Ти си това, което четеш

Миглена Тачева: Държавата заведе делата за царските имоти по политически съображения

Въпросът трябва да се реши със закон, казва координаторката на работната група по казуса
Лили Границка | 08:07 | 14 декември 2017 | 18 коментара

Миглена Тачева, директор на Националния институт на правосъдието и бивш министър на правосъдието в правителството на Симеон Санксобургготски, беше координатор на работната група към правосъдното министерство, натоварена да изработи становище по по казуса с т.нар. царски имоти. Групата беше създадена по разпореждане на премиера Бойко Борисов след получено писмо до него от бившия премиер и цар Симеон Сакскобургготски. На 4 декември правосъдният министър Цецка Цачева обяви становището: казусът с царската реституция отива в парламента, тъй като не е работа на изпълнителната власт да се занимава с това. Цачева препоръча специален закон, но ГЕРБ казаха, че няма да инициират такъв, ако няма пълен консенсус. До момента Миглена Тачева не е коментирала нищо по темата.

Г-жо Тачева, защо решихте да коментирате темата с "царските имоти"?

През последните седмици се изговори и изписа доста - от откровени лъжи, до полуистини. Неправилно се интерпретира и решението на групата, като се внушаваше, че работната група обсъжда държавата да подарява имоти, че ще се отменят съдебните решения, че държавата бие отбой, че държавата се отказва, въпреки че печели всички дела... Все в този стил спекулации. За това се съгласих на това интервю, за да се опитам да осветя работата на работната група и мотивите за предложението ни за необходимостта от приемане на закон, който да признае собствеността на имотите на царската фамилия. Улеснена съм след интервюто на министъра на правосъдието, г-жа Цачева в сряда пред БНТ, за което я поздравявам. Това е позицията на министър на правосъдието, който е призван да бъде страж на правата на българските граждани.

Изчетох доста публикации и документи. Прави впечатление, че през тези 19 години темата се е отваряла не един път за обсъждане, правени са парламентарни комисии, внасяни са законопроекти, но и до ден днешен този въпрос не е решен юридически, грамотно и правно издържано. Разбира се, че темата се експлоатира в политически аспект, но и най-върлите противници на т. нар. "царска реституция", както и адвокатите, представляващи държавата по делата, нееднократно са посочили, че следва да се приеме закон, който да признае собствеността на царската фамилия.

Какво е решението на работната група?

Цитирам дословно решението на работната група:

Правните последици от обявяването на противоконституционност на Закона за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд І и Борис ІІІ и на техните наследници (ДВ, бр. 305 от 1947 г.) могат да бъдат решени само по законодателен път. Това е в съответствие с чл. 151, ал. 2 от Конституцията, съгласно който актът, обявен за противоконституционен, не се прилага от деня на влизането на решението в сила, и чл. 22, ал.4 от Закона за Конституционния съд, според който възникналите правни последици от актове, обявени за неконституционни, се уреждат от органа, който е постановил акта – в случая това е Народното събрание.

Изводът на работната група кореспондира и с т.3 на решение на Народното събрание от 18.12.2009 г. за спиране на разпореждането с поземлени имоти, земеделски земи, гори, сгради и движими вещи, за които има постановени решения за признаване и възстановяване правото на собственост или са дадени като обезщетение на наследниците на бившите царе Фердинанд І и Борис ІІІ и за спиране на експлоатационната и строителната дейност в посочените имоти, където е посочено , че спирането се налага до приемането на специален закон.

За становището на работната група да бъде уведомен министъра на правосъдието.


Какви са юридическите аргументи за това решение?

Въпросът, на който работната група трябваше да даде отговор, е възможните варианти за уреждане на спора. Всички сме свидетели, че през годините държавата, чрез своите институции, решава този казус разнопосочно и взаимноизключващо се.

Налагат се две становища относно правната характеристика и правните последици от решението на Конституционния съд от 1998 г., с което е обявен за противоконституционен Законът за обявяване държавна собственост на имотите на семействата на бившите цар Фердинанд и Борис III и техните наследници от 1947 г. (ЗОДС).

