"Жълтите жилетки" са недоволни от обещанията на Макрон

Президентът вдига със 100 евро минималната заплата и отменя новите данъци върху пенсии под 2000 евро

Кадър от протестите на жълтите жилетки

И крайната десница, и крайната левица, и "жълтите жилетки" във Франция са недоволни от мерките, обявени от президента Еманюел Макрон в отговор на протестното движение, съобщиха световните агенции.

В телевизионно обръщение към нацията в понеделник вечерта Макрон обеща увеличение със 100 евро на минималната месечна заплата във Франция от януари, анулиране на увеличаването на данъците върху пенсиите под 2000 евро и освобождаване от данъци на извънредния труд. Френският президент призна, че е подценил кризата.

Тези мерки ще струват между 8 и 10 милиарда евро, съобщи френският държавен секретар за публичните дейности и финанси.

Левият радикален водач Жан-Люк Меланшон и лидерът на Социалистическата партия Оливие Фор обаче порицаха Макрон, че въвежда мерки, които ще бъдат платени от обикновените хора, а не от много богатите.

Меланшон каза, че ще има пети рунд от протести идната събота: "Пето действие от началото на гражданската революция в тази страна, това ще е голяма мобилизация".

Лидерката на крайнодесния Национален сбор Марин Льо Пен написа в Twitter: "Макрон се отказа от някои свои фискални грешки - това добре, но той отказва да признае, че недоволството е срещу отстоявания от него модел". Според нея президентът "отстъпва, готвейки се за скок".

В Марсилия, Рен, в редица други градове "жълтите жилетки" са все така гневни след обръщението на Макрон, съобщава Франс прес и цитира реакциите на някои от тях: "маскарад", "перчене", "измама", "представление", "лепенка върху рана от изгаряне", дори "провокация".

"Може би ако Макрон бе казал тези неща преди три седмици, щеше да успокои движението, но сега е много късно", казва 34-годишен участник в протестите. "Чувства се като заложник и хвърля по някоя троха", казва друг.

Какво обеща Макрон?

В понеделник вечерта под натиска на протестите френският президент обеща увеличение със 100 евро на минималната месечна заплата във Франция от януари.

Макрон каза също, че обявява "социално и икономическо извънредно положение". Планираните данъчни увеличения върху пенсиите няма да се прилагат за хората с доходи под 2000 евро. Няма да се облагат и парите за извънреден труд.

Той прикани работодателите, които могат да си го позволят, да платят на своите работници специална премия за края на годината, която да бъде освободена от данъци и социални удръжки.

Макрон обаче отказа да върне данъка върху богатството.

Той обеща, че ще бъдат използвани "всички средства", за да се възстанови спокойствието след съпроводените от насилие протести, които разтърсиха Франция.

Това беше първото му обръщение към нацията, откакто насочените срещу данъците демонстрации прераснаха в бунтове в Париж.

Президентът се опита да възприеме мек и успокоителен тон и призна, че "гневът и възмущението" на обществото са свързани с високите разходи. Той обаче заяви, че няма да има толерантност към хората, стоящи зад насилието при протестите.

По думите му "никой гняв не оправдава" нападането на полицаи или плячкосването на магазини. Тези прояви заплашват високо ценената свобода във Франция, подчерта Макрон.

Мерките, обещани от президента, ще струват между 8 и 10 милиарда евро, съобщи държавният секретар за публичните дейности и финанси Оливие Дюсопт, цитиран от Ройтерс.

"Това е между 8 и 10 милиарда евро. Сега сме в процес на прецизни изчисления, за да видим как да финансираме (мерките)", каза той по телевизия Бе Еф Ем.

Сега минималната заплата е малко под 1200 евро месечно, а от данъци са освободени пенсиите под 1200 евро, припомня АФП.

Десетина минути, за да потуши бушуващ пожар
 
Десетина минути, за да потуши бушуващ пожар - снощи френският президент Еманюел Макрон направи най-важното си изявление от началото на петгодишния си мандат след десетдневно мълчание, повече от три седмици протести и също толкова съботи, белязани от насилие. Обявявайки "икономическо и социално извънредно положение", държавният глава отговори на гнева на "жълтите жилетки" и огласи конкретни мерки, пише в. "Паризиен" след снощното обръщение на президента към нацията.
 
Този път не може да се каже, че "се вслушва в гнева", без да си направи и най-малък извод. Снощи полумерките, сдържаността и перифразите бяха забравени - за да възстанови контакта си с французите и да им покаже "любовта" си, държавният глава не се скъпеше, отбелязва в редакционна статия в. "Фигаро".
 
Колкото до стила, президентът направи всичко възможно да поправи имиджа на високомерие, снизходителност и дистанцираност, свързван систематично с него от началото на кризата, като направи поредица самокритични изказвания, включително, че властите не са съумели да отговорят на обществения гняв, допълва вестникът.
 
Впечатляващите мерки в полза на повишаване на покупателната способност, обявени от президента, ще струват, според източник, близък до министерството на икономиката и финансите, около 7 милиарда евро, тоест около 0.3 процента от брутния вътрешен продукт. Към това трябва да се добавят 0,2 процента (4 млрд.) от отменянето на данъка върху горивата и мерките, свързани с екологичния преход.
 
При липсата на ново съкращаване на публичните разходи, дефицитът догодина вероятно ще надхвърли 3 процента. Досега разликата между приходите и разходите бе програмирано да достигне 2.8 процента от БВП. Тя обаче може да се окаже 3,2 и повече процента, тъй като протестите на "жълтите жилетки" се отразиха върху растежа в края на годината, а оттам и в началото на следващата, посочва в. "Поан".
 
Политическите кризи във Франция винаги са се разраствали до бунтове, за разлика от тези във Великобритания, отбелязва британският в. "Гардиън". Опитите на президента Еманюел Макрон да извърши радикални реформи в боледуващата икономика винаги са били трудни.
 
Бившият президент Никола Саркози се опита да приложи същата нео-Тачърска програма и се сблъска със същата криза на властта. Франция е по-поляризирана дори от Великобритания. Въпреки това политическите кризи там винаги са се разигравали на улиците на Париж. Миналата седмица Макрон прочете графитите върху Триумфалната арка и капитулира, а после преговаря с водачите на вълненията, допълва вестникът.
 
Крехкостта у дома неизбежно води до отслабване на влиянието в чужбина. Макрон нееднократно е заявявал, че международното доверие към него зависи от способността му да осъществи реформи в национален план, което сега е застрашено, докато той се стреми да запази президентското си управление, отбелязва "Гардиън" в друга статия.
 
Амбициите, които Макрон имаше преди да стане президент - да вдъхне нов живот на европейските проект като съживи партньорството с Берлин - вече бяха осуетени от относителната слабост на германския канцлер Ангела Меркел след разочароващите ѝ резултати на изборите миналата година.
 
Четири месеца преди изборите за Европейския парламент, на които се очаква сериозно настъпление на националистическите и нелибералните сили на континента, един обезсилен Макрон начело на хаотична, разбунена Франция е последното нещо, от което се нуждае Европа, подчертава всекидневникът.  
Още по темата
Още от Европа

За или против машинното гласуване?