Известният конструктор на стрелково оръжие Михаил Калашников е починал на 94 години, съобщи ИТАР-ТАСС.
От 17 ноември той се намираше в реанимацията на републиканския клинико-диагностичен център в руската република Удмуртия.
През юни тази година Калашников беше хоспитализиран в Централната военна клинична болница "Мандрик" в Москва. Медиците го изследваха обстойно и му поставиха електрокардиостимулатор. Той бе изписан в началото на септември, след което в средата на ноември отново постъпи в болница.
Михаил Калашников е роден 10 ноември 1919 г. в Алтай. Знаменитият автомат "Калашников" (АК) е конструирал през 1947 г.
Днес оръжието се използва от силовите ведомства на повече от 100 страни.
Калашников е герой на Руската федерация, два пъти герой на социалистическия труд, лауреат на Ленинска и Сталинска награда, кавалер на ордена "Св. Андрей Първозвани".
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
69 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
от 68, продължение,
Първо се почна, че АК-то е копие на МП44 - от типа"вижте снимките! 1:1 са!"
Само че някои хора се заглеждат и се оказва, че има много разлики и "вижте снимките" вече не минава.
После се почна с "копирал, но го е опростил!"
И пак някои хора се зачитат и разбират, че пълня смяна на системата на заключването на затвора не е опростяване, че дори въртящия се затвор е по-сложно от заклинване.
После се почва с "газоотводната тръбичка!" - да де, но тя е измислена по-миналия век и …
е използвана в много самозарядни винтовки, както и в картечници преди МП44.
Като не мине никоя от горните глупости се почва "калашникой не може да измислил само АК-то! Шмайзер трябва да е - той е пратен в Ижмаш!"
Добре- само че Калашников не е работил в Ижмаш до 48-ма, ното пък АК-47 е първата му работа.
И това като не мине - почват и други свободни съчинениq в стила на "Новата политическа линия!"
67,
почти добре напаснато, като за измислица.
Изтървано, разбира се, къде се разработва АК-то, доста свободни съчинения, и няколко лъжи.
Типично - взима се малък период и давай да ръсим глупости.
Калашников не е бил неизвестен - в бройката му влизат брояч на изстрели на танк, брояч на моторесурс (препоръчан за производство). Заради този брояч на моторесурса непознатия за никого е запознат с Жуков (че и разговорче са си направили). После е пратен в киевско танково училище. А по някое време създава …
и картечен пистолет - малко сложен за производство и затова не приет. После работи на самозарядна винтовка.
А тук попадаме и на "лека" лъжа(какво да се прави - като се пишат измислици се получав): "През 1948 година се извършват първите изпитания на АК и те са много успешни."
АК-то е минало тестовете през 47-ма и тогава е приетно на въоръжение. Чак след това Калашников го пращат в Ижмаж, а до тогава той там не е работил.
Много народ се пробват да пренапишат историята, но нещо не си стиковат измислиците както трябва. Да де - за хора, които искат да вярват в "правилното" - става.
Коментарът е за вас!
Как Хуго Шмайзер създаде АК-47(Калашников) за СталинАвтор: boristodorov56 Категория: Политика
Прочетен: 7165 Коментари: 134 Гласове: 27
Последна промяна: 03.01 10:25
„Калашников не можеше да работи дори като чертожник. Техниката на проектирането и изчисленията бяха за Михаил Тимофеевич напълно непознати … би ли могъл никому неизвестният сержант със седмокласно образование да удържи победа в съревнованието с опитни конструктори-оръжейници, ако зад него не стоеше група от знаещи, …
талантливи и имащи власт хора? Аз мисля че едва ли, особено ако се отчете, че първият образец на автомат Калашников беше директно бракуван без право на доработка …”
Александар Зайцев, военен инженер-конструктор
http://boristodorov56.blog.bg/photos/71379/original/KalashnikovMichael1947_thumb.jpg
Вижте горната снимка.
Сержантът в позьорска поза пред чертожната дъска е Михаил Калашников набеден за баща на прочутия автомат Калашников. Миша е учил много малко. Няма дори средно образование и никога не е посещавал каквото и да било специализирано техническо училище, а да не говорим за университет. Сега, обърнете внимание на другите военни на снимката. Погледнете лицата им, забележете леките усмивки. Тези хора са водещи съветски специалисти и професионални конструктори на оръжие. Забелязахте ли иронията в очите им? Унижени в ролята на асистенти на неграмотния сержант, който трудно смятал и не можел да работи с логаритмична линийка, на полковниците с университетско образование не им оставало нищо друго освен мълчаливата подигравка, защото те знаели истината – Калашников е просто пропаганден клоун и никога не е изобретявал АК-47.
