"Здравен барометър" ще мери пулса на здравеопазването

Нова гражданска инициатива "Здравен барометър" ще наблюдава, анализира и оценява здравеопазването у нас, като първият анализ за състоянието на системата се очаква през септември-октомври. Инициативата беше представена във вторник от автора на идеята проф. Даниел Вълчев, декан на Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той от години се занимава и с друг подобен инструмент - Юридически барометър - за наблюдение, анализ и оценка на състоянието и развитието на правния ред в България.

Вълчев заедно с проф. Тодор Кантарджиев очертаха основните групи индикатори, използваната методология, потенциалните източници на информация и периодичността на публичните представяния на инициативата.

"Нашата идея е да правим един път годишно анализ, който да излиза и на книжка, в който да следим показателите на годишна база, и през пролетта и късната есен - две дискусии по значими теми", обясни Вълчев, ръководител на проекта. По думите му има поне 10-15 теми, които е хубаво да бъдат дискутирани, като финансиране на здравната система, лекарствена политика, антибиотична резистентност, профилактика и др.

Виждаме шест групи индикатори, които биха могли да са част от системно изследване на здравната система – финансови параметри, ресурсите в системата – структури и хора, нормативна рамка на здравеопазването, здравни детерминанти – здравен статус, здравно обслужване и резултатите от всичко това – някакво понятие за ефективност на системата, посочи той.

Здравният барометър ще прави количествен анализ, качествен анализ на значими проблеми, анализ на основни нормотворчески инциативи в областта на здравеопазването и периодични изследвания на общественото мнение. Проф. Вълчев обясни, че за инициативата ще бъде използван натрупаният опит при подготовката на "Юридически барометър“. Проектът ще се осъществява от подвижен екип от здравни експерти, юристи и икономисти, допълни той.

Относно нормативната уредба проф. Вълчев отбеляза, че Законът за здравето има 99 изменения, а Законът за здравното осигуряване - 124 поправки. Той съобщи, че в края на септември - началото на октомври се очаква представянето на първия анализ на "Здравен барометър".

Проф. Кантарджиев посочи, че ежегодно ще наблюдават индекса на телесна маса – процента на хората с наднормено тегло, пол, доходи, степен на образование, сравнение с други държави, също така консумация на плодове и зеленчуци, физическа активност, консумация на алкохол, тютюнопушене.

България е първенец по ежедневна употреба на тютюн и тютюневи изделия, коментира проф. Кантарджиев и отбеляза, че 30% са ежедневни пушачи при средно за ЕС под 20 процента. Според статистиката на ЕС сред младите хора обаче пушачите ни са по-малко средно за Европа, допълни той.

Над 53 процента от българите са с наднормено тегло, посочи още проф. Кантарджиев, като отбеляза, че пред нас са Малта (64,5%), Хърватия (63,8%) и Чехия (58,8%). Вече ще анализираме какви са причините за това, добави той.

По отношение на здравното обслужване, проф. Кантарджиев обясни, че ще се наблюдава брой и периодичност на консултации с медицински специалисти, прием на лекарства, хоспитализации, хирургически интервенции. По думите му един процент от българите никога не са посещавали лекар, четири процента никога не са посещавали зъболекар.
Той посочи, че по отношение на употребата на антибиотици в държавите от ЕС преди нас са само Румъния и Кипър, а по отношение на употребата на антибиотици в болниците - само Кипър. Колкото по-голяма е употребата на антибиотици в обществото, толкова е по-безконтролна и толкова е по-висока резистентността, коментира проф. Кантарджиев.

Проф. Кантарджиев изрази притеснения, че през последните години рязко е намаляло ваксинационното покритие. Той коментира, че повлечени от приказките за коронавирусните ваксини доста от майките саботират задължителния календар. За дифтерия, за тетанус, за детски паралич, за варицела и за морбили – това са ваксини, без които европеецът не може, допълни той.