Законът за хората с увреждания се придвижи до МС, споровете около него остават

Валери Симеонов към Мая Манолова: Побъркахте държавата

Сн. БГНЕС

След като получи крехка и уклончива подкрепа в Национания съвет за тристранно сътрудничество, Законът за хората с увреждания най-после стигна до Министерския съвет, който се очаква да го гласува на заседанието си в сряда, за да влезе за обсъждане в парламента в обещания срок. Той е част от пакета социални закони, за приемането на които настояват протестиращите майки на деца с увреждания.

Във вторник Националният съвет за тристранно сътрудничество подкрепи частично законопроекта, като работодателите гласуваха против заради заложените в него квоти за наемане на хора с увреждания и компенсационни такси при неизпълнението им. КТ “Подкрепа“, чийто лидер Димитър Манолов, влезе в конфликт с протестиращите майки на предходно заседание на тристранката през юни, се въздържа. Подкрепата си за текстовете даде другият синдикат – КНСБ.

Критики прозвучаха включително и от представители на властта, като вицепремиерът Валери Симеонов определи законопроекта като противоречив и направен под натиск. В хода на обсъждането той нападна омбудсмана Мая Манолова, която е основен защитник на исканията на протестиращите майки, с думите: “Побъркатхе държавата“.

Симеонов благодари на екипа на социалния министър Бисер Петков за свършената работа и увери синдикатите и работодателите, че забележките им ще бъдат отразени при обсъждането на текстовете в парламента.

Петков от своя страна припомни, че законът е получил подкрепата на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания, което показва подкрепата на хората, за които е правен.

Бизнесът против квотите за наемане на хора с увреждания

Работодателите също смятат, че законът е правен под натиск, няма да реши проблемите, а в същото време натоварва бизнеса.

"Безпрецедентен натиск. Ще реши някои проблеми, свързани с нечий рейтинг или със спиране на протести, но той за нас няма да реши проблемите на хората с увреждания", коментира Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал.

Зам. - председателят на Българската стопанска камара Димитър Бранков обясни, че най-много се натоварват фирмите с по-малко служители. За тях се въвежда квота за наемана на хора с увреждания от 4% , а за по -големите - 2 % от средносписъчния състав. В закона е заложено фирми с от 50 до 99  служители да наемат поне двама души с трайни увреждания, а компаниите със 100 и над 100 работници и служители - 2% от средносписъчния си състав. 

Според Бранков така в някои предприятия 14% от заетите ще трябва да са хора с увреждания. Според него предвидената компенсационна такса при неизпълнение на квотите, на практика е въвеждане на данък , което е в противоречие с управленската програма на кабинета и противоречи на Закона за държавните такси.

Ако работодателите не изпълнят квотите, дължат всеки месец компенсация в размер на 30% от минималната заплата за страната за всяко незаето работно място за човек с трайно увреждане.

Бизнесът е против и това, че няма промени по отношение на медицинската експертиза и ТЕЛК решенията остават водещи при индивидуалната оценка вместо да се прилага Международната класификация на функционалността. 

"Подкрепа" търси подкрепа от Манолова за кампания “Нощният труд ни убива“

Според Димитър Манолов от КТ “Подкрепа” законопроектът е можел да бъде по-добър, но е можел да бъде и по-лош, като се има предвид, че е писан в среда на "истерии, съмнителна компетентност, егоизъм и на борба за пари , колкото и да не се признава". 

Той смята, че много работодатели ще предпочетат да внесат компенсационната вноска от 30 процента вместо да назначат човек с увреждане. 

Манолов се обърна към омбудсмана Манолова с призив за подкрепа на кампания срещу нощния труд.

"Тези дни ще напечатам фланелки с надпис "Нощният труд ни убива" и много ще ми се иска, когато тръгнем да се занимаваме с това как се заплаща нощния труд, как се полага, и на нас да ни бъде обърнато достатъчно внимание", заяви той. 

От КНСБ подкрепиха законопроекта. “Най-важното, което се прави със законопроекта, е да стане ясно, че отговорността по политиките за хората с увреждания не е само на социалното министерство, а на всички министерства и общини“, каза Ася Гонева от синдиката. 

Какво предвижда законопроектът?

Законопроектът предвижда от януари 2019 година интеграционните добавки за хората с увреждания да се заменят с месечни помощи, обвързани с линията на бедност и диференцирани според степента на увреждане.

Досега помощта беше обвързана с гарантирания минимален доход. След като се обвъжре с линията на бедност, която нараства всяка година, помощта също ще расте постоянно.

Новата помощ ще се дава на база решението на ТЕЛК , като за от 50 до 70.99 на сто степен на увреждането, тя ще е 7% от линията на бедност или 24.4 лв, от 71 до 90 на сто - 15% от линията на бедност или 52.2 лв, за хората с над 90 на сто увреждане без чужда помощ - 25% от линията на бедност или 87 лв, за хората над 90 на сто увреждане с чужда помощ и пенсия за осигурителен стаж и възраст - 30% от линията на бедност или 104.4 лв, а за тези над 90 процента с чужда помощ със социална пенсия за инвалидност - 57% от линията на бедност или 198.4 лв. 

Новият закон предвижда на по-късен етап да има индивидуална оценка на потребностите, на база на която хората с увреждания ще получават необходимата им подкрепа във всички области. Тя ще е задължителна за всички органи.

До изготвянето на оценките, финансовата подкрепа ще е на база ТЕЛК.

Законът регламентира, че ще има лична помощ, която ще се урежда с другия искан от протестиращите майки закон - този за личната помощ, който вече е в парламента. 

Предвидено е повишаване на статута на Агенцията за хората с увреждания, като тя ще ще стане държавна агенция към Министерския съвет. До създаването ѝ през 2021 година дейностите по индивидуалната оценка на потребностите ще се извършват от специализирани звена към Агенцията за социално подпомагане . 

Законът предвижда още помощните средства и медицински изделия от 2020 година да се дават в натура от Министерството на здравеопазването. 

Въвеждат се квоти за наемане на хора с увреждания и допълнителни мерки за подкрепа при наемането им.

Работодатели с 50 до 99 работници и служители трябва да наемат поне двама души с трайни увреждания. Работодатели със 100 и над 100 работници и служители - 2 на сто от средносписъчния си състав. Работодателите обаче се освобождават от задължението при наличие на специфични фактори с производствен характер, възпрепятстващи наемане на хора с трайни увреждания.

Фирмите ще бъдат освобождавани от това задължение и когато има липса на хора с трайни увреждания, насочени от дирекции "Бюро по труда" или от трудови посредници.

Друг вариант е да се освободят от задължението е например  когато купят стоки, произведени от хората с увреждания.

Ако работодателите не изпълнят задълженията, дължат всеки месец компенсационна вноска в размер на 30% от минималната работна заплата за страната, за всяко незаето работно място за човек с трайно увреждане. 

Още по темата
Още от България