Бъдещето на НАТО отново поставено под съмнение

Когато Съветският съюз се разпадна, на мода бе коментаторите да предвещават края на НАТО. Сега, когато Европа стои настрани от една несъмнено оглавявана от САЩ война срещу тероризма, те отново правят същото.

Малцина биха твърдели, че съществуването на съюза е към своя край, но мнозина се питат каква роля е оставена на НАТО да играе, когато военната му машина не бе задействана за последната голяма война на 21 век. Превръща ли се алиансът в организация, която е шапка за политически консултации, която определя военните стандарти и осигурява взаимодействието между съюзниците, но не води войни от свое име?

На фона на това съмнение относно ръководната роля на НАТО като организиращ фокус на усилията на западните сили тази седмица в Брюксел ще премине срещата на външните министри на страните-членки на алианса.

Разумният извод, който бе направен веднага след нападенията на 11 септември срещу Ню Йорк и Вашингтон, бе, че светът се е променил, че държавите трябва да се обединят в мощна коалиция срещу тероризма. Много неща подсказваха, че това вече става.

Страните-членки на НАТО веднага активираха член пети - основополагащата клауза на организацията за взаимна отбрана на членовете ѝ, според който нападение срещу една от държавите се възприема като нападение и срещу останалите. Никога досега в 52-годишната история на алианса такава стъпка не бе предприемана, даже и в периода на Студената война.

А помощта, която Русия оказа в офанзивата срещу афганистанските талибани, дали убежище на основния заподозрян за организирането на атаките в САЩ Осама бин Ладен, неочаквано ускори процеса на сближаване между трансатлантическия съюз и стария му враг. Спадна напрежението в Москва, свързано с плановете за разширяване на НАТО.

Но мнозина смятат, че

подобна солидарност няма да трае дълго.

Според тях едностранчивите действия на САЩ подкопават устоите на Северноатлантическия съюз.

НАТО няма никакво значение, що се отнася до войната срещу тероризма, посочи Анатол Ливен от Фондацията Карнеги за мир в света в статия в списание Проспект. Според него тази кампания и всички бъдещи подобни кампании ще бъдат коалиции на желаещите, напълно доминирани от Съединените щати и с принос само на основата на двустранните отношения. След 11 септември стана ясно, че Вашингтон не гледа на НАТО като на ефикасна военна организация на Запада, смята Джулиън Линдли-Френч от Института за проучвания в сферата на сигурността към ЕС.

"Член пети не е това, което беше",

писа той в доклад, предназначен за конференцията "Трансатлантическите отношения и новото световно безредие". "Тъй като този член вече е псевдоавтоматична клауза за въоръжена помощ, той просто като че ли се е превърнал в начин да бъдат накарани съюзниците да подкрепят политиката на САЩ, да ги държи дисциплинирани и да бъде предотвратена всякаква критика, която може да се появи."

Преди 11 септември администрацията на Буш демонстрира, че предпочита едностранчивия подход, отказвайки се от Договора от Киото, предизвика световния ядрен ред с плановете си за противоракетна отбрана и се отдръпна от усилията да бъде разрешен близкоизточния проблем.

Мнозина смятат, че атаките не са допринесли за някаква голяма промяна в позицията на Вашингтон. Може би, имайки предвид обърканите опити на НАТО в Косово, Вашингтон реши да изпрати свои войски и бойни самолети в Афганистан с мъничко помощ от отделни съюзници, предимно - Великобритания.

"Съединените щати ясно показаха, че те възприемат всяка коалиция от много страни като нещо изключително тромаво. Съюзниците искат да задават въпроси и да контролират какви цели са улучени.", заяви висш френски военен. "Не смятам, че американците са възприели многостранния подход. Напротив, те действат още по - едностранчиво откогато и да било", добавя той.

Такова е и мнението на Джон Миърсхаймър от Чикагския университет, който смята, че новият фокус на Вашингтон върху отбраната на страната и върху военните му способности да води кампании като тази в Афганистан, ще доведе до натиск да бъдат съкратени американските сили в Европа.

НАТО все още предоставя структурата и средството за планиране на поредица от операции - хуманитарни и спасителни мисии, разделяне на враждуващи страни и бойни действия, които могат да бъдат необходими в бъдещи горещи точки от Северна Африка до Кавказ.

Алиансът предоставя контрол на САЩ, или поне вето, върху европейската сигурност срещу цената на една неопределена американска гаранция за помощ, ако европейците изпаднат в беда.

Но според Роб де Вийк, ръководител на Кралската холандска военна академия, наблюдава се префокусиране на стратегическата ориентация на Съединените щати далеч от Европа. "Американските жизнени интереси вече не са застрашени в Европа, както в

Близкия изток, Централна Азия и Далечния изток,

твърди де Вийк.

Ако американските интереси в Европа са намалели, то още по-важни стават плановете на Европейския съюз за създаването на нови сили за бързо реагиране в случай на криза в райони като Балканите. В момента съществува виждането, че тъй като на тези сили ще им липсва способността да действат в силно интензивни конфликти, европейската политика за сигурност и отбрана трябва да бъде тясно свързана с НАТО. Но според Михаел Руле, ръководител на отдел в алианса, занимаващ се с планирането на политиката му, европейците могат да тръгнат в друга посока.

Ако европейската политика за сигурност и отбрана стане начин за самоутвърждаването на ЕС или даже нещо, което да балансира като противодейства на едностранчивия подход на Съединените щати, то тя може да се превърне в пасив вместо да е принос към трансатлантическите отношения, смята Руле.

Според Линдли-Френч редица неща, предизвикващи несигурност, свързани с политиката на САЩ и амбициите на Европа в областта на сигурността и отбраната още повече са допринесли за разцепление в НАТО, много наподобяващо на това в ЕС.

"Казват ни, че алиансът се е превърнал все повече в политическа организация, което като че ли се е превърнало в метафора за неспособността някой да се съгласи с нещо", посочва той.