шансът на Скопие да съумее да създаде стабилна дългосрочна концепция за македонската държавност не просто преминава, а трябва да започне от изясняването на проблема "македонско население или македонска нация" живее на територията на Македония?
Във вътрешен план за Скопие реконсолидирането на македонците около тезата, че са "отделна нация", а не нечия "втора държава" се превръща в задача, чието решение от един момент нататък няма да може да бъде намерено без помощ отвън. Без да е разрешен спора между Атина и Скопие за името "Македония" по начин, който не накърнява самочувствието на македонците и докато продължава демонстративното отношение на покровителство над македонците от други национални посоки Скопие ще бъде обречено на нарастваща дестабилизация при отстояването на позиции пред албанците.

Искането за промяна на македонската конституция и за равнопоставеност на македонци и албанци ще може да се понесе от македонците тогава, когато те престанат да бъдат изправяни пред своя национална дилема "какви са". Ако това не стане, след години драмата на Балканите ще стане още по-тежка и необяснима чрез европейски принципи и норми.