Как по време на криза без стратегия за култура се прави бюджет за култура?

Горещи дискусии и протести се разразиха при представянето на проектобюджета за култура за 2011 г. Най-остро възрази филмовата общност, която буквално се вдигна на бунт срещу поредното неспазване на Закона за филмовата индустрия. Междувременно, в нарочна декларация 10 творчески организации се обявиха срещу геноцида в културата, предизвикан от ниските средства, предвидени за нея.

Основателни ли са причините за притесненията на културната общност, изказани на висок глас в обществото и какво сочи анализът на проектобюджета за култура?

Според проекта за държавен бюджет за 2011 г., внесен на 1 октомври 2010 г. в Народното събрание, за втора поредна година функция “Култура“ (средствата за Министерство на културата, средствата от републиканския бюджет за култура по бюджетите на общините, БТА, БНР и БНТ) получава 0.5% от БВП.

Факт е, че за последните 20 години се наблюдават още само две години, през които нивото на финансиране на функция “Култура“ е от около и под 0.5% , а именно 1995-1996 г. В периода след 2004 г. се наблюдаваше устойчиво ниво на средствата за култура от около 0.6 - 0.65% при нарастващ брутен вътрешен продукт. Тоест в абсолютна стойност средствата за култура се увеличаваха всяка година.

В абсолютна стойност средствата за функция “Култура“ нарастват и през 2011-та в сравнение с тази година с почти 10 млн. лева - от 358.2 млн. лева, предвидени за 2010-та, на 368.1 млн. лева според проектобюджета за 2011 г.. Нарастват и предвидените за усвояване средства от Европейския съюз - от 4.4 на 7.4 млн.лева. Това е положителна тенденция, която заслужава адмирации, тъй като европейските средства се явяват допълнителен източник на финансиране.

Важно е да се отбележи обаче, че спрямо 2008 г. – годината с най-много средства за култура – 460.8 млн.лв., се предвижда парите догодина да са по-малко с цели 92 млн.лв. Намалението на средствата по функция ”Култура” е сериозно, още повече, че процентът за култура е 0.5%, а не 0.6% както бе през 2008 г. В рамките на Бюджет 2011 е постижимо увеличаване на средствата с 0.1 % от БВП или със 73.6 млн.лв., което ще позволи частично разликата да бъде компенсирана.

С решение № 558 на Министерски съвет от 29 юли 2010 г. са приети разходни тавани на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити за периода 2011-2013 г. , в т.ч. и на Министерство на културата, чийто "таван" е в размер на 94.2 млн.лв. Ако се върнем отново към годината с най-много средства за култура – 2008-ма, тогава Министерството на културата е разполагало с близо 138 млн. лв. или с 44 млн. повече. Разликата е осезаема.

В проектобюджета за 2011 г. обаче Министерство на културата е предвидило и допълнителни 42.2 млн. лева под формата на целеви средства от централния бюджет. Простата сметка показва, че за 2011 г. средствата на Министерството на културата плюс заявените целеви средства от централния бюджет, достигат 136.8 млн.лева. От което излиза, че спрямо 2008 г. намалението е само около 2 млн. лв. Тоест, заявените средства за министерството се доближават до най-благоприятната година за българската култура.

Защо тогава културната общност продължава да се бунтува? Причините са няколко.

Защо се бунтува културната общност

Първо, в публичното пространство се говори само за бюджета на Министерство на културата, който, както видяхме, е малко над 94 млн. лева и който, поради продължаващата икономическа криза, спада в БВП и споменатото решение на МС от юли тази година не може да бъде увеличен.

Това се сочи и като причина, например, предвидената в Закона за филмовата индустрия субсидия за филмопроизводство да бъде намалена наполовина - вместо 17.7 млн. лева се предвиждат 9.09 млн.лв. Същевременно бюджетът на Национален фонд “Култура“, който финансира само на проектен принцип, и то ниши в областта на културата и изкуствата, които не са покрити от други финансови източници, развива конкурентното начало и дава достъп на неправителствени и частни организации, ще бъде сведен до абсолютния минимум за своето съществуване - 250 000 лв. за проектни субсидии през 2011 г., в навечерието на десетгодишнината от създаването на фонда.

