Водният
заем като "обица на ухото"
Поне четири и половина милиарда лева са необходими на България, за да се спаси от воден режим в близките 4-5 години. Това е близо една шеста от брутния вътрешен продукт на страната. "Добрата новина" е, че част от необходимите средства ще бъдат набавени по европейски програми и по този начин България на практика ще прилага регулациите и стандартите, приети в Европа. Лошата е, че забавеното преструктуриране на дружествата Водоснабдяване и Канализация и невзетите на време мерки в крайна сметка ще бъдат платени на по-висока цена и с по- тежки социални последици.
Режимът на водата в редица големи и малки български селища е факт. Правителствената Програма за осигуряване на водния баланс ще бъде факт до дни.
Каква е цялостната политика в тази област, засега можем да се ориентираме по основните мерки, предвидени в нея. Тя предвижда подмяна и реконструкция на остарялата водопреносна мрежа, строителство на язовири и на пречиствателни станции и мерки за пестене на вода. Програмата бе обсъдена на открита среща в Министерски съвет с участието на министър- председателя Иван Костов, вицепремиера Петър Жотев, министъра на околната среда и водите Евдокия Манева, министъра на регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев, председателя на Държавната агенция по енергетика Иван Шиляшки и различни експерти.
Засегнатите
Почти в цяла България има проблем с
водоснабдяването. Засегнати са близо 500 населени места с над един
милион жители. С нарушено водоподаване и воден режим са Ловеч, Плевен,
Троян, Монтана и Враца. Драстичен воден режим въведоха в Габрово.
Проблем с водоснабдяването имат и Велико Търново и Добрич.
Причините
От подаваната 1,2 млрд.куб.метра
питейна вода, само 515 млн.куб. метра се използват, каза министър
Чачев. 40% от загубите на питейна вода се дължат на амортизираните
водопроводни системи, още 25% са загубите от сградните отклонения
на водопроводите.
Според министър Манева, за загубите на вода са отговорни ВиК дружествата и промишлеността. Механизмите, чрез които концесионерите на ВиК ще бъдат принудени да намалят загубите, включват и мерки за намаляване на водоползването.
В същого време България е сред петте най -бедни в Европа страни по запаси на вода - средногодишните количества са 2000 кубически метра.
Намалението на средногодишния отток на всички реки, на валежите и увеличението на температурите са причина натрупаната вода в язовирите в страната да е с 54 на сто от по-малко от общия им обем.
По думите на министър Манева, дори и да има валежи през следващите месеци, проблемите с водосбора в язовирите няма да се преодолеят. Намалява и нивото на подземните води, чиито запаси са около 4 млрд.кубически метра.
През последните години в резултат от глобалното затопляне, водата, получавана от валежи и снеготопене е намаляла с 40%.
Мерките :
11 язовира до 2005 г. За изграждането
им ще бъдат използвани пари от бюджета, от външни инвеститори, от
Националния фонд за опазване на околната среда. Сумата за цялата
програма, не само за язовирите, възлиза на 4 -4,5 милиарда лева.
България ще получи 1,005 милиарда евро по програмите на Европейския
съюз ИСПА и ФАР, съобщи министър Евгени Чачев. Финансовият инструмент
за структурни политики за пред-присъединяване ИСПА обхваща периода
2000 -2006 г. Инструментът се прилага за съфинасиране на проекти
в областта на околната среда и транспорта.
Изграждане на пречиствателни станции за отпадни води в 97 града. Към това са насочени предимно средствата по ИСПА за околна среда са насочени. Инвестиционните проекти са в съответствие с европейското законодателство и са стъпка към прилагането на т.н. "скъпи" директиви, влючващи отпадъчните води, питейното водоснабдяване, управление на отпадъците.
Подмяна на около 72
000 километра водопроводи
За това ще са нужни близо 3,3 млрд.лева,
а за довършителните дейности по язовирите около 1,2 млрд лева до
2010 г., съобщи министър Чачев.
Премиерът Иван Костов поиска мерките в програмата (която трябва да се обсъжда на днешното заседание на правителството) да се обвържат с конкретни разчети и водният сектор да се постави в контекста на пазарните отношения. Той посочи, че е необходимо да се започне с по-лесно изпълнимите мерки, а при довършването на язовирите да се насочат усилия към тези, които задоволяват най-гъсто населените места. Премиерът се поинтересува също и от това кой плаща за загубите на питейната вода и какви са приходите от такси за водоползване, които сега са символични.
За източник на финансиране министерството на околната среда посочи Националния фонд за опазване на околната среда. През тази година се очакват постъпленията от такси във фонда да са 10 млн.лева, а средногодишните приходи да стигнат около 20 млн.лева.
Според министър Чачев друг източник на финансиране е отдаването на концесии на ВиК дружествата. Така щели да се осигурят част от средствата, необходими за подмяна на водопроводите.
|
Водният заем като "обица на ухото" Водният заем
от Световната банка е подписан на 10 октомври 1995 година
и предвижда финансиране от 98 млн.щ.долара. Парите са предназначени
за преструктурирането и модернизацията на 28 регионални
ВиК дружества. Правителството на Виденов почти откровено
признава, че няма да прехвърли държавната собственост върху
ВиК дружествата към общините и няма да приложи пазарен подход
в областта на водите.
подкрепете ни
За честна и независима журналистикаЩе се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
|
0 коментара
