Агенция ще раздава европарите, министерствата ще правят политики

През следващата година ще тръгне плавната трансформация на администрацията, отговорна за управлението и усвояването на европейските средства. Целта е следващият програмен период за финансиране, започващ на 1 януари 2014 г., да стартира със стикована и работеща нова по-ефективна държавна структура.

Намеренията са да се отдели правенето на политики от самото усвояване на средствата от Европейския съюз, които в момента са на едно място. Приемането, одобряването и разплащането на проекти пък ще свали в междинни звена в шестте района на планиране, които най-вероятно ще заменят сегашните 28 области. Това съобщи за Mediapool министърът по управлението на средствата от Европейския съюз Томислав Дончев.

"В момента има Централно координационно звено в Министерството на финансите, седем оперативни програми и техни управляващи органи по министерства и тук - там междинни звена. Този подход позволява пълно съгласуване на държавните отраслови политики, но създава проблеми с координацията, колкото и да са непрекъснати усилията ни за единен диалог с Еврокомисията", посочи Дончев.

По думите му идеята за преструктурирането на евроадминистрацията е изчистена на централно ниво и то без външен консултант, само на базата на разговори с местните власти, бенефициенти и опита на други европейски страни. До края на годината предложението, в пълните му детайли, ще бъде представено на премиера Бойко Борисов, преди да бъде внесено за одобрение в Министерския съвет.

"Най-тежката революция е в разделянето на процеса на правене на политики от реалния инвестиционен процес. Министерствата, както е редно, ще определят политиките, целите и посоката на развитие, но не трябва да се занимават с реален инвестиционен процес. Тази дейност ще се даде Агенция за развитие, която да е абсолютно стерилна политически. Тя ще е съставена от професионална администрация и ще приема от министерствата задачите и европейските проекти", обясни Томислав Дончев.

Така ще се получи универсален управленски орган на оперативните програми през следващия период 2014-2020 г.

Освен това ще се обединят европейският социален фонд, кохезионният фонд и европейският фонд за регионално развитие. "Така се прави икономия от мащаба, защото събирайки на едно място сегашните звена, техният състав ще намалее, ще се повиши ефективността им. Въпросът с координацията изобщо не подлежи на коментар", допълни Дончев.

На ниво райони за планиране ще се формират по-универсални междинни звена, които да започнат работа след като проектът бъде одобрен. Те ще извършват оценка на всички местни нужни на междуотраслово равнище.

"Създава се възможност в 95 процента от случаите бенефециентът да не идва до София, да ходи по министерства или до Агенцията за развитие, а да си подаде на място проекта, да си обработи документа за плащане. В масовия случай ще пътува не повече от 100 км, дори ще е в същия град и там експертите няма да гледат проекта само по документи, а имат възможност да видят на място какво прави бенефициентът. От една страна централизираме функциите, но пък скъсяваме дистанцията", поясни министърът.

По думите му в момента вървят интензивни вътрешни обсъждания с Централното координационно звено и управляващите органи на европрограмите по министерства.

В подкрепа на виждането си, че са необходими шест междинни звена по райони за планиране, Дончев посочи, че "не бива да се създават институции там, където никога не ги е имало, да се рои администрация, раздувайки непрекъснато функциите и щата".

"Един от вариантите е офисите на областните администрации да станат междинни звена, което означава, че или намаляваме броя на областните управители до шестима, съответстващи на районите за планиране, или създаваме две категории областни управители – едни "малки", покриващи сегашните области с един или двама души персонал, които по-скоро да са връзка с управителите на "големите", области, обхващащи районите за планиране", каза Дончев.

По думите му може и да се постъпи и радикално – "да имаме само шест "губернатора", а във всеки областен град да имат изнесен офис, който да се занимава с управление на държавната собственост и контрол върху законосъобразността на актовете на местните власти, защото каквото и да си говорим – това са техните функции".

Според министъра голямото предизвикателство е при контрола върху усвояването на евросредствата да не се излиза с разнопосочни сигнали от множеството звена за контрол върху европроектите.

В момента такъв се осъществява от Агенцията за обществени поръчки, управляващия орган на съответната програма, финансирала проекта, както и мониторинговия ѝ комитет, вътрешни и европейски одитори, Сметната палата, дирекция в МВР, занимаваща се със злоупотребите при еврофондовете, Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ).

Въпреки че на края на четвъртата си година като член на ЕС България ще успее да усвои едва 10 на сто от еврофондовете, Дончев е оптимист за ускоряване на процеса през оставащите до края на този програмен период три години.

Като се изключат най-проблемите програми - "Транспорт" и "Околна среда"- към момента останалите се движат с приблизително сходен темп, с реално изплатени съответно малко над 5 и 6 процента, заяви Томислав Дончев. Според него обаче това не трябва да е повод за прехвърляне на средства от изоставащите програми към други, въпреки че Европейската комисия позволява такава опция.

"Тази възможност не бива да се насърчава – не става въпрос само за едни пари, които трябва да се изхарчат на всяка цена, а става въпрос за финансиране на политики, които трябва да изпълним в определен период", посочи Дончев, след като преди време регионалният министър Росен Плевнелиев допусна възможността европари за околна среда да се насочат за строеж на пътища – дейност, неведнъж сочена като приоритет лично на премиера Бойко Борисов.