Здравната каса плаща, друг поръчва музиката. Трябва ли да е така?

Предстои окончателното гласуване на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), която през 2024 г. ще разпределя над 8 млрд. лева. Два спорни въпроса в него дадоха повод на ГЕРБ и ДПС да го бламират първоначално в комисиите и до последно не е ясно как ще бъдат решени при окончателното гласуване в зала. Първият се отнася до това трябва ли през 2024 г. НЗОК да финансира нови болници и медицински дейности, разкрити през новата година или да отложи финансирането им за следващата бюджетна година. А вторият: кой да провежда централизиран търг за онколекарствата в болниците, които НЗОК плаща – Министерството на здравеопазването или самата Здравна каса. И двата въпроса касаят бизнес за стотици милиони левове, така че каквито и привидни аргументи да се вадят в една или друга посока, става въпрос за много пари.

ГЕРБ в лицето на председателя на парламентарната здравна комисия проф. Костадин Ангелов се зарече, че няма да "пусне" мораториума за финансиране на нови болници и дейности, нито прехвърлянето на централизирания търг за онколекарства от МЗ в НЗОК и получи подкрепата на ДПС. Аргументите: че през бюджета на НЗОК се дописват други закони – практика системно налагана при упрвалнеието на ГЕРБ, от която сега партията на избирателен принцип се разграничава. Друг аргумент е, че с мораториума се ограничава достъпът на пациентите до медицинска помощ и развитието на болниците (разбирайте бизнеса на болниците).

А относно лекарствата ГЕРБ настоява централизираният търг да остане в МЗ, за да подлежи на парламентарен контрол: аргумент, който не е особено състоятелен, тъй като сега годишният отчет за дейността на НЗОК се приема от Народното събрание и управителят ѝ може и е практика да бъде изслушван по различни въпроси от депутатите. Т.е. не може да се твърди, че НЗОК работи непрозрачно за депутатите. Освен това при управлението на ГЕРБ МЗ прехвърли на НЗОК да финансира редица несвойствени за нея дейности, към които има далеч по-малко отношение, отколкото към финансирането на онколекарствата, които поглъщат близо 1 млрд. лв. от бюджета ѝ.

Какво всъщност стои зад тези предложения в бюджета на НЗОК? Предложението Здравната каса да прави централизирания търг за онколекарства вместо МЗ цели този, който плаща лекарствата, да е отговорен за тяхната поръчка. В момента МЗ прави централизирания търг, в който договаря определени цени с доставчиците за всяко лекарство. След това болниците си провеждат техни малки поръчки, на които цените не могат да надвишават тези в централния търг, а само да падат надолу. Накрая НЗОК плаща на болниците отчетените лекарства по постигнатите от тях по-ниски цени или по цените от централния търг. Такъв търг обаче в последните години не може да се проведе поради системно обжалване от заинтересовани дистрибутори. Така НЗОК плаща на болниците по отчетените от тях цени, които много варират за едно и също лекарство. Причината е, че едни болници постигат ниски цени чрез обществени поръчки, а други, в това число и частните, които не правят поръчки – фактурират на пределните цени от позитивния лекарствен списък. Това, макар и законно, ощетява бюджета на НЗОК с около 100 млн. лв. годишно, които могат да бъдат инвестирани в подобряване достъпа на онкопациентите до лекарства. Идеята централизираният търг да се премести и прави от НЗОК е, че Касата е по-заинтересована да го проведе успешно, защото тя плаща лекарствата и има интерес да постигне една "референтна" цена за всички болници. В качеството си на платец НЗОК включително има по-силни козове да договори приемлива рамка със заинтересованите страни за провеждане на търга, така че да не бъде системно бойкотиран.

Разликите в цените, по които НЗОК плаща за едно и също лекарство понякога надхвърлят 20 пъти.

