Авторите на “реформата“ в БАН се страхуват да излязат с имената си

Въпреки, че учените в БАН определят подготвените промени в Закона за академията като опит тя да се разформирова и подчини на управляващите, министърът на образованието Сергей Игнатов обяви във вторник, че измененията са съгласувани с учени от БАН. “Когато е подготвян законът, ежедневно тук е имало много учени от БАН, с които сме го обсъждали. Няма да ви кажа име, защото веднага вие ще го обявите за предател“, обърна се министърът към медиите. По думите обаче сред авторите имало признати извън страната учени.

“Хората, когато пращат писмата, ме молят да не казвам имената. Ако това е академична общност, където хората се страхуват да си казват имената, то аз като представител на тази общност, се замислям", каза Игнатов.

“Тази мантра, че се ликвидира академията не е вярна. Дори вчера пожелах още 1000 година да съществува”, каза министърът.

Междувременно от ръководството на БАН обявиха, че законът е разрушителен не само за БАН, а за науката като цяло. “С предлагания сега законопроект отпада възможността БАН да

прави научни изследвания, като функциите ѝ се свеждат до организация за сътрудничество в областта на научните изследвания“, посочи председателят на БАН академик Никола Съботинов.

По повод предложението централното управление на БАН да не се финансира, което на практика означава да се закрие, бившият председател на академията акад. Иван Юхновски коментира: “Вие някъде структура от типа конник без глава да сте виждали?“.

Против основни постановки в проекта за Закон за БАН се обявиха и от СДС с мотива, че чрез него се премахва самостоятелността на академията от "политическата и икономическата конюнктура". Законът предвижда отделните институти де са създават, преобразуват и закриват с решение на Министерския съвет по предложение на образователния министър.

В своя декларация "сините" настояха БАН да не се поставя под зависимостта на образователното министерство и правителството, като се нарушава "демократичния принцип" на самоуправление, който е заложен при основаването ѝ преди 141 години.

СДС припомня, че ако законът бъде приет в този вид, ще остане висящ въпросът кой ще има права над интелектуалната собственост на БАН. Десните заявиха още, че подобен род реформа в Грузия е довела до практическото заличаване на тамошната научна академия.

"СДС разбира необходимостта от реформи и оптимизиране на структурата на БАН, но това трябва да се случи след консенсус и без външен натиск", се казва още в декларацията на партията.

Десните разпространиха и копие от едно от първите дарения за Българското книжовно дружество, както през 1870 година се е наричала БАН. То е на Васил Левски, който дарява 22 франги и 70 бама за организацията. Лидерът на СДС Мартин Димитров припомни, че Левски е дарил тези пари на едно независимо и самоуправляващо се дружество и поиска от премиера да продължи делото на Апостола.