Защо прагматизмът е по-важен от прическата или коя е фрау Меркел

Защо прагматизмът е по-важен от прическата или коя е фрау Меркел

Ангела Меркел бе смятана като пример за политик, който никога няма да се добере до върховете: неизразително лице, нелепа прическа, мизерен гардероб. Без никакви шансове. Тя обаче успя, преодолявайки стереотипите.

В следвоенната история на Германия може би не е имало друг политик, който да е бил така подценяван, както пасторската дъщеря от източногерманска провинция. Нефотогенична, лишена от харизма и изявени ораторски способности. Независимо от всичко това, тя уверено управлява една от водещите световни икономики, съумявайки да държи под контрол партията си и коалиционното правителство.

Един от хората, които могат да преценят това най-добре, е Жаклин Бойсен, авторка на биография за Меркел, писана още преди издигането ѝ до върха:

"Меркел не е идеолог. Тя предпочита да взима решения на базата на цифри, данни и факти, което невинаги допада на нейната партия. Тя извърши промяна на курса във всички възможни политически полета, само защото така повеляваше разумът, пренебрегвайки всякакви идеологически или програмни съображения", казва Бойсен пред Дойче веле.

Но това не навреди на Меркел. Напротив: "Момичето на Кол", както дълго я наричаха, междувременно носи прозвището "Мамчето". Меркел се еманципира.

Шеметната кариера на "момичето"

Самата Меркел казва, че детството ѝ е преминало непомрачено от нищо. Ангела Доротея Каснер, както е рожденото ѝ име, е най-голямата дъщеря на протестантски пастор, за когото образованието е било много по-важно от набожността.

В училище малката Ангела е била наблюдавана внимателно от своите учители, както са били наблюдавани всички деца от религиозни семейства. Със сигурност един от уроците, който е усвоила отрано, е да внимава в отношенията си с останалите.

Тя е била отлична ученичка, а след това и студентка по физика, която завършва университета в Лайпциг.

Омъжва за състудента си Улрих Меркел. Бракът много скоро се проваля, името обаче остава.

Нееднократно се е сблъсквала с източногерманската система на следене и контрол. На първото ѝ интервю за работа, бъдещият ѝ работодател вече е знаел, че Меркел си е купила нови сини джинси и е слушала западни радиостанции. Доколкото е успявала да се справи с тези и други практики на Щази, тя никога не е била истински засегната. Тя е била "начетен" гражданин на ГДР: нито опозиционерка, още по-малко дисидентка, както отбелязва биографката ѝ Жаклин Бойсен, цитирана от Дойче веле.

Меркел влиза късно в политиката - на 35 години е, когато става заместник-говорител на последния премиер на ГДР Лотар де Мезиер. Малко след това тя се присъединява към Християндемократическия съюз (ХДС), а в края на 1990 година става за пръв път депутат в Бундестага.

Няколко седмици по-късно, през януари 1991, канцлерът Хелмут Кол изненадва всички, като я прави министър по въпросите на жените и младежта. По онова време в политически Бон се носи слухът, че Меркел е получила този пост, само защото е млада, защото е жена и идва от Източна Германия. През 1994 Кол я издига на следващото стъпало на кариерата ѝ - министър на околната среда и ядената сигурност – важен пост, който отговаря и на опита ѝ.

Така "момичето на Кол" навлиза решително в западния, доминиран изключително от мъже политически естаблишмънт.

Големият ѝ шанс

Всички казват, че Меркел притежава умението да изслушва. Другата характерна черта на системата "Меркел" е, че умее много бързо да разпознае проблема, но реагира много бавно. Тя признава, че не обича спонтанните решения. Току-що подалият оставка президент Кристиян Вулф беше описал ръководния стил на Меркел като способността "да ръководиш стадото от ариегарда".

През 1998 идва големият ѝ шанс. Кол губи изборите, ХДС е в шоково състояние. Не и Меркел, която съзира възможността да се закрепи в ерата след Кол. Волфганг Шойбле, новият партиен председател, я назначава за генерален секретар на ХДС. През следващата година избухва скандалът с незаконните партийни дарения и Кол и Шойбле се оказват във фокуса на разследването.

Поради източногерманската си биография Меркел е неопетнена и става кризисен мениджър. Нещо повече: тя поема инициативата и в статия за "Франкфуртер алгемайне цайтунг" тя пише, че манипулациите, за които Кол признава, нанесли голяма вреда на ХДС. Това е скъсването ѝ с нейния ментор - и същевременно окончателното ѝ еманципиране в партията.

Живот на върха

През 2000 г. Меркел е избрана за нов председател на ХДС. Партията, която осъществи обединението на Германия, е в опозиция, дълбоко дискредитирана поради разкритията за "черните каси". С усърдие и оптимизъм Меркел се налага като новата надежда на консерваторите. Тя преодоля съпротивата на своите конкуренти и през 2005 стана първата жена канцлер на Германия. Властта ѝ допада, както сама обяснява: "Подготвяне на решенията, определяне на насоката - това е възможно, когато човек е канцлер. Тази позиция позволява на титуляра да превърне в действителност много от онова, в което е убеден."

От 12 години насам Ангела Меркел оглавява ХДС, от 7 години е правителствен ръководител. Тя неутрализира абсолютно всички свои вътрешнопартийни съперници, които бяха без изключение само мъже. Как ѝ се удава това? Ето мнението на Жаклин Бойсен: "Тя мести фигурите по шахматната дъска така, че никой да не може да застраши позициите ѝ. Всъщност така действат всички политици, разполагащи с власт. Учудващото е само, че тя е жена."

От 2008 г. германският канцлер е в ролята на международен кризисен мениджър. По време на предишното коалиционно правителство е направен спасителен фонд за германските банки. Когато финансовата катастрофа на Гърция става проблем за еврозоната, Меркел започва да работи с френския президент Никола Саркози за спасяване на единната европейска валута.

Дори и днес тя цени прагматизма повече от всичко останало. Показа воля да ревизира преди отстоявани позиции – последният случай беше след ядрената катастрофа в японската АЕЦ "Фукушима", когато Меркел, преди привърженик на ядрената енергетика, реши Германия окончателно да се откаже от атомната енергия.

Ние трябва да преглеждаме внимателно своите убеждения и да намираме нови, заяви тя пред конференцията на ХДС през ноември. Тя доказа, че може да води. И макар мнозина от нейните съпартийци да не я приемат за "душа" на ХДС и я упрекват в отстъпление от идеалите на партията, не може да се каже, че прагматизмът някога силно ѝ е навредил.

Още от

Какво се крие зад истерията с "отнемането и продаването на деца"?