Атина иска да преговаря с Меркел и "кредиторите да станат реалисти"

Слад провала на поредните "спешни преговори" с кредиторите си, правителството в Атина отново не проявява склонност към отстъпки, въпреки надвисналата съвсем реална възможност в близките дни да изпадне в неплатежоспособност. Гръцкият финансов министър изключи възможността страната да напусне еврозоната и поиска преструктуриране на гръцките дългове и личното включване в преговорите на германския канцлер Ангела Меркел. Гръцкият премиер пък обяви, че страната му е готова търпеливо да изчака "кредиторите да се върнат към реализма", с което на практика стовари върху тях отговорността за провалените преговори.

Изгледите за дефолт на Гърция се увеличават

Гърция е подложена на все по-голям натиск да постигне споразумение. На 30 юни тя трябва да внесе 1,6 милиарда евро в МВФ. По думите на висши гръцки финансови служители до края на месеца Атина трябва да осигури и 1,2 милиарда евро за пенсии и заплати на работещите в държавния сектор.

В неделя обаче отчаяните преговори за излизане от безизходицата се провалиха, след като представители на Европейския съюз отхвърлиха поредния пакет за реформи на Атина като непълен. Остават съществени различия между предложенията на гръцкото правителство и исканията на ЕС, ЕЦБ и МВФ, възлизащи на около 2 милиарда евро бюджетни икономии годишно.

Преговорите, определяни като последен опит за уреждане на различията между гръцкото правителство и институциите, поддържащи Гърция да не се срине финансово, бяха прекъснати след по-малко от час в Брюксел. Европейската комисия обяви, че те ще бъдат подновени, когато финансовите министри на страните от еврозоната се съберат в четвъртък в Люксембург.

Без одобрението обаче на трите институции - ЕК, МВФ и Европейската централна банка - няма особени изгледи за благоприятно споразумение в четвъртък, което засилва перспективите преговарящите от еврозоната да прибегнат до стратегията "или това, или нищо", приложена за Кипър преди две години. Тогава представител на ЕЦБ предупреди, че ако не бъде постигнато споразумение, ще се наложи да бъде спряно цялото спешно финансиране на кипърските банки, което по същество означаваше да бъде оставена финансовата система на страната да се срине. През последната седмица ЕЦБ е подложена на натиск да заеме същата позиция по отношение на Гърция.

В знак за това колко много се разминават позициите германският вицеканцлер Зигмар Габриел - лидер на социалдемократите, които отдавна са разглеждани като по-склонна към помирение политическа сила, написа статия за германския в. "Билд", в която предупреди, че в Германия търпението към Гърция се изчерпва.

Упорството на Атина

В Атина обаче изглежда не разбират това. В статия във в. "Ефимерида тон синтактон" премиерът Алексис Ципрас пише: "Ще чакаме търпеливо докато институциите се върнат към реализма". Според него единствено "политическият опортюнизъм" ги кара да искат ново орязване на пенсиите - един от спорните въпроси в преговорите.

Гръцкият министър на финансите Янис Варуфакис пък изключи възможността за излизането на Гърция от еврозоната, тъй като това не би било разумно решение на гръцката криза и изтъкна, че преструктурирането на дълга е единственият път напред.

Изключвам Грекзит като разумно решение, подчерта Варуфакис в публикувано в понеделник интервю за германския вестник "Билд". Никой обаче не може да изключи всичко. Не мога да изключа дори, че комета може да удари Земята, отбеляза той.

Варуфакис посочи, че се надява на бързо постигане на споразумение между Атина и кредиторите ѝ. Той отбеляза, че единственият начин Гърция да си върне дълговете е чрез преструктуриране на дълга. Според него е възможно споразумение, ако в преговорите участва германският канцлер Ангела Меркел.

"Споразумение може да бъде постигнато за една нощ. Канцлерът обаче трябва да участва," подчерта гръцкият финансов министър. Според него програмата с мерки за икономии се е провалила. Няма друг начин: Трябва да почнем всичко отново, посочи той. Варуфакис добави, че правителството му иска да предотврати Грекзит, но има нужда от преструктуриране. Това е единственият възможен начин да гарантираме и да си позволим да платим такъв дълг, уточни той.

Гръцкият финансов министър отбеляза, че незабавно би казал "да" на едно такова споразумение с преструктуриране на дълга и Гърция ще се откаже от допълнителна помощ, ако Европейската централна банка (ЕЦБ), Международният валутен фонд (МВФ) и ЕС предложат орязване на дълга. Освен това според Варуфакис Гърция се нуждае от удължаване на сроковете за погасяване на задълженията.

МВФ: Споразумение за дълга на Гърция изисква трудни решения от всички страни

"Надеждно споразумение ще изисква трудни решения от всички страни", гласи изявление на главния икономист на МВФ Оливие Бланшар.

Споразумение ще бъде възможно само ако управляващата в Гърция партия СИРИЗА приеме реформиране на ДДС и нови съкращения на пенсиите, за да се оздравят финансите на Гърция, която е на ръба на фалита. "Ако тези реформи не бъдат осъществени, Гърция няма да може да постигне стабилен растеж и бремето на дълга ще нарасне", посочва Бланшар.

От изявлението му става ясно, че МВФ настоява Гърция да съкрати 1 процент от брутния вътрешен продукт (БВП) разходи за изплащане на пенсии. Освен това МВФ иска Атина да проведе повсеместна реформа на ДДС, предвиждаща разширяване на неговата база.

Според Бланшар пенсиите и заплатите представляват около 75 процента от разходите в гръцкия бюджет. Разходите да пенсии са над 16 процента от БВП на Гърция, изтъква експертът.

Според Бланшар постигането на споразумение ще изисква допълнително усилие и от европейците, които трябва да предложат на Атина нова значителна помощ при по-изгодни условия за дълга, като удължат сроковете за изплащане и намалят лихвите. "Има граници за това, което може да направи Атина, но има и граници на равнище финансиране и облекчаване на дълга", се казва в изявлението на висшия представител на МВФ.