Американският сенат ще ратифицира присъединяване на България към НАТО

Около 17 ч. българско време днес се очаква Сенатът на САЩ да гласува резолюция, с която да ратифицира протоколите за присъединяване към НАТО на България и още шест държави - Румъния, Словения, Словакия, Литва, Латвия и Естония. Седемте получиха покана за членство в НАТО през ноември 2002 г. на срещата на върха на Алианса в Прага.

За да бъде приета резолюцията, тя трябва да има одобрение на две трети от присъстващите в сто-местния Сенат.

"Сенатът се съгласява с ратификацията на протоколите на НАТО за приемане на България, Естония, Латвия, Литва, Словения, Словакия и Румъния", пише в проекторезолюцията, която сенаторите ще гласуват днес. С този запис Съединените щати дават официално съгласие тези седем държави да станат членове на Алианса.

Досега българският присъединителен протокол е ратифициран от правителството на Канада. В процес на ратификация е и в германския Бундестаг.

В проекта на резолюцията на американския Сенат се посочва, че най-късно до 1 януари 2004 г. - преди окончателното присъединяване на седемте държави - президентът на САЩ трябва да представи в Конгреса доклад за напредъка на страните-кандидатки за опазване и защита на класифицираната информация. В доклада трябва да се съдържа преценка за всяка една присъединяваща се държави дали отговаря на изискванията на НАТО за сигурността. Не по-късно от 3 месеца от датата на приемането на седемте в Алианса директорът на ЦРУ трябва да предостави доклад в каква степен държавите са изпълнили изискванията за защита на секретна информация, както и мерките, които те предприемат в разузнавателната област са адекватни с изискванията на пакта.

В продължение на три години след официалното присъединяване на седемте, до 1 април на текущата година, американският президент трябва да представя пред комисиите на Конгреса и доклад за мерките на присъединилите се държави за хода на военната им реформа. В документа ще се прави и преглед на финансовото участие на всяка страна в общия военен бюджет на НАТО, както и в собствените си бюджети за отбрана.

Изискването за преглед на финансовите възможности на седемте нови членки бе включено в резултат на отчет на Главното сметно управление на Конгреса до съответните комисии на Сената и Камарата на представителите. В него се казва, че Конгресът на САЩ не е получил от Белия дом убедителни доказателства, че бъдещите "новобранци" в НАТО са способни да понесат финансовото бреме на членството си в Алианса. През март тази година Джордж Буш изпрати на законодателите необходимите документи. След като ги провери, Главното сметно управление излезе със заключение, че предоставената от Белия дом информация е ограничена и не е еднаква за всички страни.

В проекторезолюцията Сенатът отправя пожелание България и останалите държави да изработят публични механизми за компенсиране на конфискуваното по време на Холокоста и комунистическия режим имущество. Те трябва да учредят специални комисии, които да изследват и да направят обществено достояние ролята на правителствата им и обществото по време на Холокоста и комунизма. Седемте трябва да покажат готовността си за активен диалог с останалите страни, в това число и със САЩ и неправителствени организации, че са готови да се преборят с миналото си.

Вчера в Капитолия се състоя сенатски дебат по протоколите за присъединяване на седемте страни.

По отношение на България акцентите бяха свързани с борбата срещу корупцията и спазването на правата на малцинствата. Сенатор Джон Войнович - републиканец от Охайо, заяви, че България активно работи срещу корупцията и посочи, че у нас е създадена специална правителствена комисия, начело на която стои правосъдният министър.

Сенаторът демократ Джоузеф Байдън, член на комисията по външни отношения, изрази мнение, че България отделя по 2,5 на сто от БВП за отбрана, което е повече от някои действащи членове на пакта. В изказването си той спомена, че страната ни още в миналото си се е противопоставила на режима на Холокоста и е спомогнала за спасяването на българските евреи през Втората световна война. Сега България участва в операцията "Безгранична свобода" и други, доказала се е като един от най-лоялните съюзници на САЩ, каза Джоузеф Байдън. Сенаторът препоръча подобряване спазването на правата на етническите малцинства и по-специално на ромите.

Републиканецът Пат Робъртс каза, че ще подкрепи разширяването на НАТО и ратификацията на присъединителните протоколи. Той се обяви за промяна на процедурата за вземане на решения в НАТО.

Робъртс се мотивира, че с приемането на новите седем страни в Алианса ще членуват 26 държави и така по-трудно ще се вземат решения с консенсус. Той предложи вътрешните решения в организацията да се гласуват и приемат от членовете с обикновено мнозинство, а стратегическите - с квалифицирано мнозинство.

Във връзка с днешното ратифицирана протоколите за присъединяването на седемте нови членове към НАТО на посещение във Вашингтон е българският външен министър Соломн Паси, начело на делегация, в която е и заместник-председателят на парламента Юнал Лютфи.

Веднага след гласуването в Сената Соломон Паси ще участва в обед в Държавния департамент, даван от държавния секретар на САЩ Колин Пауъл в чест на седемте първи дипломати на присъединяващите се страни.

Програмата на Соломон Паси включва и среща с американския президент Джордж У. Буш, на която са поканени седемте външни министри. На срещата се предвижда да присъстват вицепрезидентът Дик Чейни, министърът на отбраната Доналд Ръмсфелд, Колин Пауъл и други висши служители в американската държавна администрация.