Забраната за износ на продукти от руски петрол остава

След станалия дежурен сред депутатите от енергийната комисия в последния месец спор ще спре ли работа бургаската рафинерия "Лукойл Нефтохим", ако се забрани износа на нейни продукти от руски суров петрол, все пак те приеха на първо четене законопроект на ДПС, с който се налага това ограничение. Така на практика приетата от предишния кабинет забрана изглежда, че остава. От "Продължаваме промяната" коментираха, че от движението са взели повечето от техните предложения в проект на решение, който малко преди това бе отхвърлен от комисията.

С гласовете "за" на 11 нейни членове, осем "въздържали се" и един "против" законопроектът продължава към пленарна зала за първо четене, като депутатите дадоха заявка за корекции между двете четения.

Законопроектът на ДПС урежда прилагането на дадената от ЕК за България дерогация от европейския регламент за забрана на вноса на руски суров петрол като част от санкциите на ЕС заради войната на Русия в Украйна. Брюксел позволи на страната ни да продължи да ползва руския нефт Уралс до края на 2024 г., но регламентът изисква продуктите от него да се ползват само на местния пазар. Предишният кабинет на Кирил Петков взе решение за забрана на износа на продукцията на "Нефтохим" след 5 декември 2022 г., когато влиза в сила еврорегламентът. Настоящият служебен кабинет обаче смята да отмени това постановление, което породи сегашната полемика в парламента и големите представени в него партии внесоха различни по вид проекти на решения по въпроса. След като предложенията на ГЕРБ и "Продължаваме промяната" не срещнаха съгласие при предишните обсъждания в енергийната комисия, накрая това се случи със законопроекта на ДПС, внесен миналия четвъртък.

В него се предвижда вносителите на суров руски нефт и на продукти от него, както и произведените у нас горива от сорт Уралс да декларират своите количества пред агенция "Митници". Така "Нефтохим" ще е длъжен седем дни преди вноса на руски нефт да го обяви. Реалният импорт обаче ще е възможен с разрешение на митниците и то след плащане на дължимия ДДС за съответните количества.

Произведените от рафинерията продукти пък трябва да имат декларация дали са от руски или от друг петрол преди да влязат в данъчен склад. При извеждането им от там държателите на такива складове ще трябва да обявяват продажбата им пред приходната агенция и пред митниците до не повече от седем дни преди сделката. Също така плащането на акциз за освобождаваните от данъчния склад горива или масла от "Нефтохим" трябва да става преди да напуснат склада. При внесени продукти от руски петрол също плащането на ДДС и акцизи ще става преди пускането им на пазара.

Всички произведени от руски суров петрол продукти – независимо дали от "Нефтохим" или са внесени, ще могат да се продават само на българския пазар, решиха депутатите. Предстои да се види гласуването в зала и евентуалните корекции, но в този си вид законопроектът слага край на спора трябва ли да се изнасят горивата на Нефтохим", за което настояват собственикът на рафинерията – руската "Лукойл", Българската петролна и газова асоциация (БПГА), служебното правителство и част от парламентарните политически сили.

Вицепремиерът по икономическите въпроси и министър на транспорта Христо Алексиев отново се опита да убеди депутатите, че пълна забрана за износ на нефтопродукти с произход Русия ще има много сериозни и тежки последствия за гражданите, за бизнеса и всички потребители. Алексиев обяви, че при ограничаване на експорта на горива от руски петрол ще има недостиг на дизел на българския пазар. Председателят на БПГА Живодар Терзиев отиде по-далеч като прогнозира дефицит на дизеловото гориво в цяла Югоизточна Европа дори и бургаският завод да продължи за работи. Причината е в ограниченията за останалите рафинерии в региона и заяви, че тогава "темата не е колко ще струва (горивото), а дали ще го има".

В защита на намерението да се позволи износа на "Нефтохим" бе и зам.-министърът на финансите Людмила Петкова, която продължи да твърди, че еврорегламентът не забранява това и след преработката на руския суров петрол продуктите от него стават български. Същата тези за ставащите български горива изказа и председателят на Българската стопанска камара Добри Митрев.

В защитата на износа на "Лукойл Нефтохим" зам.-министър Петкова стигна и до довода, че именно като се спре експортът на рафинерията ще се нарушат редица еврорегламенти, сред които и митническият. Тя дори намекна, че холандското дружество на "Лукойл", което е собственик и на суровия петрол, и на продуктите на "Нефтохим", може да съди България заради нарушаване на еврорегламентите.

"Искрено вярвам, че България трябва да обърне говоренето и от приказките, че "Лукойл" ще спре работа, да се иска от компанията план за работа в условията на дерогацията до декември 2024 г. Ясно е, че трябва да се направят инвестиции в технологиите за пълна смяна на суровия петрол след 2024 г.", отбеляза Венко Сабрутев от "Продължаваме промяната". Според него не е редно държавата да се договаря с компания, чиято дейност е под санкции и да приема ултиматуми, че ще спре работа, ако не и се разреши да изнася продуктите от руски петрол, както и условни обещания за бъдещо плащане на данъци.

Твърденията, че "Нефтохим" ще спре работа, ако спре износа си, опроверга и депутатът от "Демократична България" Иво Мирчев, който отново посочи, че коалицията подготвя законопроект за вземане под специален надзор на рафинерията от държавата, за да се гарантира дейността ѝ. "Това не означава национализация, а надзор, за да не може руският собственик да ни заплашва", заяви той.

В крайна сметка забраната на износа на горива от руски суров петрол бе подкрепена от мнозинството в енергийната комисия и към момента изглежда, че има решение, което няма да наруши санкциите на ЕК срещу Русия.