Как се е случило всичко?
В началото на войната Германия разработва нов патрон 7,92 мм. В последствие Хуго Шмайзер създава за него опитен образец на ново оръжие Mkb-42 (Maschinenkarabiner). Следват изпитания на Източния фронт през 1942 година, модификации и в началото на 1943 година оръжието в малка серия като МР-43 (Maschinenpistole) е пуснато в серийно производство с около 1200 бройки на месец. Обяснението за това малко количество е, че германското ръководство и лично Хитлер са били против масовото превъоръжаване на армията по време на интензивните бойни действия. По тази причина, първоначално новото оръжие е доставено на танковите части и елитните подразделения от Waffen SS. Едва през 1944 година усъвършенстваният вариант на системата Шмайзер е пуснат в масово производство под име StG-44 Sturmgewehr(щурмова винтовка). По този начин немският конструктор създава нов клас стрелково оръжие с блестящо бъдеще – щурмовата винтовка. Днес то доминира в цял свят и едва ли има човек да не е чувал за американската M-16 или разбира се за автомат Калашников, който представлява „истинската” немска щурмова винтовка.
Въпреки, че късната поява на това революционно оръжие не успява да промени хода на войната, използването му от немските войски срещу руснаците в Източна Прусия е една от причините за огромните съветски загуби в това настъпление. Нещо повече, това просто и надеждно оръжие охотно се ползва и от съветските солдати, които при щурма на Кьонигсберг захвърлят проблемните ППШ и ППС и действат изключително с трофейни StG.
Съветските специални служби се добират до първите образци на Mkb-42 още в края на 1942 година, но интензивните опити за клониране немското изобретение започват на 15 юли 1943 година. На тази дата пред техническия съвет на Народния комисариат по въоръженията , в който участват и специалисти конструктори, е бил демонстриран трофеен МР-43 и патрона за него. Заседанието завършва с решение за създаването в най-кратки срокове на подобно съветско оръжие. Решението е взето, но се оказва, че задачата не е никак лесна и две години след това напредъкът е меко казано незначителен. За тези две години, обаче, се случва нещо много важно – СССР придобива статут на победител във войната. Както всички знаем, победителите не ги съдят и съветските комунисти започват масово да копират немски трофейни технологии от ракетостроенето и самолетостроенето до стрелковото оръжие и лекарствата.
Къде е и какво прави в това време Хуго Шмайзер?
На 3 април 1945 година американските войски завземат неголемия град Зул в Тюрингия. Тук се намира и фирмата на Хуго Шмайзер където е съсредоточено основното производство на щурмгеверите. Колкото и странно да изглежда, американските военни експерти не проявяват голям интерес към новото оръжие. За разлика от тях руснаците, които имат вече зад гърба си две години неуспешни опити за копиране на автомата, през август 1945 година „молят” американските си съюзници да им доставят 50 бройки Stg-44 от последните модификации налични в складовете на фабриката. Молбата им е удовлетворена и оръжията заминават за СССР с допълнителен бонус – заедно с тях за Москва пътуват и 10 785 страници чертежи и техническа документация.
По-късно през есента на 1945 година, американските окупационни власти арестуват Хуго Шмайзер и брат му Ханс Шмайзер по съмнения за участие във военни престъпления, но поради липса на доказателства те са освободени, а фирмата се преориентира към 100% невоенно производство на резервни части за велосипеди. В края на същата година, Тюрингия влиза в съветската окупационна зона, американските войски се изтеглят и на тяхно място пристигат руснаците.
В средата 1946 година с надзора над новото оръжие се ангажира лично Сталин. В конструкторските бюра заели се с проектирането му настъпва паника. Новият стопанин иска бърз резултат и това налага нов подход към проблема.
През октомври 1946 година в къщата на Хуго Шмайзер в Зул нахлуват офицери от НКВД и заповядват на 62 годишния инженер да се подготви за заминаване заедно с болшинството от сътрудниците си във фирмата. Разрешава им се да вземат със себе си семействата и каквото пожелаят от имуществото си. Съпругата на Шмайзер отказва да го последва и остава в Германия. Докато техническият персонал се готви за заминаване към СССР, в завода се демонтират и прилежно опаковат оръжейните производствените линии. Оборудването и строго охраняваните немски специалисти пристигат в Ижевск на 24 октомври 1946 година. Към тях се присъединяват и други известни немски конструктори – Карл Барнитцке, Оскар Шинк, Оскар Бетцолд, Отто Дич и Ханс-Йоахим Дич. Някъде пак в този период, на Урал е заточен и Вернер Грюнер(Werner Gruner) ведущ немски оръжеен специалист в щампите и заварките, съавтор на известната картечница MG-42. Вернер променя технологията за изработване на ствола на АК, като заменя фрезовата технология от парче метал с щампова.
