Златен лъв за Американската мечта

Десет дни публика, жури и актьори във Венеция водиха борба за оцеляване. Общият враг на кинолюбителите и кинотворците нападаше при температури от над 30 градуса отвсякъде - облаци от комари и паяци завладяха помещенията на хотели и зали, както никога до сега през септември. Друга, много по-тежка борба води и спечели на юбилейния 65 -ти фестивал на Лидо американският актьор Мики Рурк ( "9 седмици и половина", "Sin City", "Домино"). С ролята си на застаряващ борец във фаворизирания филм "The Wrestler" на 39-годишния режисьор Дарън Аронофски, 55-годишният актьор постигна впечатляващо завръщане на големия екран.

Стартирал в последния ден на конкурсната програма, филмът събра овациите на публиката. Тя неприкрито се наслади на играта на Рурк в историята на неудачника, изживяващ след много удари на съдбата, от юмруците и телата на противниците си, именно в есента на живота си Американската мечта. Журито, оглавявано от немския култов режисьор Вим Вендерс присъди на 6 септември единодушно Златния лъв на този филм.

С лице, променено след повече от странни пластични операции, подпечатан от годините и не винаги здравословния си начин на живот, Мики Рурк се радваше като малко дете на наградата. Пози, подскоци и всевъзможни куриозни до цинични коментари на възбудения актьор показаха колко силно се идентифицира с героя си и колко дълго е чакал признание. "За да се справиш с живота, трябва да имаш топки. В топките е цялата работа зад Американската мечта, казвам ви", коментираше със свойствена лаконична мъдрост Рурк пред публиката при награждаването. Кратката рецепта за оцеляване крие горчив опит на дългогодишни борби за място под слънцето в Холивуд.

Младият Аронофски развива филма в стила на неореалистична модерна драма, в която централно място заема борбата на застаряващия борец - със себе си и собственото минало и с тлението - с възрастта, преходността и смъртността на тялото. Ролята е разработена специално за Мики Рурк, това личи категорично, както и респектът на Аронофски към актьора.

Ранди "The Ram" Робинсон е бил звезда на рестлинга през ранните 1980-те, притежавал е слава, която го заслепява, държи се брутално и цинично с всички околни, включително с дъщеря си. Сърцето на безсърдечната планина от мускули му прави именно лошата шега. Той заболява и като сърдечно болен е без перспектива в бранша. Години по-късно е деградирал до негодник. Изрусената дълга до кръста коса на настоящия месар е остатъчен белег на амбициозния му имидж преди да поеме пътя по социалната стълба надолу. Дарън Аронофски връща героя си на ринга и обратно към смия него и към най-скъпото му по един безкомпромисен начин, без патетика. Силна асоциация с Ийстууд и драмата му "Million Dollar Baby"  напомня, че Аронофски (Requiem for a Dream, The Fountain - със съпругата му, носителката на Оскар Рейчъл Уайз в главната роля) не случайно носи прозвището детето -чудо на Холивуд (първият си филм снима на 20 години).

Сред победителите на тазгодишния юбилеен филмфест във Вененция

е и немският режисьор Вернер Шрьотер, наричан от колегите си Истерикът, заради експресивното поведение и ексцентричността си като личност и киномайстор. Той получи наградата за цялостно творчество от ръцете на Вим Вендерс.

В програмата участва "Nuit de Chien" - мелодрамата му за една сюрреалистично представена гражданска война, за сблъсъка на хуманизма и културата с условията за оцеляване в една диктатура. Творбата му е тежка и изисква от публиката много познания за историята, философията и музиката на Европа. Алегориите с фрагменти от творби на Моцарт, Бах, Росини, Вагнер и препратките към множество специфични метафори и образи от европейското литературно и художествено изкуство затрудняваха неподготвените. Филмът бе приет с неразбиране и известно отегчение, въпреки че получи Специалния лъв за цялостен принос към киноизкуството. С подобно безразличие бе оценен и друг силен филм, който получи Специалната награда на тазгодишното жури - етиопската епопея "Teza" на Хайле Герима.

Сребърен лъв за режисьорско майсторство получи младият руснак Алексей Герман -син за филма си "Хартиеният воин". Драмата е своеобразен психологически поглед (с изключително добър операторски и актьорски екип) върху крайната фаза на подготовката на първия космически полет.

Призът за най-добър актьор, "Coppa Volpi", получи италианецът Силвио Орландо за феноменалната си роля във филма "Бащата на Джована". Семейната драма развива връзката между баща и дъщеря, която след нанесени ѝ рани в живота, когато той не е могъл да ѝ помогне, става убийца на мъже. Пупи Авати, бащата на Джована, трябва да застане лице в лице с дъщеря си, с миналото ѝ, с демоните на настоящето ѝ. Филмът е един от най-добрите на италианското кино през последните години.