Второ, твърди се, че ако се отпусне цялата субсидия, дължима по Закона за филмовата индустрия за филмопоризводство, щяло да се наложи да се режат средства от театралното и музикалното изкуство, от археологията и т. н., което нямало да е справедливо. Така е, но само при условие, че това са единствените средства, които ше получат сценичните изкуства, културното наследство и т. н. И при условие, че за филмовата индустрия бяха създадени и други алтернативни пазарни и пропазарни източници на финансиране, допълващи бюджетната субсидия.

Трето, при преглед на заявените от Министерство на културата допълнителни целеви средства от централния бюджет прави впечатление, че 16 млн. лева са предвидени за Проект "Национален музей на визуалните изкуства“, по-известен като "Българският Лувър". Следващият по размер разход са 10 млн. лева за въвеждане на делегирани бюджети в сценичните изкуства. Следват 4 млн. лева допълваща субсидия за читалищата, 3 млн. лв. за програма “Българските библиотеки - съвременни центрове за четене и информираност“, 2.5 млн. за разходи по Закона за културното наследство и т. н..

Всичко това означава, че Министерство на културтата в допълнение към своя бюджет от 94 млн. лева заявява целеви средства в размер на 42 млн.лв. от централния бюджет, които се насочват по почти всички програми, с изключение на програма "Филмово изкуство" и програма “Национален фонд "Култура"".

Каква е причината за тези изключения? Та нали в проектобюджета по отношение на своите стратегически и оперативни цели Министерство на културата е записало на първо място "ефективно спазване на законите". А Законът за филмовата индустрия влиза ли в тези стратегически и оперативни цели? Явно не.

Липса на ясна стратегия

Днес всеки финансов недостиг за културата се обяснява с Министерство на финансите, за всяко орязване на средствата в областта на културата, за всички беди е виновно то. Нещо обаче в тази теория отчасти "не се връзва".

В страните от Европейският съюз има създадени дългосрочни национални стратегии за култура, с ясно изведени приоритети с дълги хоризонти на планиране. Обикновенно една стратегия е съпътствана от финансова рамка, в която ясно са разписани културните дейности в програми и проекти и техните източници на финансиране – от централния бюджет, европейски средства, алтернативни източници на финансиране - пазарни и квази пазарни и т. н.

Причината за това е много проста - да се избегне, например, финансиране с оскъдните средства от държавния бюджет на проекти и програми, които биха могли да ползват средства от оперативните програми на ЕС, от алтернативни пазарни източници и т. н.

И там средствата на данъкоплатците трябва да се разходват ефективно и ефикасно, и там "културата е излязла или излиза на пазара". Но там законите се спазват, защото ефективното и ефикасното минава през стриктно прилагането на нормативната уредба. А филмовата индустрия може и в България да започне да привлича и средства от пазара, но когато държавата (Министерството на културата) спре да създава хронични непазарни дефекти, т. е. неспазване на Закона за филмовата индустрия и липса на стратегия за развитие на Аудиовизуалния сектор.

Разминаване между думи и дела

Това, което буди тревога при анализ на проектобюджета, е разминаването между думи и дела. От една страна се говори за ефективно разходване на средства от бюджета, а 16 млн лева се отпускат за "Българският Лувър" при наличие на европейски програми за финансиране на културна инфраструктура.

От друга страна, прави се реформа в областта на сценичните изкуства с цел ефективно и ефикасно разпределение на средствата на данъкоплатците, понеже сме в "криза и пари в касичката няма", но се отпускат допълнителни целеви средства в размер на 10 млн. лева. Казва се, че те са жизнено необходими за преминаването към делегирани бюджети, въпреки че публично оповестена формула за делегиран бюджет няма, и че по каква причина се искат тези средства и за кой компонент от формулата не е ясно. Явно не финансовата оскъдица е причина за театралната реформа и не на тази база се осъществява реформата. И защо въобще толкова се бърза с делегираните бюджети, една доста деликатна операция, със Закона за сценичните изкуства и с реформата въобще.

Все още има шанс Законът за филмовата индустрия да бъде спазен. За това е нужно само да се промени разходното перо за "Българският Лувър" и 8 от предвидените за него 16 млн. лева отидат за двете ощетени сфери - съответно 7 млн. за филмопроизводство и 1 млн. за проектни субсидии по бюджета на Национален фонд "Култура".

А когато народните представители приемат бюджета, имат възможност да изберат за какво да гласуват - за ефективно спазване на законите в областта на културата, в частност Закона за филмовата индустрия, или за планираните неефективни разходи по бюджета на Министерство на културата и допълнителните целеви средства от централния бюджет за култура.