Плевнелиев: Цената на политическия компромис се оказа независимостта на съда

Цената на политическия компромис се оказва именно независимостта на съда, заяви президентът Росен Плевнелиев в петък на тържествения пленум по повод 135 години от създаването на Върховния касационен съд (ВКС) на България.

Плевнелиев, председателят на ВКС Лозан Панов и конституционни съдии, присъстващи на форума, изпратиха с бурни аплодисменти и ставане на крака министъра на правосъдието в оставка Христо Иванов, чиято последна публична проява бе на отбелязването на 135-та годишнина от основаването на ВКС.

Правова държава, върховенство на закона са възможни единствено, ако имаме независим съд, който да ги брани, посочи в словото си президентът като напомни, че това ни е казала Венецианската комисия съвсем наскоро и партньорите ни от ЕС, както и че това казват и очакват българските граждани.

Народното събрание се съобразило избирателно с част от препоръките на Венецианската комисия - за разделянето на ВСС, но не и с тази да дадем превес на колегията на съдиите, пряко избрани от техни колеги, каза държавният глава по повод гласуваните в сряда конституционни промени, довели до оставката на правосъдния министър Христо Иванов.

Той приветства широкото политическо съгласие за промени в Конституцията, но припомни, че нееднократно е призовавал народните представители за реализиране на тези и други демократични идеи, включително отмяна на тайното гласуване.

"Не можем да не признаем, че една от най-важните заявени промени - за начина на разделяне на колегиите във ВСС, не бе реализирана по начин, който да спечели пълното доверие на магистратите и обществото", добави Плевнелиев.

Той се надява, че все повече български политици ще осъзнаят важността на този въпрос и ще го поставят над своите партийни интереси. "От това зависи успехът на всички останали реформи и просперитетът и благосъстоянието на нацията”, подчерта президентът.

"Бъдете непримирими към тези, които не притежават висок морал”, обърна се той към съдиите.

Председателят на ВКС Лозан Панов започна изказването си с цитат от Франклин Рузвелт: "В политиката нищо не е случайно и ако нещо се случило, то е замислено".

Лозан Панов, който е единственият от "тримата големи" в съдебната власт (другите двама са главният прокурор Сотир Цацаров и председателят на ВАС Георги Колев), който настоява за истински реформи, отново разкритикува ревизията на договорените в "историческия компромис" конституционни промени.

"Единственото, от което трябва да се страхуваме, е самият страх", подчерта Панов.

Той посочи, че усилията, положени за спъването на съдебната реформа, са обясними, защото в противен случай държавата щеше да бъде върната на гражданите. Парламентът се опита да убеди всички, че съставът на ВСС не е важен, каза шефът на ВАС.

Най-правилният подбор на членовете на ВСС е сигурен знак за промяната, каза Панов.

"Да, парламентът отказа да предостави независимостта на съда на най-високото място, но независимостта не се дава и не се записва в Държавен вестник", обърна се Христо Иванов към съдиите.

Той каза, че през времето, когато е бил министър, е наблюдавал българските съдии да си извоюват независимостта и даде за пример това, че ВКС намери формите да се включи активно в избора на свой председател.

"Тази независимост не е нещо, което парламентът ще даде, а ще трябва да се съобрази с факта, че тя тук живее. В България се сменят и закони, и режими, и конституции, но независимостта тук живее. Искам да споделя огромната ми гордост от българските съдии, българската държава и общество може да се гордее със съдиите, които има", заяви още министърът на правосъдието в оставка Христо Иванов.

Той коментира, че освен конституционните промени, причина за оттеглянето му е и реакцията на институциите на скандала "Яневагейт" и отказа да се направи сериозна проверка на случая, от огромната медийна кампания срещу него и като резултат акта на парламента.

"В кой момент оставката ми е станала предсказуема няма значение, важното е, че е напълно обоснована днес", каза Христо Иванов.

Преподавателят по право в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и съветник на президента – доц. Кристиан Таков, също произнесе слово пред присъстващите, поздравявайки Христо Иванов за подадената от него оставка, "която онзи ден тури непостижими нравствени жалони за огромна част от българската политическа класа".

"Държавността е усещането за смисъл от това да живеем заедно на едно място с още няколко милиона души. Държавността има оправдание само ако прави хората щастливи. Всяка от трите власти или съзидава, или руши държавността по своему: законодателят – с мъдри или с несполучливи закони; екзекутивата – с ефективност или с некадърност. Съдът пипа по нещо свещено – чувството за справедливост. Ако съдът дезертира от длъжността си, той трайно фрустрира хората, убива вярата им и ги развращава. Ако е на мястото си, прави ги силни", заяви Таков.

По думите му реакцията срещу всяка от трите власти в държавата е различна – "срещу първите две власти може да има организиран протест – защото с действията си поначало засягат мнозина и наведнъж".

"Срещу съда обаче трудно се акумулира енергия – защото решенията му удрят отделния. На лош съд обществото реагира не с гняв, а с по-страшни неща – с недоверие към съда, игнориране на правото и саморазправа вътре в обществото", допълни той.

"Какво е обаче тя – тая справедливост, на която сме се посветили? Тъй много са дефинициите ѝ, та философите ги е досрамяло и са скрили неможенето си зад опити да я класифицират като "изравнителна – разпределителна – човешка – божествена" и поне още десетина вида, стигайки дори до "екологична". Всъщност, тя е другото име на доброто. Но пък за това, какво е "добро", по света се водят и сега доста кървави спорове. Ако справедливостта е аморфна, на какво да се опрем тогава? Можем на вярата. Можем на разума. Аз предлагам "исторически компромис" – нека да е на вярата в разума", продължи Таков.

По думите му основните врагове на здравия разум са "лошият стил – защото го замъглява"; "правният позитивизъм – защото тласка разума към греха на суетата и собствената му прослава, а оттам – и към бездните на логическите грешки"; "творенето на все нови и все повече правила – защото предлага удобна индулгенция за отказа ни да мислим".

"Всъщност, изброявайки враговете на здравия разум, трябваше да започна с най-големия – глупостта. Но тя е тъй вездесъща и жизнерадостна, че смятам борбата с нея за безнадеждна. Да я преодолеем не можем – вероятно защото я отричаме там, където я сварваме най-често – у самите себе си. Можем обаче да я отслабваме, като борим изброените ѝ вече съюзници", обобщи преподавателят.

Честването на 135-годишнината от създаването на ВКС се проведе в отсъствието на премиера Бойко Борисов, парламентарния председател Цецка Цачева и председателя на Върховния админситративен съд Георги Колев, въпреки че и тримата бяха поканени.