Заровените страхове

Един от първите списъци на забранените книги е издаден през 1559 г. от папа Павел VI - Index liber prohibitorum. В него се съдържали четива, забранени от католическата църква. Сред тях били текстовете на църковните реформатори Лутер, Калвин, Хус, както и някои издания на Библията.

Постепенно списъкът набъбвал. В него били включени произведения на протестантски автори, на древногръцки философи - Платон и Аристотел, на ренесансовите астрономи Коперник, Галилей и Кеплер, на еврейски мистици, алхимици, магьосници и еретици, "Декамерон" на Бокачо и "Пътешествията на Гъливер" от Суифт. През 18 век в списъка попаднали и Волтер, Дидро и Русо, а през 19 век - Дарвин и Маркс.

През вековете книгите не били само забранявани - те били и публично изгаряни. Както е известно, тази практика вдъхновила руските болшевики. Надежда Крупская, съпругата на Ленин, въодушевено и успешно се занимавала с цензорския бизнес. В съветска Русия били забранени Платон, Кант, Шопенхауер, Иполит Тен, Ницше, даже някои от произведенията на Толстой.

По-късно лишени от правото си да бъдат четени се оказва цял списък от елита на модерната руска литература - Блок, Есенин, Замятин, Зошченко, Ахматова, Булгаков, Пастернак.

В първите дни след края на Втората световна война хиляди германци извършват своеобразен ритуал - заравят една книга в градините си. Книгата е "Моята борба" от Адолф Хитлер, наричана още Библията на нацизма. Така и до днес в земята на Германия гният хиляди копия на книгата, която всички младоженци с доказан арийски произход получавали като задължителен подарък от държавата. Това спонтанно "погребение" на практика означава доброволна цензура, която съществува и до ден днешен - Германия е сред малцинството страни, в които "Моята борба" е забранена. Според официалните информации книгата не се продава и в Унгария, Израел, Латвия, Норвегия, Португалия, Швеция и Швейцария, но може да се купи свободно в Русия, Румъния, САЩ и Великобритания.

Днес, обаче, налагането на забрана за една или друга книга става все по-трудно. От една страна, в Интернет цензурата на практика е невъзможна. Оказва се, например, че въпреки възможността доставката да бъде спряна, тъкмо от Германия идват много поръчки за "Моята борба" в он-лайн книжарниците като Амазон ком и Барнс енд Ноубъл. По този повод центърът "Симон Визентал" внася жалба в германското Министерство на правосъдието. Но едно национално министерство не би могло да предприеме нищо срещу он-лайн книжарница извън страната.

От друга страна, свободата на словото и изразяването са едни от най-скъпоценните придобивки на демокрацията. Говорителят на Амазон ком неотдавна заяви: "Решението какво да се чете оставяме изцяло на отделния човек. Ние не сме цензори и съблюдаваме свободата на изразяване." Представител на Барнс енд Ноубъл оправдава продажбата на книгата с друг аргумент: "Това е най-презряната книга в света, но същевременно е и исторически документ." Съществува и друго, по-психологическо обяснение защо не бива да има забрана - тя само подхранва мита за тази книга. "Моята борба" трябва да бъде достъпна, но задължително придружена с коментар, обяснителни бележки и сериозен предговор, както и да бъде издавана под формата на исторически документ."

Независимо в коя държава, появата на всяко ново издание, предизвиква разгорещени спорове. През март миналата година издателят Милан Зитко пуска на пазара 10 000 броя от книгата. Реакцията е мигновена.

От немското посолство настояват да се спре разпространението ѝ. Зитко отказва: "Моята борба е исторически документ, затова и излиза в поредицата ни "Книги, които са променили света", каквито са текстът на американската конституция, Декларацията на независимостта и "Капиталът" на Карл Маркс". В чешките книжарници на няколко пъти полицейски хайки конфискуват излязлата книга, която междувременно вече се е превърнала в един от бестселърите на десетилетието в Чехия. Но от Чешката федерация на еврейската общност не спират с протестите си: "Когато говорим за Холокоста, свободата на изразяването трябва да бъде ограничено."

Съвсем естествено е, че най-яростните отрицатели на появата на книгата под каквато и да е било форма са еврейските организации. И не би могло да бъде по друг начин - известно е, че евреите били заставяни да четат книгата в миговете преди да бъдат убити. Подобен е казусът "Вагнер" в Израел. Изпълняването на произведения от композитора е табу, което неотдавна Даниел Баренбойм, който е евреин, наруши. На концертно изпълнение той се обърна към публиката с молба да изпълни увертюрата към "Тристан и Изолда". Въпреки че част от присъстващите гневно напускат залата, Вагнеровата музика все пак зазвучава. В резултат на този прецедент израелското общество е разделено на два лагера - за едни Баренбойм трябва да стане персона-нон-грата в Израел, защото "Валкюри"-те са звучали в лагерите на смъртта. За други постъпката му е достойна за възхищение, защото Вагнер е преди всичко велик композитор.

У нас също книгата предизвика скандал - първо през декември миналата година, когато книгата излезе от анонимно издание. Второто издание, обаче, е на издателство "Жар птица" и е придружено от подробен предговор на проф. Милен Семков, преподавател по съвременна история в СУ "Св. Климент Охридски". Въпреки последвалите полицейски акции /"Минаха няколко пъти от тук и спряха", казва един продавач от площад "Славейков"/ се оказва, че в издателската процедура няма нарушения на закона.

Въпреки всичко дебатът не бива да спира. Но той не би трябвало да бъде поставян в контекста на въпроса дали, а как да бъде издавана книгата, защото първият въпрос може да породи идеи да се забрани "Венецианският търговец", например.

Съществуват и други проблеми, например за печалбите от продажбата ѝ. Когато английското издателство Хъчинсън решава, че не иска да вземе печалбата си /"това са мръсни пари"/ и започва да търси различни благотворителни организации, на които да ги дари, се оказва, че това никак не е лесно. Накрая една организация се съгласила да приеме парите при условие, че ще остане анонимна. Джулия Паскал, драматург, посветила много от текстовете си на Холокоста, предлага печалбите да се дават на хора на изкуството, които с творчеството си "се опитват да реконструират всеки детайл от света, който Хитлер унищожи".

Светът не е видял нищо добро от забраните на книги. Освен това, "ръкописите не изгарят", както е казал Булгаков. Горенето на книги би трябвало да е "привилегия" на тези, които изповядват идеологии като нацизма. А светът трябва да познава и чете всички, дори и най-болезнените факти на историята, защото за да се предпази и бори със злото, човек трябва да го познава.