За негативните ефекти от минималната работна заплата

След края на преговорите с МВФ в София стана ясно, че е останала още една тема, по която страните не са постигнали съгласие - увеличаването на минималната работна заплата от 120 на 150 лева.

Според представителите на МВФ "в България все още има ниска производителност в промишлеността и тя не може да си позволи по-високи заплати. Това ще предизвика покачване на цените, ще се отрази на текущата сметка и ще намали заетостта."

В свое изявление по този повод социалният министър Христина Христова каза следното: "Смятам, че цената на труда в България е все още много ниска и не би било разумно водещо начало при определяне на минималната заплата да бъде единствено конкурентноспособността на промишлеността, както и единствено пряко обвързване на минималната работна заплата с производителността на труда".

Както сме казвали и преди в наши коментари, наличието на минимална работна заплата изкривява пазара на труда и колкото по-висока става тази заплата, толкова по-голямо е въпросното изкривяване. Именно по тази причина, по много поводи сме предлагали премахването на минималната работна заплата и въвеждането на свободно договаряне между работници и работодатели. В момента около 500 хиляди души в България получават минималната работна заплата.

Минималната работна заплата има отрицателно влияние върху работниците с ниска производителност (служители без квалификация или без опит, или с увреждания). Това е така, защото тези групи не могат да създават достатъчно добавена стойност, за да получават дори минимална работна заплата. При това положение те са поставени пред два избора: или да започнат да работят в сенчестата икономика, или въобще да спрат да работят.

За работодателите се създават стимули да наемат работници с относително по-висока квалификация за сметка на работници с по-ниска квалификация. Именно минималната работна заплата принуждава част от хората с ниска квалификация да спрат да се трудят и да бъдат зависими от социалната политика на държавата. Тоест, държавата с административни мерки отнема възможността на тези хора да създават стойност, а след това създава социални програми, за да ги подпомага. Така че, минималната работна заплата не създава, а отнема възможности от по-ниско производителните хора. Минималната работна заплата представлява принудително увеличаване на разходите за труд на работодателите с административни мерки.

Какво би се случило, ако държавата повиши минимална работна заплата до 1000 или до 2000 лева? Ако този механизъм работеше, това би решило проблемите с доходите на всички хора, работещи на територията на България. В действителност, резултатът от това ще бъде, че някои фирми ще фалират, защото няма да могат да покрият разходите за труд, други ще пренасочат бизнеса си към друга страна, а трети ще преминат към сивата икономика. Когато минималната работна заплата е по-ниска, се наблюдават същите ефекти, но в по-омекотен вид. Следователно, колкото по-ниска е тази заплата, толкова по-малки ще бъдат изкривяванията на трудовия пазар.

В твърденията на МВФ има сериозна логика. Както правилно се отбелязва, увеличаването на работната заплата ще намали официалната заетост за сметка на неформалната и ще доведе до увеличаване на безработицата. Цената на труда ще нарасне, защото в определени случаи работодателите ще са принудени да плащат по-висока цена от пазарната за даден вид труд, а за да покрият разходите, те ще бъдат принудени да увеличат цените на предлаганите стоки и услуги, което ще намали и тяхната конкурентоспособност. В средносрочен и дългосрочен план това ще доведе до влошаване на конкурентните позиции на износителите и съответно намаляване на потенциала за износ.

Пазарният механизъм за повишаване на доходите в България е чрез подобряване на средата за бизнес. Става въпрос за намаляване на разходите за работа с правителството - данъците, квази-данъците и бюрокрацията, приключване на реформите по дерегулиране и приватизация. Това ще създаде условия повече инвеститори (вътрешни и външни) да започнат бизнес на територията на България, което ще увеличи търсенето на работна сила, което от своя страна ще доведе до повишаване на заплатите. Така че, когато става въпрос за повишаване на доходите в България, основният въпрос би следвало да бъде - как да се подобрят условията за бизнес, а не как административно да се наложи допълнителен данък (било то скрит или явен) на работодателите.