След установяването на германците в СССР, работата потръгва бързо. През 1948 година се извършват първите изпитания на АК и те са много успешни. Тук е мястото да уточним, че в този период съкращението АК няма нищо общо със сержант Калашников и не означава “автомат Калашников”, а “автоматический карабин”. Точно в този момент, след първите успешни изпитания, се появява за първи път и Михаил Калашников. От този момент започва и пропагандното изграждане на легендата за простия неграмотен работник изобретил супер оръжието АК-47. Калашников, който тогава е само на 27 години, пристига на работа в конструкторското бюро на „Ижмаш” през месец декември 1948 година, където в същото бюро от вече две години се труди и екипът на Хуго Шмайзер. Интересно е, че този факт е напълно премълчан в автобиографията на Калашников.
В същото време докато пропагандната машина на комунистите се занимава с изграждането на мита за Калашников, нещата с новия модел на щурмовата винтовка напредват. Основен проблем е, че Шмайзер не е доволен то затвора, въпреки че той осигурява минимална ширина на оръжието. Това налага да се приспособи схемата на затворите на немските авиационни картечници и да се преработи за АК47. Още в началото един от най-тежките проблеми на автомата е разсейването при стрелба(особено в неустойчиво положение или в движение). За решаването на този проблем отново е ангажиран Хуго Шмайзер, а не „гениалния” самоук Калашников работещ в същото бюро.
След първите опити, се появяват още два тестови образеца на новото оръжие през 1950 и 1951 година. Нанасят се нови корекции и подобрения. В началото на 1952 година работата по автомат Калашников е приключена и на всички немски специалисти им се позволява да се завърнат у дома. На всички, но не и на Хуго Шмайзер. Той остава в СССР още половин година като съветник по организацията на промишленото производство. В Източна Германия Шмайзер се завръща на 9 юни 1952 година. Той умира на 12 септември 1953 година в градската болница в Ерфурт от белодробно заболяване. В същата година изобретението му АК-47 е утвърдено за масово производство и започва приемането му на въоръжение в съветската армия.
65 браунинг е измислил принципа на презареждане не АК-47.Почти всички съвременни щурмови карабини работят на този принцип но механиката е различна.
Ми, добре. Браунинг го е измислил.
http://handguns.g00net.org/FN_Browning/FN_Browning_history.htm тук може да прочетете за браунинг ако наистина се интересувате а нямате за цел просто да се заяждате
в интерес на истината СКС-45 е по близо като конструкция до StG 44 но и там не може да се говори за копиране.Възможно е Хуго Шмаизер да е участвал във усвояването на производството на АК-47 което също не е лесна работа но това по никакъв начин не променя факта кой е създателя на АК-47
59 не си в час.принципа на презареждане с отвеждане на част от газовете и газово бутало е измислен и приложен за пръв път от Браунинг така че в това отношение нито Шмаизер нито Калашников са първооткривателите на този механизъм .Заслугата на Калашников е в създаването на изключително проста и надеждна конструкция.В създаването на каквато и да е машина участват много хора -конструктори ,технолози ,металурзи.Обикновено тя носи името на този които е създал принципната конструкция.За последен път пиша …
-разглобявъл съм и двата типа оръжие -АК-47 не е опростена версия на StG 44 а съвсем различна конструкция, като затворен механизъм ,ударно спусков механизъм затворен блок и кутия.принципът на работа на механиката е различен.Общото е принципът на презареждане с отвеждане на част от газовете но както писах по горе той е дело на Браунинг.
Чакай, сега, №60. И руснаците си имат достижения в оръжейните технологии. Не друг, Виктор Суворов пише как се изпреварили всички в танкостроенето, минохвъргачките, оръдия и т.н. Образец 38-ма, 39-та година. Някои май все още са на въоръжение тук-там. Става дума за отдаване на заслужена почит за немските конструктори, измислили Щурмгешутце. Някак не е етично. Американците не се срамуват от Вернер фон Браун. Защо руснаците не си кажат откъде са изкопирали автомата. Въпрос на комплекси вероятно.
Както е тръгнало и БМ-13/Катюша сигурно е немско производство....ха,ха,ха.