Алтернативни източници за финансиране на българската култура в контекста на бюджет 2011

Анализът на бюджет 2011 г. очертава сериозен недостиг на финансови средства за част от заложените програми и политики в областта на културата и необходимостта от алтернативни финансови механизми. Оскъдното бюджетно финансиране на културата е валидно както за следващата 2011 г., така също и за бюджетната прогноза за  периода 2011-2013 г..

Въвеждането на алтернативни източници, функциониращи в страните от Европейският съюз, за финансиране на културата е възможност за осигуряване на допълнителни средства за програмите и политиките в областта на културата, при неблагоприятната бюджетна ситуация. Преди да се въведат алтернативни механизми за финансиране на културата обаче, е необходимо създаването на Национална стратегия за културата с дългосрочно планиране на културните дейности и финансова рамка като неразделна част от стратегията.

В рамката би следвало да се анализира финансирането на българската култура по дейности, кои от тях могат да бъдат финансирани само от държавният бюджет, за кои да бъде въведено смесено финансиране, кои могат да оцеляват на свободния пазар с възможност за използване на алтернативни механизми за финансиране и кои от тях могат да разчитат изцяло на финансиране от европейски фондове и програми. При наличието на финансова рамка и изведени дългосрочни стратегически приоритети, ще се избегне субсидирането на дейности от държавния бюджет, за които може да бъде използвано например финансиране от европейски фондове и програми. Това е и един от начините за оптимизиране разходването на публичните средства за култура и за устойчиво развитие на сектора.

Арт лотарията

В страните от Европейският съюз, се прилагат модели на алтернативни източници за финансиране на културата с дългогодишна успешна практика. Една от тези възможности е арт лотарията.

През 2005 г. У нас беше приет Закон за меценатството, чийто член 31 предпоставяше създаването на арт лотария за осигуряване на допълнителни средства за културата в срок от една година след приемането на закона. До този момент обаче арт лотария няма.

Такава лотария функционира в 24 европейски страни с три  различни модела на управление.

1. Централизирани – арт лотарията с нейните разновидности се управлява от публична агенция или публична корпорация. В тази група попадат Финландия, Норвегия, Дания, Ирландия, Словакия и Естония, където националната лотария се управлява от държавна компания. Задължение на компанията монополист, която администрира лотарията, е разпределение на част от печалбата за културния сектор (изкуства и културно наследство).

2. Частично централизирани - частичен държавен монопол, при който оперативните дейности, свързани с лотарията, се извършват от частни или нестопански организации или от консорциум от организации. Компаниите, които извършват оперативните дейности, могат да бъдат смесени акционерни дружества, в които държавата притежава контролен пакет акции.

3. Слаб монопол - представители на този модел са държави като Австрия, където по исторически, икономически или политически причини частни компании са лицензирани да извършват оперативните дейности свързани с лотарията. Държавата, събира приходи от частните компании чрез корпоративен или специален хазартен данък. Възможно е да им бъдат поставени и допълнителни условия: да финансират културното наследство, да подкрепят културната инфраструктура и други.

В някои държави делът на приходите от арт лотарията достига до 70% от държавните разходи за култура, както е във Финландия. В Дания този дял е 16.8%, в Холандия – 9.4% , в Белгия – 2%.

В държавите от Централна и Източна Европа този процент е значително по-нисък. От тази група единствено Полша прави изключение с 14.5%. Естония също генерира значителни постъпления – 6.9%. следват Словакия с 4.7% и Унгария с 1.3%.

Различни са начините за разпределение на средствата от арт лотарията. Те могат да бъдат прибавяни към бюджета на Министерството на финансите, както е в Дания, Норвегия, или Италия, или да бъдат прехвърлени в специално създадени фондове или агенции (Великобритания, Германия и Холандия). В българската практика средствата от арт лотарията биха могли да се насочват към Национален фонд ”Култура”.

