Защо хората не могат да повярват, че Иванчева е виновна

Държавата се засили да връща вярата на обществото в способностите си, но направи точно обратното

Защо хората не могат да повярват, че Иванчева е виновна

Десислава Иванчева е осъдена на 20 години затвор и това е факт. Оттук насетне за вината и невинността ѝ ще преценяват следващите съдебни инстанции. Още един факт – няма, поне през последните години, дело за подкуп, което да е приключило за по-малко от година дори пред първата инстанция. Друг факт – толкова тежко наказание не е налагано. И още един, може би най-важният, мнозинството от хората няма да повярват, че Иванчева е виновна. Защо?

Случайно или не, съдебната система уцели лош момент и избра неподходящи методи, за да се опита да върне вярата на обществото в себе си, в способността си да се бори с корупцията и въздава справедливост. Това дело им беше толкова важно, та пресолиха манджата. Ефектът, естествено, е обратният на търсения. Вместо обществото да повярва, че са възможни присъди за корупция, повечето хора вероятно са убедени, че Иванчева е превърната в изкупителна жертва.

И причината за това недоверие е проста.

Практиката показва, че срещу корупцията се действа избирателно и случаят с бившата кметица на столичния район "Младост" и заместничката ѝ се възприема като един от най-ярките примери за това. Няма друг чиновник, камо ли висш, който да е бил подгонен с такава стръв, да е бил мачкан по всички параграфи, да е бил държан в ареста близо година без присъда. Тъкмо обратното – години наред се появяват сигнали и данни за различни представители на политическия и бизнес елит, често често оплетени в съмнителна симбиоза както помежду си, така и със самата съдебната власт, които живеят и забогатяват от схеми с търговия с влияние, от злоупотреби и от корупция. Но и прокуратурата, и КПКОНПИ са глухи и слепи за тях. Но когато на мушката се оказа кметица, издигната от гражданите и спечелила избори напук на статуквото, срещу нея се прилага законът в цялата му строгост, до последната алинея и запетая. Спрямо нея всичко е позволено.

Е, кой ще им повярва?!

Не бива да се забравя, че тази присъда идва в момента, когато КПКОНПИ виси компрометирана на терасите на своите началници, а прокуратурата се е запътила към края на 7-годишната ера "Цацаров", по време на която за корупция бяха осъдени нула на брой политици. И преди избори, които ще минат под знака на "Апартаментгейт" или иначе казано – в сянката на съмнения за злоупотреби със служебно положение в замяна на евтини апартаменти. Някой да е чул за разследвания по тая тема? За присъди, простете за смелостта на въпроса?

Държавата и правосъдната ѝ система са толкова изгнили и изгубили доверие, че нормалното поведение се счита за девиация, а наказанието – за висша форма на конспирация.

Кой е виновен за това? Със сигурност не обществото, което ги издържа.

Преди година зам.-главният прокурор Иван Гешев уверено заяви, че по делото "Иванчева" подчинените му имат всички доказателства, за които един прокурор може да мечтае. Сега със сигурност ще каже, че присъдата го е доказала. На прокуратурата ѝ е лесно да се оправдае – ще каже, че от значение е само съдебното решение, а не някакви си граждани, които даже не са юристи, за да разберат за какво иде реч. В употреба ще бъдат вкарани изрази от типа: "Когато общественото мнение влезе през вратата на съдебната зала, правото излиза през прозореца" и тъй нататък всеизвестни клишета.

Но подобна реакция само би доказала фундаменталното неразбиране на основния проблем – крещящата липса на справедливост. Този крясък не се запушва с едно дело, пък било то и с общо 47 години затвор, колкото получиха Иванчева, Петрова и Дюлгеров. А обществото може да бъде обвинявано в юридическа неграмотност, но не и в усещане за несправедливост. Защото същите прокурори са доволни, когато сключат споразумение за 3-годишна присъда с тартор на престъпна група за наркотици или се съгласяват подсъдим за жестоко убийство да намали присъдата си с 1/3 чрез признаване на вина.

Впрочем, в тези случаи съдът също не е невинен, защото той одобрява въпросните споразумения. Същите магистрати свиват рамене, когато обвиняеми в тежки престъпления са на свобода под гаранция и обясняват, че няма опасност да се укрият. Някои избягаха отдавна и май няма да ги намерят. А други като Иванчева бяха оставяни в ареста с аргумента, че са общественоопасни, защото бавели преписки (!!!). По същата логика 90% от администрацията трябва да бъде вкарана зад решетките немедлено. Или другият довод – Иванчева трябва да е в килията, защото не е доволна от присъдата си и има приятели, които може да ѝ помогнат да се укрие. Кой осъден е доволен от присъдата си и кой няма приятели?!

Всичко това може да провали и най-добре изработеното разследване. А у нас такива май няма. Обратното – почти никога не се откриват данни за престъпление, нито пък за конфликт на интереси. За да е още по-ясно – могат да се похвалят, когато вкарат в ареста човек със значима реална власт и с достъп до значими финансови ресурси, обществени поръчки и пр.

А сега ситуацията е такава - когато все пак решат да работят, вдигат толкова шум и организират такива циркове, че публиката просто не може да се избави от усещането за театрално преиграване и симулация на правосъдие.

Още по темата
Още от Анализи и Коментари

Коя партия/коалиция ще подкрепите на изборите за Европейски парламент?