Първо становище - с което се приема, че решението на КС има отменително и правно възстановително действие. Т.е. ЗОДС не само, че се отменя и не се прилага занапред, но и автоматично се възстановява правното положение преди приемането му. А по отношение на реда, по който се извършва реституцията, се прилага по аналогия чл. 3 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти - имотите се възстановяват на лицата, от които те са били отнети или наследниците им.

Второ становище - че решението на КС няма правно възстановително и реституционно действие. И правните последици от това решение могат да се уредят единствено и само с изричен реституционен закон.

На основание конституционното решение, държавата, признавайки собствеността, започва процедури по връщането на двореца "Врана", "Царска Бистрица", ловната хижа "Саръгьол", "Ситняково", горите, къщата в Баня.

С изключение на "Врана", актовете за деактуване на останалите имоти са издадени от областния управител на Софийска област Олимпи Кътев и на област Пловдив Гьока Хаджипетков по времето на управлението на Симеон Сакскобургготски, което някои определят като конфликт на интереси.

Възстановяването на собствеността е дълга процедура и по тази причина за част от имотите тя продължава и след 2001 г., когато Симеон Сакскобургготски става премиер.

Например процедурата за къщата в Баня е продължила повече от 6 години и е приключила през 2005 г.

Какво друго обаче прави впечатление? Единственият имот, който тогава не е върнат, е т.нар. дворец в Кричим. По силата на законодателството тогава, когато имаш отказ от деактуване, този отказ се обжалва пред съответния съд. Адвокатите на Негово Величество обжалват този отказ.

По делото се произнася първо Пловдивският окръжен съд на 9 юли 2010 г., а след това и Пловдивския апелативен съд на 10 март 2011 г. Защо така подробно се спирам на тези дати?

Защото в тези две решения на окръжния и на апелативния съд в Пловдив, а след това и на Върховния касационен съд (ВКС), съдилищата застъпват становището, че трябва да има нарочен закон, който да уреди правните последици от решението по конституционно дело № 13/1998 г.

По двете решения на пловдивските съдилища се изследва института и правния статут на Интенданството. След това идва решението на ВКС, което е задължително за съдилищата по силата на тогава действащите разпоредби на Гражданско-процесуалния кодекс. Така държавата започва дела за оспорване на собственост и отнемане на вече върнатите имоти "Ситняково", "Саръгьол", "Царска Бистрица" и "Врана".

Какво се получава от правна и фактическа страна? Първо имаме решението на Конституционния съд, за което се смята, че има реституционен ефект. Има поредица от действия на държавни институции, които възстановяват собствеността върху имотите на основата на това конституционно решение. Стигаме до решенията на пловдивските окръжен и апелативния съд и на ВКС, в чиито мотиви съдиите изрично посочват, че трябва да има закон, и че тази реституция не е проведена законосъобразно.

Тогава вместо да се започне дискусия и да се търси съгласие за приемане на закон, държавата чрез изпълнителната власт започва да води дела за тези имоти, за което, както скоро се разбра са платени милиони. А преди това същата тази власт ги е върнала. Това е нонсенс.

Защо държавата твърди, че единствено къщата в тогавашното село, а днес град Баня, е безспорно на царското семейство?

И аз се чудя защо се мери с двоен аршин. Защото Баня е върната на същото това основание, на което са върнати и останалите имоти – решението на КС, с който е обявен за противоконституционен закона от 1947 г. Така за един имот се основаваме на решението на КС, а за всички останали се започват дела.

Хората ще кажат, нормално е да защитавате Симеон Сакскобургготски - тя е човек на царя. Била сте зам.-министър на правосъдието в правителството "Сакскобургготски" и министър на правосъдието в кабинета "Станишев", когато управляваше БСП, НДСВ и ДПС. Как ще им отговорите?

Имам добър диалог с Негово Величество Симеон II. Но не става въпрос за негова защита. Той има адвокати, които защитават интересите му. Тук става дума за права и справедливост.