Призът за най-добра актриса получи французойката Доминик Блан за ролята ѝ във фаворизирания при откриването филм на дуото Бернар и Тривиди "Другата". Блан играе с много чувствителност комплексния образ на дълбоко наранена жена, която не се справя с пожеланата от нея самата раздяла и се оставя болката и самотата.

Наградата за най-добра млада актьорска надежда получи Дженифър Лоурънс за ролята си в "The Burning Plain" на Гуилермо Ариага. Не само заради играта на Ким Бейсинджър и Чарлийз Терон драмата на мексиканския режисьор се превърна във фаворит на публиката, която подобно двете актриси очакваше (и с пълно основание) награди. Двупластовата история за разрушените връзки между майка и дъщеря, болезнените преживявания, на които от детството и на двете са примки за пътя им в живота и една към друга е инсценирана перфектно. Лоурънс партнира на двете диви суверенно, а Гуилермо Ариага (сценарист на "Вавилон" и "21 грама") оставя и на трите нужната свобода да развият образите на героините си така, че да ги направят неповторими. Един прекрасен филм, който, ако бъде номиниран за Оскар, както се очаква, би донесъл заслужено на Ким Бейсинджър и Чарлийз Терон статуетката.

Разочарование предизвика липсата на награди за японските майстори на филмовото изкуство, които представиха силни филми.

Новата трагикомедия на Джонатан Дем "Rachel Getting Married"

остана също без награда, а до края беше един от фаворитите за Златния лъв. Очаква се и "Rachel Getting Married" да бъде номиниран за Оскар тази зима - актьорското дуо Ан Хадъуей - Роз Мари Деют и режисьорът Джонатан Дем го заслужават  - определено филмът е един от най-силните на годината. Американският режисьор прави с филма си своеобразен аналог на "Празникът" на Томас Винтерберг. Силните женски образи, своеобразният им хумор при цялата трагичност на загубите в живота им, динамиката на повествованието правят от новия филм на Дем без преувеличение майсторско произведение от ранга на най-доброто от драматичното наследство на Холивуд. Ан Хадъуей, която расте професионално с всяка своя нова роля, играе в "Rachel Getting Married" заедно с Роз Мари Деют вероятно най-тежката си и комплексна филмова героиня - Ким.

Наркозависима, страдаща от булимия и безсъние, Ким е изписана от рехабилитационен център, в който пребивава девет месеца без контакт с околния свят, за да присъства на сватбата на сестра си Рейчъл (Роз Мари Деют) с чернокож музикант. На партито се очакват разведените им и отчуждени родители. Рейчъл държи да празнува сватбата си в дома, в който някога са били макар и за малко щастливи, преди семейството да бъде разбито от кризите и несподелените болки на всеки един членовете му. Къщата се пълни с музиканти, роднини и приятели.

Рейчъл, чийто избраник е елитен творец, е фиксирана в идеята да направи всичко перфектно. Но старите рани и старите навици надделяват и объркват всичко - недоверие, страх, предразсъдъци са бариерите при първите контакти между някога близките хора сред новата обстановка, инсценирана от младоженката. За неин най-голям ужас, сестра ѝ не е реабилитирана, майка ѝ закъснява и обърква всичко, свидетелката на брачната церемония отказва услугите си, кутията на Пандора е отворена с трагични избухвания на дълго събиран гняв. Ким е немощна под товара на дълго събирани обвинения. Преди години, в пристъп след взети екстази таблетки тя катастрофира, убивайки по-малкото си братче.

Трагедията на двете сестри кулминира в междуличностен катарзис, докато паралелни комични ситуации сред гостите правят хаоса на сватбата пълен. Но разказът се развива със своеобразна пластика, без да напряга, без да изисква осъждане или съпричастие - истински шедьовър на съзерцателното кино създава Дем, който дава пълна свобода на характерите и на актьорите да ги развият. Музиката на трагикомедията е елемент от режисьорския замисъл - тя съпровожда ненапрегнато повествованието, сякаш е допълнително съзерцателно сетиво. Действието, отначало до край пластично, притежава собствена сувереност и завършеност.

Дълго преди началото на 65 филмфест във Вененция бе оповестено

партито "Шампанско" в палацо Граси,

където италианската модна къща "Гучи" трябваше да присъди за първи път наградата си "Премиум Гучи" на режисьора и актьора Стив МакКуин ("Папилон"). На 3 септември лодките с логото на фирмата придвижиха филмови звезди, културни дейци, политици и журналисти по каналите към мястото на събитието. Където Изабел Юпер и Амира Сезар съкрушиха всички други дами с разкошните си рокли, разбира се, марка "Гучи". Организаторите на купона от своя страна съкрушиха гостите и станаха повод за подигравки на пресата - на партито липсваше шампанското...  и се предложи просеко от региона. Холивуд си тръгна - жаден и гладен. Но само три дни по-късно бе компенсиран - Златният лъв получи Американската мечта.