Законът е достатъчно обоснован и не противоречи на Конституцията

Г-жо Мингова, как ще коментирате решението на пленума на Върховния касационен съд да сезира Конституционния съд за текстове от закона за съдебната власт? Отделно те изразиха днес известно учудване, че именно законодателният орган в лицето на Народното събрание и президентът не са се усъмнили в противоконстутиционността на тези промени.

След като поначало има принципна възможност всеки един законов текст да бъде поставен на обсъждане за съответствие с Конституцията пред Конституционния съд, право на тези институции, които имат възможността да го сезират, е да изразят собственото си виждане, ако сметнат, че има противоконституционност. Но аз като гражданин и юрист по същия начин бих могла да изразя учудване, че пък тяхната позиция е такава. Това просто не може да подлежи на юридически коментар.

Основните текстове, които според пленума на ВКС противоречат на Конституцията, са свързани с по-големите правомощия на правосъдния министър в областта на предложенията за кадруване в съдебната система, за намеса на изпълнителната власт в съдебната система.

За мен няма такива текстове, които да дават такива правомощия на министъра, че да опровергават по някакъв начин ролята на Висшия съдебен съвет като основен администриращ съдебната система орган. За мен такива текстове няма. Освен това, и в досега действащият закон подобни правомощия като предложения от страна на правосъдния министър именно в това му качество са били налице в закона. Така че за мен няма нищо повече или по-различно, което радикално да подменя функциите на администриращия орган, който продължава да бъде ВСС.

А по отношение на поправката, свързана с възможността една-пета от ВСС да поискат имунитета на всеки магистрат, в това число и на главния прокурор?

Тук според мен също не може да се говори за някаква противоконституционност. И всякакво позоваване на едно предишно решение на КС, което се тиражираше и в медийното пространство, не може да намери пряко приложение. Защото това решение се отнася до конкретен казус, различен от правомощията, създавани сега в закона. Тук става въпрос за правомощия на част от именно този орган, който след това ще вземе решение. Казусът миналия път, по който се произнесе КС - по правомощията на председателя на ВКС и ВАС, визират други органи, в друго тяхно качество. И силата на едно решение на КС не може да се пренесе за никакъв друг казус, защото той има други обективни и субективни предели.

Г-н Григоров изрази съмнение и притеснение, че тези висши магистрати, които могат да искат имунитетът на даден магистрат, могат да изпълняват политически поръчки, защото те самите не могат да извършат процесуални действия за събиране на данни например срещу даден прокурор. Имате ли такива притеснения?

Не, в никакъв случай, защото тогава съмнение може да се предизвика и за останалите членове на ВСС, които, като съберат повече от половината гласове, могат с решение да вземат имунитета. Така че има още по-голямо основание да се постави въпросът и за другата ситуация. Това, че се иска имунитет, съвсем не означава, че ще се събере такова мнозинство, което може да стигне до решение за неговото снемане.

Вие като председател на правната комисия имате ли притеснения, че някой от текстовете в променения закон може да не издържат?

Вижте, вероятно всеки юрист би могъл да има различно мнение. Но лично аз и в двете си качества с голямо усърдие и с много положено професионално отношение смятам, че законът е достатъчно обоснован и непротиворечащ на Конституцията.