В Конституцията ни е прогласено, че България е правова държава, в която са гарантирани живота, достойнството и правата на личността. В тази връзка ще си позволя да перефразирам стих на проф. Кино Лазаров, който казва: "Всяка правова държава има нужда от правов народ!" Такъв народ ли сме ние? Защото говорим за правова държава и справедливост само тогава, когато са нарушени нашите права или тези на близките ни.

Да, но един от аргументите, който се изтъква, е че имотите са собственост на Интендантството, което е било държавна институция, т.е. царски имоти не са лична собственост. Дворците са построени с държавни пари и по тази причина имотите са държавна собственост, а не на Симеон Сакскобургготски.

Когато е правен описът на царските имоти през август 1946 г., по заповед на тогавашния премиер Кимон Георгиев, ясно са разграничени личните имоти на царската фамилия.

Няма спор, че до 1947 г., до провеждането на референдума, България е била конституционна монархия с всичките последици, произтичащи от това. А за една монархическа институция и Интендантството, трябва да се произнесат и историците.

Как си обяснявате позицията на ВМРО срещу връщането на имотите?

В декларацията на ВМРО няма изложени правни аргументи. Споделям позицията на председателя им г-н Каракачанов, за обсъждане на въпроса в съвета на коалицията.

БСП също се обявиха против. Лидерът им Корнелия Нинова каза, че няма да участват в писането на закон за царските имоти.

Всяка партия има право на политическите си решения. Но бих искала да припомня един проект на закон, внесен в Народното събрание от БСП на 13 февруари 2004 г., когато са били в опозиция. Документът може да бъде намерен в парламента. Вносители на този законопроект са Сергей Станишев, Любен Корнезов, Георги Божинов, Кръстьо Петков и Александър Арабаджиев.

И в него БСП предлага в чл. 1 - Налага възбрана върху недвижимите имоти и движимите вещи в тях по Закона за обявяване държавна собственост имотите на бившите царе Фердинанд и Борис и техните наследници.

А в чл. 4 пише - Собствеността на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и техните наследници ще се уреди със закон.

Това означава, че юристите, които следват духа на Конституцията и законите признават, че въпросът с царските имоти трябва да се уреди със закон. Любен Корнезов и Александър Арабаджиев са безспорни капацитети в правото.

Така през 2004 г. позицията на БСП е въпросът с царските имоти да се реши със закон.

След това през 2006 г. четирима депутати от Коалиция за България, включително г-жа Мая Манолова, участвали във временната комисия за установяване на отнетото и възстановено имущество на семействата на бившите царе Фердинанд I и Борис III и техните наследници, са се подписали под следната констатация:

1. Възстановяването на имотите, отнети със Закона за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд I и Борис III и на техните наследници от 1947 г., е станало на основание на РКС 12/1998 г. по конституционно дело № 13/1998 г.

2. Действията по деактуване на имотите са извършени на основание на РКС 12/1998 г. и не са били атакувани като незаконосъобразни.

По-късно, през 2009 г., когато се приема решението за мораториума, БСП гласува "против". Което от юридическа гледна точка, според мен е правилно.

Вижда се, че през годините БСП са отправяли различни послания в зависимост от това дали са били във властта или в опозиция. За обективност трябва да отбележим, че те не са единствените. Самите държавни институции са действали разнопосочно.

Ако веднага след решението на КС от 1998 г. беше приет закон, както за другите отнети по различни начини собствености след 1944 г. – едра градска, конфискация, национализация, ТКЗС-тата, тогава този въпрос щеше да бъде решен много отдавна по един правилен и конституционно издържан начин.

Защото бяха написани специални реституционни закони, по които всеки друг български гражданин възстанови собствеността си, отнета по времето на комунистическия режим, а единствено за царското семейство държавата не само, че не направи това, а с поредица решения и действия първо призна юридически и фактически царската фамилия за собственици на имотите, а след това по чисто политически и конюнктурни съображения наложи мораториум и заведе дела.

Сега на ход отново е държавата!

Още по темата
Още от Интервюта

Чие изказване описва най-добре показния арест на кметицата на "Младост"?