За пръв път властта се предава от служебен кабинет на служебен кабинет

За пръв път властта се предава от служебен кабинет на служебен кабинет

Още преди края ѝ 2021-ва спокойно може да бъде наречена годината на политическите прецеденти. В рамките на няколко месеца за трети път ще има избори за Народно събрание, които освен това ще се проведат заедно с президентския вот. За пръв път ГЕРБ загуби парламентарен вот. "Има такъв народ" успя да забърка конституционна каша и прецедент с това, че оттегли изпълнения мандат за съставяне на правителство преди да бъде гласуван от депутатите.

"Всичко това показва, че политическите сили не разчетоха правилно вота на българите. Вотът на българите беше за диалог, но такъв нямаше", каза пред Mediapool социологът Първан Симеонов, който е изпълнителен директор на "Галъп Интернешънъл".

След всички досегашни прецеденти, предстои и нов - в четвъртък за пръв път властта в страната ще бъде предадена от един служебен кабинет на друг.

Дотук се стигна, след като и 46-ото Народно събрание не успя да състави редовен кабинет, което запрати страната към трети парламентарни избори в рамките на една година. Според конституцията при провал на последния проучвателен мандат президентът трябва да разпусне парламента, да насрочи нови избори, но и да издаде указ за назначаване на служебен кабинет. Именно по тази причина се стига и до второ последователно служебно правителство. Този факт дава възможност на Румен Радев да направи и рокади в кабинета, "безкръвно" - без формално да уволнява никого.

Преди ден президентът отказа да съобщи дали ще има промени, но по информация на Mediapool в новия кабинет няма да намерят място някои от сегашните министри, начело с Асен Василев и Кирил Петков, които подготвят собствен политически проект.

С тях или без тях Радев обяви, че няма да има промяна в политиката на новото служебно правителство. "Бъдещото служебно правителство ще продължи да работи за оздравяване на държавността, за възвръщане на доверието в институциите", добави президентът.

Съществената разлика

Има обаче една съществена разлика между сегашния служебен кабинет и бъдещия. Този път назначените от Радев министри ще управляват, докато той самият е в предизборна кампания. През май кабинетът "Янев" встъпи в длъжност в далеч по-благоприятна ситуация, в която очакванията бяха да направи ревизия на третото управление на Бойко Борисов.

"Основната разлика е точно това. Първият кабинет можеше да ползва началното ускорение на ревизията. А вече когато минат месеци, от теб се очаква не да ревизираш предишните, а да започнеш да управляваш. И това е едно изпитание повече. Още повече, че ще има обвинения, че едва ли не Радев сам си организира изборите. Вероятно това ще говорят от ГЕРБ. Едва ли е най-лесната ситуация, предизвикателство е несъмнено", каза Първан Симеонов.

Кратка история на служебните кабинети

Това ще е третият служебен кабинет, който Радев назначава в рамките на мандата си. Първият, начело с Огнян Герджиков, бе назначен веднага след встъпването в длъжност на държавния глава през януари 2017 г. Тогава второто правителство на Бойко Борисов подаде оставка, след като кандидатът на ГЕРБ Цецка Цачева загуби президентските избори.

Вторият е сегашният, начело със Стефан Янев, който бе назначен след провала на 45-ото Народно събрание да излъчи редовен кабинет.

Иначе третото служебно правителство на Радев ще е седмото в най-новата история на България. Първото - от 1990 г., е на Ренета Инджова, която става първата и засега единствена жена премиер на България. Нейният кабинет съществува от октомври 1994 г до януари 1995 г. Следващият служебен кабинет е на Стефан Софиянски – от февруари 1997 г. до май същата година. После са правителствата на Марин Райков през 2013 г. и Георги Близнашки година по-късно, назначени от Росен Плевнелиев. Последните два са кабинетът на Огнян Герджиков от 2017 г. и този на Стефан Янев от 2021 г, назначени от Радев.

Какви са правомощията на един служебен кабинет

За разлика от обикновения кабинет, който се избира от парламента, служебното правителство се назначава от държавния глава. Освен това то е временно и съществува до избиране на ново редовно правителство или до провал на третия мандат за съставяне на кабинет, както е в случая.

Обикновено основната задача на служебната власт е да организира предстоящите парламентарни избори.

Служебният кабинет изпълнява същите функции, каквито и редовният. Обикновено решава единствено текущите въпроси на вътрешната и външната политика на страната. Нищо обаче не му пречи да взима и дългосрочни решения, които обаче в повечето случаи могат да бъдат отменени от следващ редовен кабинет. Съществена разлика е, че при служебен кабинет няма действащ парламент, който да прави законодателни промени.

Трети път избори. А активността?

Това, че през ноември ще се проведат трети парламентарни избори в рамките за по-малко от една година, също е прецедент в българската история. Първите бяха през април, вторите през юли, а третите ще са на 14 ноември заедно с президентските избори.

При първите активността беше 50.61%, при вторите – 42.19%. Според Симеонов обаче е възможно на третите активността отново да се повиши заради това, че ще са 2 в 1.

"Предполага се, че все пак това, че ще са 2 в 1 ще създаде известна политическа тяга и ще има повече интерес. А ако се появи новият субект (на Асен Василев и Кирил Петков - бел. ред.) и той може да вдигне малко интереса. Освен това няма да е лято. Може и да има по-нормална активност", каза той.

До юли не се беше случвало да има и два последователни вота за обикновено Народно събрание в такива кратки срокове. Преди това този рекорд се държеше от 511-те дни между изборите за 42-ро Народно събрание през 2013 г. и тези за 43-то през 2014 г.

Споделяне

Още по темата

Още от Избори 2 в 1

Какво цели разследването на ДАНС и МВР за скъпия ток?