Създаване на нови фондове в областта на културата и изкуствата

Друга възможност за финансиране на културни дейности  е създаването на фондове в областта на културата и изкуствата. Те могат да бъдат създавани посредством партньорство между държавата, общините, и частни инвеститори. Това е широко разпространена практика в много европейски страни и класически начин за създаване на фондове със смесена собственост. Възможно е държавата да не е пълноправен участник, а гарант във фонда. Друга разновидност е създаването на специализирани фондове според вида на изкуствата – например фонд „Българско кино”, фонд ”Сценични изкуства”,  фонд ”Културно наследство” и т.н.

В Закона за закрила и развитие на културата,приет през 1999 г. в  чл. 36, както и в Закона за културното наследство, е разписана възможност за създаване на общински фондове ”Култура”. Постъпленията в тях могат да бъдат от средства, предоставени в изпълнение на целеви програми и проекти в областта на културата,  дарения, завещания и спонсорство от български и чуждестранни физически и юридически лица, лихви по сметките на фонда, отчисления от местни данъци и такси, средства от европейски програми и проекти. Със средства от общинските фондове „Култура” могат да се подпомагат  на проектен принцип, достъпен за всички организации и творци (държавни, общински или частни), осъществяване на проекти и програми в областта на културата, провеждането на културни прояви, участие в съвместно финансиране с физически и юридически лица на културни инициативи с българско и международно участие, подпомагане на любителското изкуство  и други.

В световната практика са познати програми за микрокредитиране на културни организации, като най-голямо приложение има при културните индустрии. Консерватизмът в банковата система и търсенето на ниско рискови печалби са част от причините за отсъствието на тези програми от българската практика. По тази причина държавата би могла да играе ролята на гарант или на съфинансиращ субект.

Финансирането на културният сектор в България може да се осъществи и чрез:

1. Ценни книжа: рисков капитал, различни форми на филмови инвестиционни фондове, както и някои форми на социален рисков капитал;

2. Създаване на микро банка ”Култура” в партньорство между държавата и една или повече финансови институции. Европейската практика показва, че ресурсите, с които се създава такава финансова организация, не са значителни - между 2 и 6 млн. евро. Отделянето на 2 – 3 млн. лева за първоначална инвестиция дори не би затруднило особено бюджета на Министерството на културата. Останалата част от средствата би могла да се потърси от частни банкови и финансови институции.

Данъчни преференции

В световната и още по-важно европейската практика съществуват данъчни преференции като допълваща възможност за културният сектор. Създаването на данъчни преференции за производството на културни стоки и услуги е на първо място политическа оценка за ролята на културата и изкуствата, инструмент за децентрализиране на управлението на дейности, стимулиращ фактор за производството на стоки и услуги и начин за нарастване на достъпа за потребителите.

Дългогодишната политика на стимулиране на културния сектор чрез данъчни преференции по ДДС в европейските държави се използва почти за всички културни дейности. В 39 държави например има диференцирана  или нулева ставка по ДДС за книгоиздаването. Най-често ставката по ДДС за книгоиздаване е между 5-7%. България за съжаление е една от петте държави, заедно с Армения, Азарбейджан, Дания и Грузия, без намаление от основната ставка по ДДС за стимулиране на тази част от културния сектор.

Много голяма част от сектора има нужда да развие свои собствени източници на финансови средства, тъй като бюджетната субсидия не е достатъчна за всички организации, а често дори и представлява незначителна част от общият им бюджет. Това е доказателство, че е крайно наложително да бъде разширено публично-частното партньорство в развитието на инвестиционни финансови организации за целите на културата.

Системата на финансови инструменти за алтернативното финансиране би могла да играе ключова роля за развитието на културния сектор в България. Тези инструменти могат да бъдат приспособени за целите на всеки един сегмент според нуждите и отпусканата държавна подкрепа посредством прецизен анализ и извеждане на дългосрочни приоритети в Национална стратегия за култура.