Америка: добрият съсед

Дойде времето, когато трябва да говорим за американците като за най-щедрия и в същото време най-неоценявания народ.

Германия, Япония, и в по-малка степен Великобритания и Италия бяха извадени от развалините на войната от американците, които наляха в тези държави милиони долари и опростиха други милиони, дадени на заем. Никоя от тези страни днес не плаща дори лихвата от оставащите заеми.

Когато Франция изпадна в беда през 1956, тъкмо американците им се притекоха на помощ, в замяна на това по-късно бяха обиждани по улиците на Париж. Бях там. Видях го с очите си.

Когато земетресения сриват и най-далечните градове, първи се притичват на помощ американците. През тази година в Америка вилнееше торнадо.

Никой не ѝ помогна.

Планът Маршал и политиката на Труман наля милиони долари в покрусени от войната държави. Днес вестниците в тези страни пишат за деградиращите и войнолюбиви американци.

Бих искал да видя само една от тези държави, злорадстващи при всяко падане на долара, да построят собствен самолет. Има ли страна в света, чиито самолети да могат да се сравнят с Джъмбо Джет или с Дъглас ДС 10? Ако е така, защо тогава не летят с тях? Защо всички международни авиокомпании, с изключение на руската, летят с американски самолети?

Защо никоя друга страна в света даже не ѝ минава през ума да изпрати човек на луната? Когато говорим за японската технокрация имаме телевизори и касетофони. Когато говорим за немската технокрация - коли.

Когато говорим за американската технокрация, ще видим човек на луната - и то не веднъж, а няколко пъти, при това винаги успешно.

Когато железниците във Франция, Германия и Индия започват да остаряват и амортизират, американците са тези, които ще ги построят отново. Когато се случи същото с железницата в Пенсилвания и Ню Йорк, никой не си помръдна пръстът.

Мога да ви назова 5000 случая, в които американците са помагали на другите. Но вие можете ли да се сетите поне за един, когато някой друг се е втурнал да помага на Америка, когато е в беда? Струва ми се, че даже при земетресението в Сан Франциско нямаше помощ отвън.

Американците ще се съвземат от това, което им се случи с високо вдигнато знаме. И ще бъдат в правото си даже да не погледнат страните, които сега злорадстват на тяхното нещастие. И се надявам, че Канада няма да е сред тях.

Остани все така горда, Америка!