20 години след Фолклендската война

Двадесетата годишнина от началото на Фолклендската война, която отбелязваме днес, пробужда далечна какофония от звуци; калейдоскоп с почти неясни образи. Спомняме си трескавите, противоречащи си страсти по време на дебата в Камарата на общините, британските знамена, които се появиха по улиците на всеки град, изникнали като че ли от нищото, патриотичните песни и шумното изпращане, когато гордостта на кралския военноморски флот отплава от Портсмут - флот, който бяхма почти забравили, че имаме.

Най-вече си спомняме - този път с кристална яснота като че ли бе вчера, абсолютната сигурност на Маргарет Тачър, за която войната без съмнение бе най-прекрасният миг в политическия ѝ живот. Спомняме си я като кралицата на древна Великобритания Бодика /оглавила успешен бунт срещу римската армия, предявила претенции срещу кралството на починалия ѝ съпруг/, преследваща по-слабохарактерните мъже от нейното правителство, убеждавайки нас всичките да "ликуваме" заради добрата новина и да се преборим с лошата.

Както тогава, така и сега, има място за едновременното съществуване на различни мнения за тази война и за Маргарет Тачър. За някои, повторното завладяване на групичка отдалечени острови бе безразсъдно смела и излишна постъпка, а цената, която бе платена, изчислена в човешки живот, средства и дипломация - твърде висока. За други, които са по-голямата част от населението в тази страна, това бе смела кампания, водена професионално, която затвърди господството на закона и порица блъфа на един диктатор.

Победата води след себе си отговорности. Като оставим настрана абсурда да се води военноморска кампания от разстояние 8000 мили, Великобритания трябваше след това да продължи да поддържа малка, далечна колония. Конфликтът отложи за неопределено време някакво по-рационално, освен британското управление, уреждане на положението на островите в географски аспект. Немислимо бе те да бъдат предадени щом веднъж Аржентина се бе опитала да ги завладее със сила. Още повече шовинистичният патриотизъм, който войната запали във Великобритания, бе приемлив, за да ни кара да се въздържаме от пълната си интеграция в европейските структури.

Това, което никой не може да отрече е, че преценена 20 години по-късно Фолклендската кампания бе малка и неусложнена война с, както става с войните, задоволителен, макар и постигнат с късмет, резултат. Един свещен принцип бе поставен на изпитание - този, че една държава не трябва да взема със сила територията на друга без съгласието на нейните обитатели. Обявена бе война, изпратен бе военноморски флот, ангажирани бяха военни части, и територията бе спечелена обратно в рамките на няколко седмици. Допълнително възнаграждение бе, че военното поражение сложи край на управлението на генерал Галтиери в Аржентина и проправи пътя на страната към демокрация.

Подобна яснота в концепцията, мащаба и резултата контрастира с почти всяка военна операция, водена след това. След повече от 10 години все още се чувстват последиците от войната в Персийския залив - изолацията на Ирак и съществуващата перспектива от нова военна операция срещу Саддам Хюсеин. Това, което тогава изглеждаше като самостоятелна кампания за освобождаването на Кувейт, се оказа много по-сложна и скъпа операция и тя все още не е приключила.

Последвалите операции в бивша Югославия наложиха нестабилен мир в района, където все още тлее етническото напрежение и същестувава заплаха от война. Междувременно в Афганистан оглавяваната от САЩ "война срещу тероризма" продължава, независимо от почти мирния начин, по който талибаните паднаха от власт, и плавното досега възкачване във властовите структури на Хамид Карзай в Кабул. Чуждестранните военни сили, в които участва и голям британски контингент, ще останат в страната задълго, тъй като районът не е нито спокоен, нито сигурен.

А в Близкия изток бушува най-малко поддаващият се на анализ конфликт, като Израел използва водената от САЩ "война срещу тероризма", за да оправдае яростната си атака срещу палестинците, а Ясер Арафат не успява да обуздае множеството бунтовници, готови да се принесат в жертва за своята кауза. Там, където етническото съперничество и претенциите за територии съвпаднат, вземането на решения, както и самите конфликти, са продължителен и объркан процес. Фолклендската война, където нямаше етнически усложнения, бе възможно да бъде спечелена и тя бе спечелена.

По БТА