Този текст е част от бюлетина Денят с Mediapool, който абонатите ни получават всеки делничен ден. Станете един от тях, абонирайте се безплатно.

Непосилната лекота на големите промени. Като оставка на и.ф. главен прокурор, чиято нелегитимност бе потвърдена от върховен съд и от Конституционния съд, но той се бе запътил към вечен мандат и нищо не можеше да го отмести от поста.

Но на 22 април Борислав Сарафов се оттегли като и.ф. главен прокурор. Бойко Борисов и Делян Пеевски, които досега не даваха и дума да се издума за оставката му, сега не просто я приветстваха, а я окачествиха като закъсняла. Той пък каза в обръщение до всички прокурори и следователи, че решението взел преди време, но отложил оповестяването му, "за да не допусна допълнителна дестабилизация на прокуратурата в условията на продължителна и тежка политическа криза, която, надявам се, както и мнозинството от българските граждани които демонстрираха, този път е намерила своето успешно разрешение".

Синхронен катарзис или задкулисна сделка

Борисов, Пеевски и Сарафов явно са изживели някакъв синхронен катарзис. Двамата политически лидери още предния ден ритуално се поклониха на победителя, забравили какви хули и помия бълваха по негов адрес.

Нещата се развиха като във вица "въженцата ние сами ли да си носим, или ще ни ги раздавате".

Внушението, че разплата с олигархичния тандем Борисов-Пеевски предстои и че е по-добре въженцата сами да си ги носят, да не чакат да им ги раздават, бе отправено директно от Иван Демерджиев, една от най- авторитетните фигури в "Прогресивна България". "Що се касае до Сарафов – днес е последният шанс за оставка!", обяви той по телевизията в сряда, след като предишната сутрин, пак в национален ефир, настоя дирекция "Охрана" към правосъдното министерство да ограничи достъпа на Сарафов до кабинета му. Минути по-късно дойде съобщението, че оставката е факт.

Рано е да се каже какво стои зад това синхронно съчетание. Най-вече дали вече не е в ход някаква задкулисна договорка на Борисов и Пеевски с Радев. Много хора мислят така и вероятно са прави да се съмняват – през последните десетилетия се нагледахме на трансформации и катарзиси, които се оказаха нищо повече от пребоядисване на фасадата, но не и демонтиране на модела.

Какво ще направи Румен Радев

И така – всички се питат какво предстои. След като получи толкова еднозначно доверие да управлява страната и разполага с комфортно мнозинство в парламента, какво ще направи Румен Радев?

Ще бъде ли добър премиер? Ще изпълни ли обещанията за изкореняване на олигархичния модел в държавата, включително в съдебната власт? За ускорен икономически растеж, за справяне със социалните неравенства, за озаптяване на ръста на цените и пр.

Ще тласне ли България в орбитата на Русия, ще влезе ли в сблъсък с лидерите на ЕС и ще започне ли да ни отдалечава от ядрото на Европа, към което досегашните правителства се опитваха да приближат страната – и с еврозоната, и с Шенген и т.н.?

Едва ли някой може да се наеме с прогноза как точно ще се развият нещата.

По отношение на външната политика с голяма доза сигурност можем да предположим, че Радев няма да се превърне в "нов Орбан". Първо, защото няма качества за това. Второ, защото вероятно би предпочел да намери признание и уважение сред европейските лидери, а не да бъде маргинализиран. Трето, Радев едва ли би рискувал ЕС да ореже еврофондовете на България. При липса на солидни инвестиции, това са най-сигурните пари в България. Спирането им би предизвикало огромно недоволство сред местната власт и бизнеса – а немалка част от тях вече са клиентела на Радев, докато другите, останали все още лоялни на Борисов и Пеевски, се ослушват накъде да поемат.

Румен Радев може и да продължи да наизустява и повтаря пред българската аудитория претенциозните, но кухи разсъждения на съветника си Иво Христов на тема колко ЕС не е прав в отношението си към Путин, но ще е интересно кого ще убеди с тази си риторика в Брюксел.

