Радев с първо вето - върху Закона за концесиите

Десет дни след встъпването си в длъжност президентът Румен Радев наложи и първото си вето – върху Закона за концесиите, гласуван в последните дни на 43-то Народно събрание. За това настояваха природозащитници, "Нова република" на Радан Кънев, който изпрати специално писмо, "Зелените" и синдикатът "Подкрепа".

Радев аргументира решението си с това, че законът въвежда "широки граници на субективизъм и и възможности за корупционни практики".

"Законът съдържа разпоредби, които поставят под въпрос принципите на правовата държава и местното самоуправление. Предвижда промени в 29 други закони, с което навлиза дълбоко в икономическите отношения. Считам, че подобни ключови промени следва да се извършват след широк обществен дебат и с грижа за обществения интерес и националната сигурност“, заяви Радев.

Възможните санкции от необнародването на закона са неизмерими с потенциалните рискове и щети от неговото прилагане, смята той относно това, че приетите законови текстове въвеждат изискванията на европейски директиви, които ако не бъдат спазени, Брюксел ще започне наказателни процедури срещу страната ни.

Така Законът за концесиите остава за ново разглеждане и корекции в бъдещото Народно събрание.

Той бе приет в последните часове преди да бъде разпуснат последния парламент и предизвика протести на природозащитници, синдикати и политически партии.

"Вярвам, че при бъдещото обсъждане на закона, институциите ще подходят отговорно към обществото и бъдещите поколения при спазване на европейското законодателство “, каза още Румен Радев.

Все още не са публикувани официалните мотиви, с които Радев налага вето.

Само няколко часа по-рано синдикатът "Подкрепа" го призова да върне закона, а два дни по-рано на протест пред президентството около 100 природозащитници се обявиха срещу разпоредбите му.

"Нова република": Законът обслужва тесни корпоративни интереси

В четвъртък и формацията "Нова република" на Радан Кънев алармира в писмо до Радев, че текстове в закона са против обществения интерес и са приети ударно от "тематично" мнозинство и на тъмно в последните работни дни на парламента.

Според формацията разпоредбите на новия закон са в услуга на тесни корпоративни интереси. Целта е да се "бетонират" за десетки години напред договори за почистване на големите градове с "правилните" фирми, се посочва в текста на писмото.

В него се обръща внимание на обстоятелството, "че концесия по новия закон ще може да бъде сключена и за 100, че и за 1000 години напред, при "подходяща" икономическа обосновка".

Природозащитниците: Концесионерите с неограничени права

Според екозащитниците пък законът дава на концесионерите неограничени права и "концесията в Национален парк "Пирин" и други могат да станат вечни". Аргументът, с който те оспорват закона, е че концесионерът получава неограничени права и върху съседни територии, а държавата не може да контролира укриването на приходи.

Законът за концесиите бе приет с гласовете на 70 от 76-има присъстващи депутати непосредствено преди разпускането на 43-ото Народно събрание.

За приемането му от отиващия си парламент призова председателят на КРИБ Кирил Домусчиев по време на представянето на възможностите на плана Юнкер пред българския бизнес на 16 януари 2017 г.

Домусчиев се обърна тогава към вицепремиера по еврофондовете Томислав Дончев и преди да му даде думата го попита дали Законът за концесиите ще бъде приет в оставащото време на сегашния парламент. "Ще бъде", увери го Дончев.