През май 2023 за твърди капсули с международно непатентно наименование (INN) Sunitinib, използвани при гастроинтестинален тумор, метастатичен бъбречноклетъчен карцином и невроендокринни тумори на задстомашната жлеза, НЗОК е заплатила, за единица активно лекарствено вещество, на някои болници 14 ст., а на други болници – 2.80 лв. Това е 20 пъти разлика в цената за едно и също лекарство, една и съща молекула, с една и съща лекарствена форма, в един и същи месец.

През февруари 2023 за инфузионен разтвор с международно непатентно наименование (INN) Pemetrexed, използван при лечение на рак на белия дроб, НЗОК е заплатила, за единица активно лекарствено вещество, на някои болници 9 ст., а на други болници - 1,88 лв. Това е 21 пъти разлика в цената за едно и също лекарство, една и съща молекула, с една и съща лекарствена форма, в един и същи месец.

През май 2023 за филмирани таблетки с международно непатентно наименование (INN) Erlotinib, използвани при недребноклетъчен рак на белия дроб в напреднал стадий, НЗОК е заплатила, за единица активно лекарствено вещество, на някои болници 2 ст., а на други болници – 25 ст. Това е 12 пъти разлика в цената за едно и също лекарство, една и съща молекула, с една и съща лекарствена форма, в един и същи месец.

През май 2023 за таблетки с международно непатентно наименование (INN) Everolimus, използвани при лечение на пациенти с авансирал карцином на млечната жлеза, НЗОК е заплатила, за единица активно лекарствено вещество, на някои болници 96 ст., а на други болници – 8.73 лв. Това е 9 пъти разлика в цената за едно и също лекарство, една и съща молекула, с една и съща лекарствена форма, в един и същи месец.

Отделно от въпроса кой да провежда търга, депутатите трябва да решат до февруари и друг важен и спорен въпрос: по какви цени да плаща НЗОК онколекарствата на болниците, когато не е проведен централизиран търг и не са договерени "референтни" цени. Тук отново има несъгласие между партиите в управлението. Предложението на ПП-ДБ води до икономия от 60 млн. лв. годишно и цели по-ефективно разходване на обществния ресурс. Докато това на ГЕРБ води до икономия от от едва 8 млн. лв, тъй като при него водещ е интересът на болниците. Този въпрос обаче ще се решава след Нова година.

От годините без действащ търг и единни цени, по които НЗОК да плаща онколекарствата на болниците, е видно, че МЗ не е особено изобретателно нито в това да предложи работещо решение, нито да проведе търг. Първият и последен успешен централизиран търг за онколекарства беше проведен в началото на 2020 г. по времето на министър Кирил Ананиев и то след многобройни перипетии.

Относно това трябва ли НЗОК да финансира нововъзникнали болници и отделения в хода на бюджетната година и то в държавата с най-много болници на глава от населението в ЕС, които стоят полупразни, има солидни аргументи в полза на предлагания мораториум. Не случайно докато беше на власт ГЕРБ също въвеждаше забрана за финансиране на нови болници и дейности през бюджета на НЗОК, за да се вмести в планираните средства.

Освен това между двете четения на Закона за бюджета на НЗОК за 2024 г. се предложиха и компромисни варианти. Например ако се разкрие уникална за дадена област медицинска дейност, до която пациентите досега не са имали достъп, тя да бъде финансирана. Т.е. да се отказва финансиране само за дублиращи дейности. Или пък мораториумът да не важи за педиатрични звена. Крайното решение обаче зависи от гласуването в зала.

Каквото и да е то, е видимо, че сред партиите, подкрепящи правителството, няма консенсус и относно болничната политика. Докато ПП-ДБ и излъченият от тях здравен министър декларират, че работят да ограничат безконтролното разрастване на раздутата болнична мрежа, ГЕРБ брани интереса на болниците да се развиват и разрастват, което обрича всякакви по-смели промени на неуспех.

През това време НЗОК продължава да финансира безропотно от нашите здравни вноски лекарства, които уж друг договаря, ама все не сколасва да договори, по ощетяващи обществения ресурс цени, определени от трети. И продължава да финансира никнещите като гъби нови болници, получили разрешение отново от някой друг, без това да е съобразено с бюджета ѝ.