На "Дондуков" 1 не е като на "Дондуков" 2

По отношение на правителството, големият въпрос е не само неговият състав, но ясно поставените цели, координация и организация на работа. От Радев зависи дали ще подбере компетентен екип и дали той ще работи като екип.

Президентският пост, който Радев заемаше девет години, е привилегирована позиция. Представителна власт, минимални отговорности и широк мегдан за политиканстване. На санитарно разстояние от грозните партийни сблъсъци в парламента и в далеч по-голям комфорт от изпълнителната власт, от която всички очакват решения.

Решения – ето това е ключовата дума за длъжностната характеристика на министър-председателя. Това ще определи какъв премиер ще е Радев – добър или лош.
Той би трябвало да е наясно, че в момента е в апогея на силата и обществената подкрепа. От деня, в който встъпи в длъжност, подкрепата ще започне да пада, защото практически няма как да угоди на всички и да удовлетвори всички очаквания. Голяма част от неговите избиратели имат нереалистични очаквания за понижаване на цени и увеличение на доходи – две теми, които Пеевски се опита да експлоатира като запазена марка на "ДПС-Ново начало". Да създава магазини за хората, да помпа милиони към "свои" общини, да раздава бонуси, социални помощи и какво ли не – всичко е лесно, когато можеш да харчиш парите на данъкоплатците и да трупаш безнаказано държавен дълг.

Икономистите на Румен Радев обещаха, че слагат край на тази политика. Да видим. Непопулярните мерки ще срещнат мощен отпор, понякога и режисиран от опоненти на Радев.

Поглед към опозицията

Когато стана дума за опоненти, това управление би трябвало да върви леко, защото няма да има силна и консолидирана опозиция в парламента.

Радев ще има 131 народни представители, ГЕРБ – 39, "Продължаваме промяната – Демократична България" – 37, "ДПС-Ново начало" ще има 21, а "Възраждане" – 12. 

В първото си изявление след историческата изборна загуба Бойко Борисов заяви във Фейсбук, че "ГЕРБ може и в управление, и в опозиция". Да може, колко да може? Досега ГЕРБ са били опозиция в кратки периоди (най-дългият е година и половина, по времето на кабинета "Орешарски"), но никога не са свивали в такива мащаби, както сега – до степен да заприличат на незначителна маргинална партия.

Както се вижда, ГЕРБ трудно удържаше кметовете си да не демонстрират прекалено очевидно, че са склонни да вземат завоя към Радев. А заедно с тях се е увлякла и клиентелата, която ГЕРБ гради през годините.

Засега никой не се наема да каже дали ГЕРБ е безвъзвратно повлечена от електорално свлачище и какво би означавало това. Вече се вижда, че това не е онази широка народна партия, която Борисов е свикнал да лидира и на чиято подкрепа да разчита.

Може да се прогнозира, че в новия парламент Борисов ще се опитва да се разграничава от Пеевски и да се пришива към новата народна партия – тази на Радев.

Доколко ще му се получи, е отделен въпрос.

Любопитно би било присъствието на новия "смален" Пеевски в парламента. Досега той бе свикнал да доминира тази институция, да командва управляващите, да дава персонални наставления кой какво да прави, с две думи – той беше де факто господарят на НС. Сега вече няма как да прави това. Нищо чудно да си спести унижението и да се откаже от депутатско място.

Каква роля ще си избере ПП-ДБ, е тема на отделен анализ – а може би пълнометражен филм, който обаче може да е скучен и неразбираем за всички извън участващите в него,

Тази коалиция е почти перманентно в криза и пред разпад, макар съставните ѝ партии да гледат в една посока и, взети заедно, да функционират с прилична ефикасност. Човек понякога се изненадва как едно неголямо формирование може да произвежда такова количество негативна и деструктивна енергия.

Несъмнено интересна ще е и съдбата на "Възраждане". Партията на Костадинов бе сериозно "ограбена" от "Прогресивна България", след като повечето избиратели, които харесват Путин, искат отмяна на еврото и България да е контра на ЕС, решиха, че Радев ще се справи по-добре с тези задачи.